ще пиша само за шествието, тъй като не можахме с Гори да стигнем до края, но провървяхме с масата

първо да кажа, че и двете с Гори не бяхме планирали, и в предните ни се искаше да се включим, но не успяхме, сега се включихме и за Странджа и за Свободата на словото (главното „С“ не е случайно) – между рождения ден на Виктор и този на Ами 🙂

от години не бях участвала в шествие (не знам дали не е чак от студентските стачки ей мноого назад във времето) – чувствах се по-младежки

както писаха и останалите – имаше много хора, повече отколкото очаквах и повече, отколкото очакваше полицията (поне такива коментари чухме от полицаи наоколо);

по целия път имаше много полицаи, в коли, камионетки – готови, нажежени да скачат, гледаха намръщени (може би по принцип ги учат да гледат намръщено); а протестът беше толкова културен, не знам защо беше толкоз много полиция; замислих се кой става полицай, какви са тези хора, техните заплати (от нашите данъци) и т.н. …

любопитно бе минаването по Витошка, с кафенетата, които сега са се проснали на изпо целите тротоари и по европейски някои – със столчета обърнати към булеварда; по тях си седяха на кафе традиционните им посетители (знаете ги), които традиционно силно контрастираха с хората от шествието (основно еко хора – хипари явни и блогъри – също лесно разпознаваеми); гледаха не с любопитство, а с досада, което не ми допадна; гледаха от високо и бяха много чужди и неразбиращи ставащото

едни деца-тийнейджъри, когато се разминаваха с нас извикаха „искаме хотели!“ в реакция на „искаме природа“

имаше и хора, които бяха наоколо и изказваха подкрепата си, те бяха най-адекватни

та въпреки че споменах, че се чувствах младежки следва да отбележа, че хората не бяха само 18-25, имаше доста и около зрелите 35-40, единици и по-възрастни; бяха свежи и красиви, дори и тези с черните лепенки на устите (още не съм си свалила снимките, но знам, че има и по-хубави от моите вече онлайн)

най-отпред търчаха част от хората с камерите, разпознах Наблюдател – с клипчето, което всички сигурно вече са гледали; видяхме се и с Георги, Пейо, Йовко, Богомил – много народ имаше наистина

Йовко, както вече писах – тежко им на старите медии, от срах го правят … виж от зор г-н Зюмбюлев какви ги твори … не е истина това с влечугите, просто не е истина …

не мога да се въздържа … г-н Зюмбюлев, какъв прекрасен човек! какъв професионалист! „По форумите пошат 1500-200 души„!!! Wow – колко актуална и компетентно поднесена информация! Гордост за нацията! Еманация на журналистическия дух! Какъв младежки порив! Какъв човек!

позволете да цитирам отново (не мога да се въздържа!) – „интернет е един гигантски психоаналитичен монолог„! – този човек е не само надарен журналист, но и силен психолог, та дори психоаналитик! какви познания, какви цитати! ето как научавам нови неща за себе си, неоткрити тайни от моята душевност, благодаря Ви г-н Зюмбюлев, благодаря! разбирам аз сега този блог как издава моята раздвоена душевност, като при убийците или може би съм „тъжен гей“ … извинете за въпроса (може би е много личен) – Вие да не би да пеете в Хора на МВР или службите за сигурност, там с господина привикал Мишел?!

г-н Зюмбюлев, не знам какво имате против горките животни – влечуги, та ги принизявате до хората онлайн … „техните писания са най-отровни, злото е най-отчетливо“

а може би Вие именно г-н Зюмбюлев мечтаете за „момчешки дупенца„? моля, разкажете ми за своята не мазна коса, за чистата ви без акне кожа, за силно успешния Ви опит да отслабнете, за богатия си личен живот?! моля, споделете го с всички!

мечтаете за Мазерати, а имате само заеми?! – добър път сте поел с подобен тип „журналистика“ към богатство и слава (второто вече го имате – поне 1500-2000 души научиха за Вас сега в скромния ни Интернет!)

убедихте ме, г-н Зюмбюлев! да намеря и да си купя този уникален брой на този безценен вестник, за който работите! искам го! искам да го имам, за да разчитам в него ежедневно нови и нови елементи от моята объркана душевност! да покажа на майка ми какво е дете родила да се срами като говори със съседите, че работя „в Интернета“. искам да го имам, че да показвам на децата си какво зло е това нещо мрежата и как да не се докосват до нея, да не станат уроди!

Браво! Ура! Да живей!

днес имахме драматична размяна на мейли с един младеж – маркетинг сециалист на популярно място, което за момента ще се въждържа да споделя от етична гледна точка

драмата се разви така: работим с младежа по съвместен проект за наш общ клиент; клиентът нещо не е доволен как върви работата и младежът избързва да се застрахова и топи нас пред клиента – топи ни злобно и без да си поплюва; после се оправдава със своята професионална етика, която не му позволявала да държи в неведение клиента кой виновен и кой не

грозна картинка, макар младежът да има вид като да е учил, че дори навън; случката издава и силна липса на възпитание и най-вече – човешка етика

та въпросът е – бизнес и професионалната етика над човешката ли са?!

и бива ли да забравяме, че сме човеци само за да се подмажем на клиента?!

