обещавам това е последен пост на тема студенти
държа да отбележа, че не споменавам учебно заведение, кои мои студенти, къде (преподавам на няколко места)
това писмо получих докато публикувах оценената с отличен работа, но реших че е добре да го представя публично и да се съглася с Преслава, че студенти, които учат за дипломата, заради родителите си или по други причини, но не и за да научат нещо, такива, които гледат през пръсти на нещата има навсякъде; по-важен е фактът, че у нас днес има наистина добри, умни, амбициозни и креативни млади хора, които желаят да учат, стараят се, влагат мисъл в работата си; щастлива съм, че има/м такива студенти във всеки курс, че работя с такива млади хора, това е истински вдъхновяващо и зареждащо – поздравявам ги и им желая кураж
ето и писмото от Преслава*:
„Здравейте, аз съм Ваша студентка и бих искала да Ви отправя една „здравословна“ критика. Чета блога Ви редовно и, както повечето, много се забавлявам на студентските „бисери“… или поне в началото беше така. До третия пост на тази тема бях съпричастна с мнението на коментиращите, но след това започна да ми идва в повече. Мисля, че чашата преля, когато установих, че половината от въпросите в „Интервюирайте ме, моля“ бяха свързани пряко или косвено с „главанаците“ и“титаните на академичната мисъл“ – студентите (които незнайно как и за мен са успели да сътворят такива „шедьоври“). Не познавам лично повечето от колегите си, но се почувствах задължена:
1. да изразя мнението си като част от колектива
2. да защитя студентите
Според мен хората, които цитирате, не са нито събирателен образ, нито квинтесенцията на студентите, те са по-скоро изключение. Такива изключения ще намерите навсякъде, а дори и в западни университети. Но те не са важни. Те просто са скандални и интересни. И предизвикват реакция. И доста повече активност в блога. Ако това е целта Ви – mission accomplished.
Не това е целта Ви – знаем! Вие сама го казахте/написахте: „Надявам се, че с публикуването им (на „бисерите“, б.а.) помагам на останалите студенти по някакъв начин“. А някои от „останалите“ със сигурност са хора с потенциал и бъдеще. Аз лично съм присъствала и участвала в доста адекватни дискусии във Ваши лекции. Факт е, че има студентски работи, на които самата Вие сте поставяли отлична оценка.
Защото искам да се уча от добрите вместо от лошите практики. Защото не искам да бъда поставяна под общ знаменател с „главанаците“. Защото само така е честно.
Поздрави: Преслава Лъскова
P.S.: От Вашия курс научих много. Наистина. Благодаря.“
Преслава, аз благодаря за смелостта да напишеш това писмо!
*публикува се с изричното съгласие на авторката
Follow