много хора са скептични „е какво, ще свалим тези, ще направим избори и пак ще изберем същите“. разбирам ги. обезверени са. дори на протестите не идват. четат вестници, гледат телевизия. мрънкат.
промяна, обаче е възможна. и тя няма да дойде от другаде, освен от нас. и съм сигурна, че след тези 4 дена България вече не е същата. хората на България няма да позволят повече мафията и държавата да са едно.
ок, какво ще се случи ли? накъде?
нови избори.
поне 6 партии. нека има и нова, нормална лява. нека има обединени силни сини. нека има зелени (крайно време е, нали сме в Европа, зелената идея да пробие)
очаквам следващото правителство, без значение от кой цвят е, да е изключително внимателно в подбора на хората си. защото всяка кандидатура от тук насетне ще се гледа под лупа. да назначава умни, красиви млади хора, каквито видяхме, че в България има. хора с образование. хора без тъмно минало. хора с отговорност. и най-вече – хора, които милеят за България.
очаквам да е максимално прозрачно: да взима обсъждани решения, умни, в полза на България, а не на частни, корпоративни интереси, олигарси, монополни структури, чужди държави. мисля, че ако това условие е изпълнено – всичко ще е ОК. ще е ясен отговорът и за Белене, и за шистовия газ, и за образованието, и за културата, и за здравеопазването и за всичко.
протестите казаха: България иска промяна. България е готова за промяна. България никога повече няма да е същата.
върнете ни България!
p.s. най-важното: да запазим протестът мирен!
–
този пост е поета щафета по покана на Петър Илиев. предавам я на Йовко, Денис, Събина
писах и за #дансwithme ден 1, ден 2 – и пак, ден 3 – защо са протестите
Follow
на мен ми се иска да видя и силна християнска партия. не мнозинство. силна опозициям която не допуска безморални решения. реален коректив
Видяхме те, Жюстин, с детето на протеста, та се сетих, когато аз носих моето дете на подобен протест, вече не помня кога точно, но ще да е било преди около 20 години. Носих си го детето от НДК до парламента, имаше кордон от милиционери с щитове и маски, та обяснявах на детето, че това са хора на служба, каквото им наредят, това правят и няма нищо страшно. Оттогава мина толкова време, че сега детето, което носех тогава, може да ме носи мен. Защо го пиша това ли? Защото много хора не знаят какво зло е комунизмът, какви хора стоят зад Партията, БКП, БСП, ДПС, прочее, да не говорим, че и Бойко си е от Партията. Тези хора, комунистите, са най-големите специалисти по пиар и реклама, ти разбираш от тия работи, затова ти правя тая аналогия. Тези хора, комунистите, не само си сложиха каменните банери като този на съветската армия, на Альоша и т. н., но направиха неизтриваеми банери в съзнанието на огромен брой хора, които до ден-днешен смятат, че комунистите са едни честни хубави хора, които са се борили за свобода, равенство, братство, против експлоатацията на човек от човека, против злите капиталисти, които пак се върнаха и мачкат бедните, като ги карат да им работят като роби от зори до мрак, и това не са само възрастни хора, защото младите се учат от интернет, от телевизия, но се учат и от родителите си. Та с една дума, дерзайте, може и аз тия дни да отида по хлад на площада, но няма да викам, както никога не съм викал, нито пък ще скачам, защото едно от най-отвратителните неща на митингите едно време ми беше това нещо, кой не скача е червен. Унизително и просташко. Някой идиот, най-вероятно комунист ще да го е измислил. Та исках да кажа, че много ви се радвам, но да си имате едно наум, Партията и комунистите са трудни за преборване, още не са изнесли на фронта, така да се каже, всичко, което умеят и владеят. Пазят си агент Гоце, Георги Първанов де, който като едното нищо ще се яви като рицар на бял кон, ъъъ, исках да кажа на червен кон, и народът, онова мнозинство, което гласува, ще гласува за него, защото, вижте, Първанов е противоположността на Пеевски, той ще ни оправи. 🙂 Та това е. Искам само публично тука при тебе да декларирам, че не искам нито Първанов, нито някой друг да ме оправя, защото не обичам тая любов и ме е страх от хемороиди.