без(с)мислието завладява съзнанието
понесено от потока на лудостта
световният разум потъва
дълбоко в неизвестността
на монотонното тиктакане
на малкия будилник
на нощната масичка
до сутринта
понесен от вихъра
на безкрайното
което ще започне отново
с един неистов звън
и капчици роса

знаете ли, че за последните 20 години в Северноатлантическия океан акулите чук са намалели с 89%, а белите акули със 79%, а тигровите акули – с 65%!!!

месото на акулите не се яде, но те се ловят само за техните перки, с които се приготвя популярната „супа от акулови перки“

акулата бива уловена, перките й биват отрязани, тя бива връщана във водата, където я чака … смърт

и всичко това само заради една супа! преди да си я поръчаш – помисли! аз бих се замислила дали съобще да вляза в ресторант, който предлага подобна супа.

днес бях част от философска дискусия; нещата тръгнаха от посещението на Малкия принц на планетата на пияницата и се завлякоха мощно към темата за страданието – кога застрадаме, защо страдаме; понякога се преструваме, че страдаме, друг път или други страдат, без да го показват; за „многострадалните Геновеви“; за хората, които не могат да страдат, за страданието като катарзис …

и ето ни в темата за страданието и за смъртта; когато преди година взимах интервюта в Софийския затвор бях потресена от репликата на един от затворниците: „и ти ей сега, като излезеш от тук можеш да сгазиш някого, без да искаш на улицата и да се отзовеш при нас за дълго … “
да си призная от тези думи ме побиха тръпки и ми отнеха част от удоволствието да шофирам, защото и до сега са постоянно в ушите ми и ме карат да внимавам и да ме е страх да се стана причина за смъртта на някого на пътя

не знам как се чувства Максим Ставински, предполагам му е много гадно, много гадно, предполагам, че страда; но фактите са си факти, а човешкият живот – само един, неимоверно крехък, отива си за миг …

нелепо е, жестоко е, да, но не за Максим и Албена, а за момчето и момичето, които са били заедно, влюбени, щели са да се женят, мечтали са си за живота, който им предстои … и бам, край, защото някой е пил повече и се е чувствал господар на пътя, Царя, Всевластния и Върховния, дотолкова, че дори е безсмъртен, а за простосмъртните не му е и минавало през акъла … той е Той, метнал ченгетата малко преди това и хайдеее да омете пътя пред себе си – бам, бам, бам … само за миг съдбите на толкова много хора се обръщат, заради слабостта на един
не искам да съм на мястото на родителите на загиналото момче – не искам да си представям техните болка и страдание; не искам да съм на мястото на родителите и близките на момичето в кома, които само за да има шанс за нея са склонни да приемат присъдата

присъдата е несправедлива; знаем – животът е несправедлив, но съдът трябва да е справедлив; и законът трябва да е еднакъв за всички; защото ако не е така няма утре. така ли е? или греша?

нещо много нежно и романтично

And then I go and spoil it all
By saying something stupid
Like I love you