тиквичките са много красиви – цъфтят в жълто и радват окото. изискват място, защото листата им стават огромни. също така обичат да са поливани. сложили сме ги на слънце и им е добре

както и доматите и краставичките бяха нападнати първо от охлюви, после от мушици

от засадени 4 коренчета (копито купихме два от пазара на Красно село по левче и два от Сандански пак толкова, едно стана жертва на лакомите охлюви, но другите три оцеляват

по-малко от месец след разсаждането вече първите няколко малки тиквички наедряват всеки ден и за около седмица ще са готови

в заключение: за едно семейство 3-4 корена тиквички са достатъчни 🙂

писах още за зеленчуковата градина в София тук и тук

Follow

все по-често се замислям за бъдещето – по-близкото и по-далечното. и мислейки си днес по темата, разхождайки се из петъчна София ми хрумна една от перспективните, готини по много начини професии на днешния, но много актуални и в утрешния ден – всички, които произвеждат, търгуват, поправят и разбират от колела

я се замисли преди 5 години или дори преди 2 колко бяха велосипедистите из София – екзотика. днес има велоалеи, макар и не съвършени, но ги има. има и скъп и нещадящ природата бензин, който ще става дори все по-скъп в бъдеще. има и силен опит от много градове на Запад, където вело-културата е на доста високо ниво. случва се.

виждам в училището на моите деца един татко, който редовно прибира щерка си с колело

виждам из вело алеите все повече и повече каращи, ама много

Руми си купи сгъваемо колело, което сгъва, влизайки в метрото и събира погледите на всички

Сашо, Марин, Мартин, Юли, Косьо и много други си джиткат на работа и по срещи с колела

опа, изпуснах Жоро, който вече май от 3 години се придвижва само, ама само с велосипед из цяла София и България

и Стоян, който наскоро участва във вело-маратон из Европа

а Ади и Филип дори си имат еднакви колела (жълти) и с тях събират погледите на пешеходците из улиците на София

има дори абитуриенти, отиващи на бала си с колело!

магазинчетата за колела стават все повече из София. а хората все по-често предпочитат, по една или друга причина именно този начин на придвижване

снимката е от Томи, а колелото е в The Bookies и е яко

Follow

всеки блогър рано или късно стига до това да публикува рецепта. е, ето ме и мен в кюпа 🙂

моята добра приятелка Гори имаше наскоро рожден ден и защото тя е прекрасна, реших да й подаря веганска торта. това е първият ми опит за такава, а рецептата ми я каза Диляна. и май се получи. без захар, без печене и друга обработка. лесно, вкусно и мноооого полезно. хубавото е, че Гори е родена през юни, когато има мнооого ягоди, затова и тортата стана ягодова. смятам през юли да опитам с малини, през август с кайсии, а през септември – със смокини, мисля, че ще се получи.

ето и рецептата

продукти:
за основата
300 грама бадеми
100 грама овесени ядки
100 грама стафиди
50 грама ленено семе
2-3 суп лъжици ром (може да се замени с вода)

за крема
100 грама бадеми
300 грама ягоди

за украса
около половин килограм ягоди

от предната вечер, или няколко часа преди да я направя, накиснах стафидите в рома, а овесените ядки във вода. на сутринта смлях в пасатор всички съставки за основата, до хомогенна каша. във форма за торта поставих изрязан кръг от готварска хартия и разпределих цялата смес за основата, като заравних отгоре.

отделно смлях и крема – само бадеми и ягоди, в пасатора. изсипак върху основата и също заравних отгоре. оставих в хладилника за час-два.

преди поднасянето извадих тортата от формата и поставих в тортена чиния. украсих от всички страни с измитите, почистени и разрязани на две ягоди.

ето толкова семпло, но мноооого ефектно!

и пак – чрд Гориииии! 🙂

Follow

след охлювите втора битка се наложи да водим с внезапно появили се, но бързо разпространили се из почти всички растения в тази леха черни и бели мушички. изчетохме където и каквото намерихме из форумите. почти категорично навсякъде пише, че положението е неспасяемо и само химикали ще помогнат.

все пак опитахме с бабини чисти рецепти. намираше ни се около коло коприва. сложихме го в тенджера с 4 литра вода за два дена, получи се силен тоник, който разредихме с още толкова вода и пръскахме растенията, засегнати от мушиците. и се получи! пише, че е добре да се пръскат няколко дена, но ние не успяхме с няколко, а само с едно пръскане.

копривеният тоник се препоръчва и като средство за подхранване на почвата, затова с останалата част обилно поляхме около корените.

доматите, краставичките, тиквичките активно цъфтят в момента и са много красиви.

–

ето и как започнахме градинката

Follow

често имам гости от чужбина, които за първи път посещават София и заедно се разхождаме из улиците на моя роден град. обичам София, имам си своите любими местенца и ето тези от тях, които задължително включвам в обиколките ни:

малките улички около голямата Витошка и около Графа, с малките магазинчета за джунджурии, арт неща, антикварни магазини и всевъзможни благинки

за следобедно кафе с вишновка или домашен сироп от бъз, дълги разговори и нещо уникално и вкусно за хапване се спираме в сладкарница Вила Росиче, без значение от сезона – гостоприемна и потайно прикрита

за освежаване задължително лимонада в красивия сенчест двор на The Bookies

женският пазар супер много впечатлява чужденците, особено тези, изкушени от фотографията

градинката пред Народния, с преглед на експозицията в Софийска градска, а след това отново кафе в Toba&Co, зад Двореца

вечерята е в любимия Скара бар, гарниран при хубаво време със задължителна разходка от Александър Невски до парка Заимов

сигурно изпускам още много любими места.
София е много харесвано от чужденците. ако и ние, които живеем тук си я обичаме ще е още по-приветлива и красива 🙂

това е игра на get lokal.
ще се радвам да знам къде водиш ти гостите си от чужбина? Carolyn, Райна, Денис, Ади, Миленка
да се включва всеки, който се вдъхнови да ни разходи из София виртуално 🙂

Follow

охлювите са симпатични, бързи (въпреки, че всички мислят обратното) и доста лакоми, когато става дума за пресен разсад от тиквички или краставички. за момента установихме, че това са им любимите насаждения.

пролетта е влажна и за една нощ коренчето може да бъде изхрупано, особено след дъж или в росна сутрин.

издирих из различни места разни рецепти за справяне с казуса, за да не останем без зеленчук още в началото, поради олювата лакомия. естествени начини за битка с охлювите, в която те не умират, не биват убити, просто се оттеглат от тази конкретна зона в градината.

три естествени рецепти опитахме, ето ги:

пепел от дърва. идеалната битка с охлювите е почистването на печката или камината, в която са горели само дърва. поръсва се пепелта и дълго охлюв не се мярка.

черупки от яйца. отблъскват ги и действат добре. най-вече около Великден, когато човек ги има в изобилие.

разтвор от кафе. просто пихме кафе и с утайката, с малко вода поляхме в кръгче около коренчетата тиквички. действа.

ето така се справяме текущо с охлювите.

ще разказвам за разсада и разсаждането скоро.

ето и как започнахме градинката

Follow