Дори да нямате зеленчукова градина, дори да нямате цветна леха пред блока, дори ама никак да не ви се занимава със земеделски дейности в градски условия – компостирайте!

Компостирайте. Компостирайте. Компостирайте!

Защо да компостирам? – питате. Ето три разумни причини защо:

1/ ако компостирате боклукът, който изхвърляте в кофата за боклук, общата, ще е доста по-малко, някъде между 25 до 50 процента, а това означава по-малко транспорт, по-малко замърсяване, особено ако го правим повече от всички нас;

2/ ако компостирате създавате условия и в идните години зелените площи около жилището ви да са зелени и пълни с растителност, защото компостирането обогатява почвата и я прави отново жизнена;

3/ ако започнете да компостирате ще привлечете и съседите да го правят, ще приучите и децата си да го правят и може би ще имаме почва и в бъдеще, а няма тотално да я изтощим в идните няколко десетилетия.

Какво да компостирам? Писах тук.

Апропо – на не малко места по света домакинствата, които компостират, са с намален 30 до 50% далък смет. Мисля че е време да помислим за това и да си го поискаме от Кмета. Ако не друго – това също може да е добър мотив.

И пак чудното видео на Любо, в което разказва подробно за най-ценното ни нещо – почвата.

Follow

Както вече е ясно – почвата е едно от най-големите ни богатства и трябва да я пазим и да се грижим за нея. Любо Ноков великолепно разказа за това на TED

Но повечето хора си мислят, че нямат какво толкова да направят за почвата. А аз мисля, че всеки може. Отговорът е лесен – компостиране.

Компостът е място, на което изхвърляме органичните отпадъци в нашето ежедневие. Има различни начини да се компостира – от специален контейнер, който тук-там общините дават, други си купуват, трети – сглобяват от дъски, до просто дупка в земята, в която последователно зе изхвърлят пласт след пласт всички органични отпадъци от дома.

Ние имаме компост вече може би три години, тук в София. В него слагаме всичко – обелки от ябълки, картофи, чесън и лук, зеленината от репичките, корите на дините – всичко. Да, компостираме и есенните листа от дърветата, черупките от яйца, семките и вътрешната част, освен обелките от тикви, пъпеши, нар – всичко.

Изключение, у дома с нашия компост, правим с корите на цитрусовите плодове и бананите, защото използваме компоста за торене на зеленчуковата ни градина и преценяваме, че силно третирани плодове е по-добре да държим далеч от бъдещата тор за градината ни.

Компост може да се обособи около всеки жилищен блок, във всеки двор или в ъгъла на зелена площ между блоковете.

Компостът не мирише и не пречи на никого.

Компостът, освен че помага да имаме обогатена почва, и намалява с не малко колиграмите общ боклук, извозвани от боклуджийските камиони.

На рисунката Али е показала как се случва компоста.

Писах още: Градско земеделие – алтернативни саксии за разсад, Началото на градината

Follow

няколко неща, които правя или се опитвам да правя, за здравето си:

. (опитвам да) ходя редовно профилактика стоматолог, гинеколог т.н.;

. движение. опитвам повече. поне 2 пъти седмично фитнес със свободни тежести, колело, бягане;

. без пакетирани храни, по-малко тестено, без бял хляб, бяла сол, прясно мляко, без месо, без безразборни сладки неща, повече сурови зеленчуци и плодове;

. без лекарства;

. с усмивка и позитивно мислене.

ще ми се да поканя в щафетата Крис, Събина, Ади, Ками

Follow

да готвим заедно. да, цялата кухня става в храна. да по-бавно е. но е забавно. отделно – децата се въвличат, виждат как се случва храната, ядат след това с голямо желание това, в което сами са вложили усилия. децата чудесно могат да белят и режат зеленчуци, да бъркат смес за кекс, палачинки, да месят хляб, да подреждат масата.

„изяждай всичко до край“. да. но не насила, а колкото си сложи само детето – следва да го изяде. нека храната е на масата и всеки сам си сипва това, което обича, което би изял без да оставя в чинията храна. във времето, в което живеем е повече от цинично да се изхвърля каквато и да е храна.

