някои постове напоследък ме размислиха отново по темата
да се поддаваш на стадното чувство или да се бориш винаги да си черната, зелената, розовата овца; тъй като човек изпълнява различни роли в някои мисля чепредпочита да е различен, но в повечето ще не ще е еднакъв
та прибягнах до тетрадките със записки, изрових няколко цитата от Ерих Фром – „Изкуството да обичаш“
„Ако съм като всеки друг, ако нямам чувства и мисли, които да ме правят различен от останалите, ако се приспособявам към общоприетите обичаи, облекло и идеи, аз съм спасен; спасен съм от страшното чувство на самота. За да наложат такъв конформизъм диктаторските режими прибягват до заплахи и терор, а демократичните – до внушение и пропаганда.“
„Човек може да разбере колко страшно е да бъде различен, да бъде няколко крачки извън тълпата само ако е осъзнал остротата на потребността да не остане изолиран.“
„Всъщност обаче хората искат да се приспособяват в много по-голяма степен, отколкото са принудени да се приспособяват.“
„… всички да изпълняват едни и същи команди, всеки да е убеден, че действа по собствено желание …“
„От раждането до смъртта, от понеделник до понеделник, от сутрин до вечер всяка дейност е станала рутина, предварително определена от възприет стандарт. Как заплетеният в мрежата на рутината няма да забрави, че е човек, уникален като личност, на когото е даден само един единствен шанс за живот, с надежди и разочарования, със скърби и страхове, с копнеж за обич и с ужас от нищото и изолираността!“
и за десерт нещо от „Дневникът на един гений“ на Салвадор Дали
„От най-ранно детство имам порочната нагласа да се възприемам като различен от обикновените простосмъртни. И това вече ми се удава добре.“
/следва продължение/
Follow