страданието, смъртта, справедливостта

днес бях част от философска дискусия; нещата тръгнаха от посещението на Малкия принц на планетата на пияницата и се завлякоха мощно към темата за страданието – кога застрадаме, защо страдаме; понякога се преструваме, че страдаме, друг път или други страдат, без да го показват; за „многострадалните Геновеви“; за хората, които не могат да страдат, за страданието като катарзис …

и ето ни в темата за страданието и за смъртта; когато преди година взимах интервюта в Софийския затвор бях потресена от репликата на един от затворниците: „и ти ей сега, като излезеш от тук можеш да сгазиш някого, без да искаш на улицата и да се отзовеш при нас за дълго … “
да си призная от тези думи ме побиха тръпки и ми отнеха част от удоволствието да шофирам, защото и до сега са постоянно в ушите ми и ме карат да внимавам и да ме е страх да се стана причина за смъртта на някого на пътя

не знам как се чувства Максим Ставински, предполагам му е много гадно, много гадно, предполагам, че страда; но фактите са си факти, а човешкият живот – само един, неимоверно крехък, отива си за миг …

нелепо е, жестоко е, да, но не за Максим и Албена, а за момчето и момичето, които са били заедно, влюбени, щели са да се женят, мечтали са си за живота, който им предстои … и бам, край, защото някой е пил повече и се е чувствал господар на пътя, Царя, Всевластния и Върховния, дотолкова, че дори е безсмъртен, а за простосмъртните не му е и минавало през акъла … той е Той, метнал ченгетата малко преди това и хайдеее да омете пътя пред себе си – бам, бам, бам … само за миг съдбите на толкова много хора се обръщат, заради слабостта на един
не искам да съм на мястото на родителите на загиналото момче – не искам да си представям техните болка и страдание; не искам да съм на мястото на родителите и близките на момичето в кома, които само за да има шанс за нея са склонни да приемат присъдата

присъдата е несправедлива; знаем – животът е несправедлив, но съдът трябва да е справедлив; и законът трябва да е еднакъв за всички; защото ако не е така няма утре. така ли е? или греша?

4 thoughts on “страданието, смъртта, справедливостта

  1. Има нещо успокояващо, опитомяващо, дисциплиниращо в последователността престъпление – наказание.
    Когато е отнет живот съвестта търси буквата на закона, за да се локализира вина и виновен. Поне така трябва да е в модерните, правови държави, където престъпниците са изолирани и живота на гражданите – защитен.

    Тази присъда бе прочетена като връщане в безсилието, в status quo.
    Групата на разочарованите набъбна още. Сякаш отборът на нарушителите не намаля с един след решението на съда.

    Ужасно е ! Всеки път когато закона прави крачка назад е зле.

  2. Написаното звечи цинично. Като че този, който го е писал, не го е грижа за загиналия и тежко пострадалата. Безпрецедентният шум по този процес трябва да ни внуши две неща: 1. Лоша реклама няма и 2. Колкото и да се смятаме за морални и справедливи, когато се наложи да избираме между абстрактната справедливост и парите, избираме парите.

  3. не звучи цинично ако четеш внимателно. нещата, които писах в моя блог вероятно звучат доста по-цинично.

    http://lydblog.wordpress.com/2008/02/01/prisuda-staviski/

    http://lydblog.wordpress.com/2008/02/01/staviski-konsult/

    http://lydblog.wordpress.com/2008/02/01/murder/

    какво съвпадение, че и аз вчера участвах в дискусия, която доведе до разискване на престъпления и наказания и тези дни мисля за тези неща

  4. Да си мислено с родителите на повторно убитото момче ти звучи цинично и дистанцирано, бен ?

    Справедливостта не е абстрактна категория по местата, където съществува. При абсолютните категории, по правило, избора е nurture, не nature.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *