моята София,
която мнозина намират за грозна, не харесват, не обичат, не се грижат за нея,
и все пак моята София,
е уютна и в шепа побираща се – от НДК до Операта за има-няма 20-тина минути пеша
е артистична и леко разпиляна, почти съвсем като жена в началото на златната си възраст
е тайнствена и често в задните дворове или пък по мансардите на старите кооперации кипи живот
е като лабиринт от улички, в които е романтично да се позагубиш
е на градинките и парковете със смеещи се деца и старци, играещи табла
е на старите дървета навсякъде, които дават толкова достолепност на града
е на шумните кафенета и барове, в които винаги е пълно с приятели
е на хората, които все повече се научават да се усмихват
е на младежа със странната прическа, на другия с чудната шапка или на момичето с ярките чорапи и червило
е на забързаните пъстри пешеходци
е на свежите велосипедисти
е на лъвовете на Лъвов мост и на орлите на Орловия
е на държащите се за ръка влюбени на спирката
е на странниците, които не бързат за никъде
е на четящите в трамвая и тролея
е на протестиращите на жълтите павета
е на променящите се квартали, дори и по малко, но променящи се, всеки ден

моята София е хората в София
не я отричай, обичай я, нали си част от нея 🙂

по темата за започнатите тефтери писа Денис, пък Мирянка продължи в посока размисли за мотивацията да се продължи напред, та се включвам и аз в темата, нали е време за равносметки

да, фокусът е много важен, за да успееш. търпението и настойчивостта да допишеш започнатата тетрадка, да довршиш започнатият проект, който знаеш, че е важен, не само за теб, а за още хора – това дава смисъл, носи ценност

но също да, възможността да опитваш в различни посоки, да тръгваш нанякъде без план, да започнеш неща, с идеята че може и да не ги довършиш – не бива да си го отнемаме, защото това е да вкусваш, това е да експериментираш, да твориш, да си жив

във времето се научих да стискам зъби и да продъжлавам напред за важните неща, без да губя фокус (или поне не за дълго). това е уморително, изисква доста воля, особено когато проектите се движат с години (например 15 за БГ Сайт)

във времето се научих да си позволявам да започвам проекти, знаейки, че част от тях ще отпаднат по пътя. някои съвсем скоро след началото си, други доста след това. но ако няма драма излишна, подобни проекти също носят. може би не точно удовлетворение, но със сигурност опит, нови и интересни хора наоколо, бъдещи възможности

така че #продължаваменапред

няколко неща, които правя или се опитвам да правя, за здравето си:

. (опитвам да) ходя редовно профилактика стоматолог, гинеколог т.н.;

. движение. опитвам повече. поне 2 пъти седмично фитнес със свободни тежести, колело, бягане;

. без пакетирани храни, по-малко тестено, без бял хляб, бяла сол, прясно мляко, без месо, без безразборни сладки неща, повече сурови зеленчуци и плодове;

. без лекарства;

. с усмивка и позитивно мислене.

ще ми се да поканя в щафетата Крис, Събина, Ади, Ками

Втори сезон градинарстване и по силата на обстоятелствата или късмета – в градината се оказахме с около 7 (седем) сорта домати от общо 20-тина корена. Взимахме разсад от две села, от три приятелки и от семе ширпотреба сама направих разсад. Ето и резултатът – прекрасни различни по цвят и размер, дори и по вкус домати.

Лятото беше шашаво, както и да го погледнем. Първо доста дъждовно. После пък – доста сухо. Много хора споделиха, че доматите им отишли от мъната. При нас това се случи с 3-4 корена. Другите някак устояха. Специално при нас чери сортовете се оказаха доста по-стабилни. Не са пръскани с нищо. Не са поливани допълнително повече от два три пъти за цяло лято. Не са много кълтучени.

Та по повод тази пъстра гледка, резултат на не много усилия, но зареждаща с толкова радост си мисля за многообразието, което носи много. Ако доматите бяха само един или два сорта, вероятността да загинат всички корени се повишава рязко. Ако доматите бяха само един сорт щяха да узреят всички в един момент, а не да имаме през повечето време по малко. Ако доматите бяха само един сорт салатата щеше да е монотонна и с нищо по-различна. Ако доматите бяха еднакви как щях да пиша и този пост 🙂

Силата идва с многообразието. Различни сме и това е ценно. Еднакви са само хората в „развитото социалистическо общество“ – всички по калъп, всички еднакви и безгрешни. Е, колко хубаво, че вече и на практика е доказано, че това нещо не може да съществува. Еднакви са само плодовете на ГМО. А те, знаем, не са никак желани, нито пък и толкова успешни.