/ако не последва публично извинение от страна на младежа до дни – ще дам имена; не е добре да се насърчават подобни низки практики, мисля си/

„Дойде време да представим лидера на организацията „Свобода за сиренето“ – Гауда. Традиционен в убежденията си, твърд по характер, майка му е крава – най-важното за него казахме дотук. Разбира се, той не е най-известният, нито пък е най-масленият, нито пък най-харесваният. Защо тогава, се питате вие, е лидер? Защото най-добре развитото му качество е да оцелява. Някои смятат, че съществува още от 16 век. Други говорят, че е кръстен на града Гауда, разположен в близост до Ротердам, Холандия. Трети са на мнение, че не е роден по… нормалния начин, ами е произведен, и то фабрично, че има още много други като него, негови клонинги, които биват изнасяни от Холандия и съставляват 60% от износа й на сирене.

Това са глупости, макар и да звучат достоверно. Не им вярвайте.“

този уникален текст за иначе почти прозаичното сирене Гауда е написан от един много талантлив младеж – Христо Христов, с който имам късмета да работим вече втора година заедно 🙂 той изпълва ежедневието ми с много смях

ето линк към личния му блог-история – заслужава си 🙂

браво на Мишел, Йовко, Симион и Нели Огнянова за днес!

както вече писах – случката ми изглежда скандална

сега се замислям още повече и с риск да ме привикат и мен … дали другаде по света при подобен род случки хората не си подават оставката (кой пишеше наскоро, че в Япония си правели харакири)

очевидно страхът от блогерите в частност и Интернет като цяло е голям …

какво по-добро за оправяне на настроението от тържествеността на първият концерт за пиано на Чайковски в изпълнение на младия Кисин, дирижира Караян – 12 минути, които си заслужават
обожавам дълбочината и многообразието в музиката на Чайковски

като сме започнали на тема Чайковски – Танцът на цветята от Лешникотрошачката – тържествено и същевременно – нежно!

за десерт – Шехерезада на Римски Корсаков

е, случи се и на мен, след като видях на Григор преди няколко дни днес Виктор ми пусна sms, че и моят блог е заминал, гледам на Григор отново е хакнат …

изчезнали са ми последните няколко поста – за посещението ми в дом Надежда и един кратък с линкове към музика, която харесвам, не е беда голяма …

не ми се вярва ГДБОП да хаква сайтовете, сигурно не би им хрумнало … може би ме хакнаха, защото не си казах навреме мнението – а именно, исках да кажа, че не мога да повярвам, че се случва в България да гонят и заплашват блогери …

навремето, когато бях дете, баба ми слушаше тайно ББС за новини и какво се случва по света; политически вицове се разказваха само на ухо и то на сигурни хора, не в широка компания
веднъж в компанията на родителите ми някой разказал политически виц и след това арестували за по ден-два всички почти присъствали …

мислех, че това време е напълно отминало! знам, че това време е напълно отминало

искрено вярвам, че това, което се случва напоследк у нас е някаква треска на хора с огромна носталгия по миналото; не бих могла да си го обясня по друг начин, наистина!

за смешните статии в някакви масови ежедневници от съвсем съмнителен произход, които сигурна съм голяма част от ползващите Интернет не четат, още по-малко – блогери – нямам думи! подобни злобни коментари са плод на скрити страхове, страх, че губят позиции, губят позиции хартиените вестници именно заради онлайн средата и заради този страх – пишат глупости, да настройват хората

да им простим и на едните и на другите

и да се молим за тях, да им мине по-бързо

неделя след натоварена седмица и работна донякъде събота е нещо прекрасно

седим си тук с Алис, тя ми говори, а аз й се усмихвам и пиша

повече – след акто поиграем двете 🙂

Дулсе Понтеш поднесе един невероятен фадо – джаз концерт в зала 1 на ндк – нежна, пластична, неочаквана, дълбока, цветна, искрена – думите бледнеят за тази прекрасна жена и концерта, който направи за нас тази вечер

ето едно от много сладките й неща

и още малко за обща представа 🙂

p.s. за разговора ни с Деси (мерси Деси!) и Милко за влиянието на Интернет като медиа и потреблението на нета – друг път 🙂

нали като човек има да работи нещо важно, а го мързи все си намира нещо друго … та и аз сега, но неуспешно се опитах да сложа тук едно клипче на Сони и Шер – носталгично наивно и като не стана – ето линк – I got you baby от далечната 1965-та

Шер е арменка 🙂
Сони ми е много симпатичен
както казах на Джамбо тази вечер – мисля, че в предния си живот съм живяла през 60-те, а в по-предния си – в 20-30-те 🙂
а той ми каза този виц:
Жена отива при гадателка и се „свързва“ с мъжа си, който е починал наскоро.
– Скъпи, какво правиш в момента?
– Ям.
– А след това?
– Ще правя секс.
– А след това?
– Ще спя?
– А после?
– Ще ям, после ще правя секс, ще ям, пак ще спя …
– Скъпи, то било много хубаво в рая!
– Кой ти каза, че съм в рая?! Аз съм заек … :))))

п.с. не че вярвам в преражданията, шегувам се, просто 60-те ми допадат 🙂

когато грабливите прилепи
придойдат в моите нощи
отнемат те всичко от мене
и разпокасън на късове
летя из простора небесен
докато се смилят и ме пуснат
тогава опитвам парченцата себе си
да подредя както им подобава
и ако успея пак съм аз на сутринта
ако ли не – просто ме няма