дочувам, че е стартирала дарителска sms кампания за децата в Могилино, мащабно нещо, по една от най-големите телевизии …

и потръпвам, недоумявам, отвращавам се 🙁

пари ли са нещото, което липсва на тези деца? и купува ли се с пари това, което им липсва?

нека припомня, че въпреки всичко никой министър не подаде оставка; бе обявено, че домът ще бъде закрит; а ние пускаме sms-и, нека!

разбрах, че съм настроила доста хора срещу себе си публикувайки студентски бисери; това бе експеримент и за мен самата; bogus бе така добра да ме подкани да публикувам и един добър пример, в името на баланса; прегледах и установих, че от 55 предадени работи на тема корпоративен блог и пр съм писала три шестици и няколко неща съм оставила без оценка, защото иначе бих писала слаб

това е част от работата на една от любимите ми студентки през миналия семестър – малко доказателство, че има и то не единични случаи и много умни, способни, даровити, грамотни, възпитани, работливи и ученолюбиви студенти у нас

„И така, нека се върнем към темата – защо блоговете биха били от полза за бизнес интересите на команията или организацията?
Болговете, ако не се употребяват като инструменти за лично изразяване или артистично творчество са невероятно гъвкави инструменти със характерни свойства и опции, което ги прави лесно приложими към най–различни типове онлайн комуникация.
Това са някои от преимуществата на блоговете в сфетрата на корпоративните комуникации:
1. Блогът ни предоставя възможността за директна комуникация между компанията и публиките й.
2. Блогът е начин да кажем на публиките си, че има „реален” човек, който говори с тях.
3. Лесно може да се кликне на линк, който да ни препрати към източници на информация с характер подобен на сайта на компанията.
4. Чрез блоговте се спестяват дни работа, които биха се пропилели в чакане, материала на компанията да се появи в Интернет пространството.
5. Няма нужда да сме ИТ експерти, за да създадем и поддържаме блог.
6. Все по-често журналистите търсят информация из блоговете.
7. Може да бъде качено голямо количество информация, която лесно да бъде намерена.

Това са няколко неща, които могат да помогнат на организацията при поддръжката на блог:
1. Публикувайте незабавно информацията, пряко касаеща компанията.
2. Изберете новини, свързани с компанията от други източници и ги публикувайте своевременно в блога.
3. Поправяйте грешките веднага щом ги забележете.
4. Разкажете своята история. Историите са най-добрият начин публиките да разберат и да се идентифицират с идеите и концепциите на компанията. Блоговете с тяхната простота и лесна употреба правят писането и публикуването наистина лесно, давайки по този начин възможност на тези, които не са се родили писатели поле за изява.
5. От хората, които създават корпоративни блогове се изискват определени умения при оформянето на посланията към публиките – те трябва да са кратки и ясни и интересни за четене.
6. Блоговете трябва редовно да се поддържат, в противен случай бързо изгубват своите привърженици.
7. Бизнес блоговете имат нужда от собствена визия.
8. Блоговете трябва да бъдат регистрирани в различни търсачки.
9. ПР блогът също има нужда от ПР.
Тези точки в никакъв случай не претендират за изчерпателност, те по-скоро набелязват основните щрихи на блог комуникацията и позволяват да се придобие обща представа за ролята на ПР-а в on-line пространството.

Накрая исках да кажа няколко хубави думи за бъдещето на блоговете и за настоящето им приложение в ПР практиката, но намерих една хубава мисъл на Thomas Pleil, Професор по ПР в висшето училище в Дармщат, който казва: „Блогърите контролират журналистите. Спортистите не би трябвало да блогват, поне по време на Олимпийските игри. Мениджърите блогват. Това означава, че блогърите могат да застрашат вашата фирма. Но това означава още, че блогърите могат да бъдат „шанс”за ПР-ите. Какво всъщност е значението на блоговете за ПР-а? Може би революция? Някои казват, че с болговете идва края на ПР-а, други виждат в тях началото на нов вид комуникация.”“

малките детайли, които допълват доброто впечатление от текста като любезното писмо, с обръщение и подпис, правилното наименоване на файла също не остават незабелязани при оформянето на оценката на писмената работа, а тя е – отличен 6

седем души попитаха, седем отговора давам:

Longanlon попита защо се включих в това стадно начинание и мисля най-ясният отговор е – защото съм овца :), а темата за стадността ми е сред любимите и от няколкото поста по нея избирам да сложа линк към този с цитата от Фром

Ghibli пожела да узнае защо нося именно това име – естествено най-вече защото така са ме кръстили моите родители 🙂 кръстена съм на баба си и съм от арменски произход

lyd ми задава въпрос, който доста обсъждам напоследък със себе си и с другите – защо публикувам бисери на студенти и как се чувствам от това – ами не се чувствам добре, тъжно ми е; но си мисля, че човек от грешките си (своите и на другите) би могъл да се поучи най-добре; надявам се, че с публикуването им помагам на останалите студенти по някакъв начин

anonymous ме пита на кога реших, че това, което правя е това, което искам да правя – мисля че бях на около 24-25; и кога пораснах – искаше ми се да кажа, че не съм пораснала, но за жалост бих излъгала, пораснах когато станах майка и вече бях пряко отговорна за децата си

Змеев пита дали преподавателите (трябва да) коригират правописа на студентите и дали това влияе върху оценката – ох … не знам за останалите, но знам за себе си – студентите предават писмени работи и чакат оценка, а не обратна връзка, после коментирам с тях, че като цяло съм очаквала повече старание, но … глас в пустиня; със сигурност работа с груби грешки не може да бъде оценена високо от мен

flower ме пита за емоциите ми при демитологизирането – хм, свикнах вече или може би помъдрях с годините, но преди го преживявах много …

Joruel ме пита за СУ и къде си струва хуманитарната магистратура – завършила съм СУ, отдавна; много от днешните ми приятели са асистенти, доценти, професори в СУ и не мога да кажа нищо лошо за СУ; не преподавам там, само понякога съм гост-лектор – нямам преки наблюдения; приятелите ми казват, че нивото пада, но това е така навсякъде; работя с хора засършили на различни места и личното ми мнение е, че ако човек е човек и има желание, способности и учи и работи много почти няма значение какво и къде е завършил (ето сега ще ме анатемосат доста хора)

благодаря на всички за въпросите! благодаря на velqn, защото този път „преписвах“ от него
беше ми забавно; научих още неща запосетителите на блога и за себе си – благодаря!