Това са отпадъците от подготовката за една семейна вечеря.
От една семейна вечеря. Салата. Зеленчуци за яденето. Около 200-250 грама обелки, семки, дръжки. Понякога може да достигне до килограм (динени кори, кори и семки от пъпеши, например). Ако се умножи за обяд и за вечеря стават около 0.5 кг на ден. Умножено по 300 дена в година прави около 150 кг. Да, 150 кг органичен отпадък, който отива в общия кюп отпадъци. От всяко семейство, от всеки вход, блок, къща, квартал на всеки град.

Ако дори малка част от нас компостират тези 150 кг годишно то това е био маса, която може да се превърне в прекрасна почва за зеленината около дома, блока, градинката в квартала. А и може да се спести разход за извозването на този отпадък към сметището.

Какво може да се компостира ли? Всякаква био маса – листа, обелки и други остатъци от плодове (ябълки, диня, пъпеш, круша, банан, цитруси и още и още) и зеленчуци (листа от зеле, обелки от картофи, семе и дръжки от чушки и още и още), черупки от яйца.

Другаде семействата са насърчени и дори на места задължени да компостират или изхвърлят био масата за компост в отделни контейнери. За това получават облекчения от данъци или глоби, ако не го правят.

Крайно време е това да започне да се случва и у нас.
Лесно е. Не е мръсно. Ползите са големи. За всички нас.

За компостирането писах още:
И пак ви казвам – компостирайте
Всеки може, навсякъде може
Моят начин лесно да изхвърлям разделно
а и едно чудесно видео с Любо Ноков, за който още не го е гледал, патриотично видео – тук.

Както вече е ясно – почвата е едно от най-големите ни богатства и трябва да я пазим и да се грижим за нея. Любо Ноков великолепно разказа за това на TED

Но повечето хора си мислят, че нямат какво толкова да направят за почвата. А аз мисля, че всеки може. Отговорът е лесен – компостиране.

Компостът е място, на което изхвърляме органичните отпадъци в нашето ежедневие. Има различни начини да се компостира – от специален контейнер, който тук-там общините дават, други си купуват, трети – сглобяват от дъски, до просто дупка в земята, в която последователно зе изхвърлят пласт след пласт всички органични отпадъци от дома.

Ние имаме компост вече може би три години, тук в София. В него слагаме всичко – обелки от ябълки, картофи, чесън и лук, зеленината от репичките, корите на дините – всичко. Да, компостираме и есенните листа от дърветата, черупките от яйца, семките и вътрешната част, освен обелките от тикви, пъпеши, нар – всичко.

Изключение, у дома с нашия компост, правим с корите на цитрусовите плодове и бананите, защото използваме компоста за торене на зеленчуковата ни градина и преценяваме, че силно третирани плодове е по-добре да държим далеч от бъдещата тор за градината ни.

Компост може да се обособи около всеки жилищен блок, във всеки двор или в ъгъла на зелена площ между блоковете.

Компостът не мирише и не пречи на никого.

Компостът, освен че помага да имаме обогатена почва, и намалява с не малко колиграмите общ боклук, извозвани от боклуджийските камиони.

На рисунката Али е показала как се случва компоста.

Писах още: Градско земеделие – алтернативни саксии за разсад, Началото на градината