както го научим. често чувам „ами той не яде черен хляб“ или „готвено не обича“. мда, както сме ги научили – така. ако от малки децата са свикнали с домашна питателна и полезно сготвена храна, черен хляб, много салата, плодове и зеленчуци – няма как да не ги обичат. ако са захранени с бял хляб, junk food и вредности – трудно. трудно, но не и невъзможно може да се промени.

снимката е от FoodRevolutionDay в Увекинд, където бях доброволец и помагах на децата да сготвят салати, смути от сурови плодове и зеленчуци, сандвичи. беше забавно и полезно 🙂

Follow

вдъхновена от Роси Николова реших за първи път в живота си да пробвам известен период само на сурова храна. не от героизъм, нито от желание да отслабна. просто исках да изпробвам себе си и ще се справя ли с подобно предизвикателство.

още от лятото ми се искаше, когато четох книгата има ли крокодили в морето, там на група хора им се случи да живеят доста време на ядки, при това прекосявайки планини. щеше ми се да видя може ли съвременният глезен от всичко наоколо човек да оцелее по този начин.

изкарах две седмици. основно ядки, малко плодове, зеленчуци. не се лиших само от кафето и чая. иначе – обяд шепа ядки, вечеря салата (най-често зеле, моркови, червена чушка, праз лук, лимонов сок, маслини, сурови семки). а следобед – ябълка или мандарина, киви или портокал. получи ми се. и ми хареса. чувствах се добре. нищо не ми липсваше. оказва се, че наистина човек може и с много по-малко.

не, за момента няма да минавам изцяло на суровоядство, но ще повторя скоро пак. благодаря, Роси! 🙂

междувременно имах повод и реших да почерпя и гостите си с веганска торта, която намислих сама и споделям рецептата, за любопитните

веганска торта с бананов крем за Али

продукти: 500 гр сушени сини сливи, 200 гр + 100 гр сурови слънчогледови семки, 4 банана, агар агар, малини (замразени в моя случай) за украса

приготвяне: накиснах от предната вечер сините сливи. част бяха с костилки и след това, на сутринта ги почистих. накиснах за нощта и семките във вода. смесих отцедените семки и сливи и ги пасирах до фина смес. застлах с готварска хартия дъното на форма за торта. изсипах сместа за блата и оформих добре до гладка повърхност. поставих в хладилника. смесих агар агар с малко вода. пасирах бананите и по-малката част семки и добавих агар агар-а. изсипах към блата и върнах за няколко часа в хладилника. преди поднасянето украсих с малините. тортата беше смайващо вкусна!

рецептата за първата ми веганска торта е тук

Follow

всеки блогър рано или късно стига до това да публикува рецепта. е, ето ме и мен в кюпа 🙂

моята добра приятелка Гори имаше наскоро рожден ден и защото тя е прекрасна, реших да й подаря веганска торта. това е първият ми опит за такава, а рецептата ми я каза Диляна. и май се получи. без захар, без печене и друга обработка. лесно, вкусно и мноооого полезно. хубавото е, че Гори е родена през юни, когато има мнооого ягоди, затова и тортата стана ягодова. смятам през юли да опитам с малини, през август с кайсии, а през септември – със смокини, мисля, че ще се получи.

ето и рецептата

продукти:
за основата
300 грама бадеми
100 грама овесени ядки
100 грама стафиди
50 грама ленено семе
2-3 суп лъжици ром (може да се замени с вода)

за крема
100 грама бадеми
300 грама ягоди

за украса
около половин килограм ягоди

от предната вечер, или няколко часа преди да я направя, накиснах стафидите в рома, а овесените ядки във вода. на сутринта смлях в пасатор всички съставки за основата, до хомогенна каша. във форма за торта поставих изрязан кръг от готварска хартия и разпределих цялата смес за основата, като заравних отгоре.

отделно смлях и крема – само бадеми и ягоди, в пасатора. изсипак върху основата и също заравних отгоре. оставих в хладилника за час-два.

преди поднасянето извадих тортата от формата и поставих в тортена чиния. украсих от всички страни с измитите, почистени и разрязани на две ягоди.

ето толкова семпло, но мноооого ефектно!

и пак – чрд Гориииии! 🙂

Follow