Силата на обществото идва с наличието на различие в целия му спектър и колорит. Многообразието върви ръка за ръка с толерантността и е основа за едно усмихнато либерално общество. Естествено и истинско.

Ето такива ми ти мисли, от доматите – та до човеците.

преди време Денис попита – как да се борим с апатията. дълго мислих. защото темата е важна, дори изключителна важна за всеки днес тук, за всички нас заедно.

намислих тези няколко семпли на пръв поглед неща, които могат да ни извадят от апатията

вдъхновение от успехите. мисля, че успехите, чуждите и своите, са най-големият мотив да се продължи напред, да се иска още, да се работи за още, да се действа, да се успява.

вдъхновение от животът. природата, животът сам по себе си е вдъхновяващ. пролетта, разцъфващото цвете, вятърът в косите, меката зелена трева, белият недокоснат сняг, величието на планината, безкрайното море. влюбването, което винаги носи живот. това е най-естественото вдъхновение. да не си го забраняваме.

вдъхновение от красотата. красотата не само ще спаси света, но ще спаси нас от апатията. не можем да сме безразлични към красивото. то може да е навсякъде, само да се огледаме и да имаме очи за него.

радост от правенето на добро. съзиданието и правенето на добро за другите е голям вдъхновител. подай ръка на падналия човек и благодарността в очите му ще те вдъхнови. дори и само една усмивка от непознат може да е окуражаваща и да ти даде крила.

поука от историята. вероятно най-малко използваме именно този начин за мотивиране – историята. тя е безкраен източник на поучение и вдъхновение.с обратите си. с победите си. с пътя, който човечеството е изминало. всеки един от нас и всички заедно.

и да, апатията е най-големият ни враг.
и всеки ден, всеки от нас прави своите избори.

#избори #България #бъдеще #вдъхновение

вдъхновена от Роси Николова реших за първи път в живота си да пробвам известен период само на сурова храна. не от героизъм, нито от желание да отслабна. просто исках да изпробвам себе си и ще се справя ли с подобно предизвикателство.

още от лятото ми се искаше, когато четох книгата има ли крокодили в морето, там на група хора им се случи да живеят доста време на ядки, при това прекосявайки планини. щеше ми се да видя може ли съвременният глезен от всичко наоколо човек да оцелее по този начин.

изкарах две седмици. основно ядки, малко плодове, зеленчуци. не се лиших само от кафето и чая. иначе – обяд шепа ядки, вечеря салата (най-често зеле, моркови, червена чушка, праз лук, лимонов сок, маслини, сурови семки). а следобед – ябълка или мандарина, киви или портокал. получи ми се. и ми хареса. чувствах се добре. нищо не ми липсваше. оказва се, че наистина човек може и с много по-малко.

не, за момента няма да минавам изцяло на суровоядство, но ще повторя скоро пак. благодаря, Роси! 🙂

междувременно имах повод и реших да почерпя и гостите си с веганска торта, която намислих сама и споделям рецептата, за любопитните

веганска торта с бананов крем за Али

продукти: 500 гр сушени сини сливи, 200 гр + 100 гр сурови слънчогледови семки, 4 банана, агар агар, малини (замразени в моя случай) за украса

приготвяне: накиснах от предната вечер сините сливи. част бяха с костилки и след това, на сутринта ги почистих. накиснах за нощта и семките във вода. смесих отцедените семки и сливи и ги пасирах до фина смес. застлах с готварска хартия дъното на форма за торта. изсипах сместа за блата и оформих добре до гладка повърхност. поставих в хладилника. смесих агар агар с малко вода. пасирах бананите и по-малката част семки и добавих агар агар-а. изсипах към блата и върнах за няколко часа в хладилника. преди поднасянето украсих с малините. тортата беше смайващо вкусна!

рецептата за първата ми веганска торта е тук

лятото се изтъркули бързо. не писах много, защото протестирах. но градината бе добра към нас и след пролетните дейности, за които писах ни даряваше щедро със зеленчуци ден след ден

есента е тук и преди първите студени дни, в които сутрин става около 0 обрах последните зелени доматчета, оставащите няколко краставички, обрахме царевицата за пуканки, наронихме я и оставихме да съхне. сланата попари зелените части на зеленчуковите насаждения и отведнъж те се натъжиха и улиняха. и това някак звучи тъжно, но е началото на следващия цикъл

всички зелени листа, стъбла събрахме и разбира се – в компоста. пръстта отново е мека и рохкава, както напролет. отгоре оставяме пласт листа от дърветата, това е като тор. останаха и невена и латинката, за да красят и за да помагат на почвата да се възстанови

в малък участък ще опитаме с есенен спанак. казват, излизал за 20-тина дни. после ще споделя.

писах още за тиквичките, борбата с белите мушици, битката с охлювите в градината.