когато в продължение на месец – два всеки ден поне 3 до 5 души ме питат за работа, колкото и голям оптимист да съм, знам, че нещата не вървят на добре, ама никак
колкото и от специализираните сайтове за работа да ми разправят, че кризата не пречи да си смениш работата или че фирмите не бива да уволняват хора по време на криза – това са само приказки
официалните статистики по въпроса не ме вълнуват. те са само празни цифри
нещата са сериозни.
На каквото и да спра поглед, все намирам нещо, от което да изпитам срам. Ала и срамът е като всичко останало: ако живееш достатъчно дълго с него, свикваш и той се превръща в част от мебелировката. В квартала можеш да откриеш срама във всяка къща, да го зърнеш как догаря в пепелника, как виси в рамка на стената, как покрива кревата. Ала никой не го забелязва. Колко сме били възпитани!
Срам, Салман Рушди
трите „избрани“ новини от България на ДарикНюз.бг в момента
74-годишен скиор почина от инфаркт на писта в Банско
17-годишен уби връстник в катастрофа
Жената, намерена мъртва в Търговище, вероятно е била убита.
без коментар.
тези дни минавайки край една детска площадка се впечатлих от картината
хората са склонни децата им да играят в тази кочина, но не и да направят бърза оборка и почистят градинката
без да оправдавам онези, които зариха София в боклук напоследък си мисля, че някак винаги е по-лесно да обвиняваме другите, че не вършат нищо, а гредата в собствените си очи не виждаме
междувременно и Kaladan разсъждава по темата и обещава да направи оборка около тях, съгласявам се и с мнението му, че не само София е кочина, а цяла България. не от днес.
след спокойните няколко години напоследък кражбите от всякакво естество наоколо ми зачестиха
неизбежно правя връзка с кризата и настъпващата безработица
едно. преди около месец – разбита вила край София – откраднати стара печка, старо радио, градинарски инструменти, килим + разправиите
две. преди две седмици на мои роднини разбит магазина, отнесена стока за поне 20 000 лв + разправиите
три. вчера през деня около офиса – откраднат акумулатор от колата на колега + разправиите
бонус. за връх на черешката местният доставчик спамва потребителите си със заплашително писмо, че кражбите по домовете зачестяват и предлагат видеонаблюдение (за справка в магазина е имало 6 камери и за минута и половина екшън с маски не са послужили тези 6 камери за нищо, освен да се знае, че действащите лица са били четирима)
или е случайно съвпадение или нещата наистина загрубяват
за настроение днес си направихме тази свежа мартенска снимка в офиса и я използвам за поздрав първомартенски
и защото е март и идва пролетта някак сякаш ни е по-леко и опитвам да гледам по-оптимистично
именно затова недоумявам негативизма на хората, като цяло, желанието им да отричат всяко ново нещо, да го съсипят, да го сринат, да го стъпчат, да не му позволят да порасте, да се развие
но, добрата новина е, че въпреки студа и снега кокичетата пробиват, разтварят се и радват онези, които са способни да им се радват, същото след това и с тревичките и с птичките – животът продължава. понякога – напук.
вярно е, че вече никой (или почти никой) не се жени, но все пак има неща, заради които мъжете приемат съжителство на съвместни начала – дали само това са основанията е спорно. при всички случаи мъжката гледна точка ми е любопитна
както и на тези не малка част от моите приятели, които въпреки всичко предпочитат да живеят сами. чудя се защо ли?
знам, че темата не е нова, но днес се убедих на практика колко добре се вижда от камерата нарушението, колата, номера и колко бързичко камерата се намества и на номера на следващия нарушител – сериозна работа
за всички, които още не им е дошло на главата – явно камерите, дето ги виждаме – работят и те ни виждат, после докладват и шофьорите в изцепка ги привикват
конкретно тези, за които разбрах със сигурност, че ги има са около стадиона В. Левски и около Орлов мост. внимавайте.
е, след дъжд – качулка, и аз ще внимавам повече.
след БГ Сайт през ноември миналата година браншът не се беше събирал и първото от поредицата подобни (предстоящи) събития се случи днес в Грамофон (който съвсем не прилича на себе си) и събра доста народ, т.е. получи се 🙂
както се вижда от тази силна представителна извадка на снимката – всички бяха усмихнати, малцина бяха „отсъстващите“; имаше дори една онлайн телевизия, която снимаше; говореше се за работа и за кризата и кой как се справя с нея – като цяло за момента като да се справяме добре 🙂
имаше и хора от онлайн медиите, и от уеб агенциите, и рекламисти, и блогъри, и SEO гурута и уеб-ентусиасти – много народ
освен старите кучета, които бяха добре представени имаше и много от младите, някои съвсем start up, което беше много добре – всички си говореха, говореха, все едно допреди малко не са си говорили пак, но онлайн 🙂
факт е, че си е друго да се видим f2f и побъбрим, разменим клюки или просто само да си кимнем с усмивка и подобни срещи си трябват, добре е също, че има ново поколение ентусиасти, защото аз се бях уморила да ги правя, както вече съм споменавала
аз лично се видях с доста стари приятели и ме зарадва да ги открия все така готини и с висок дух, а чарът на подобни сбирки е, че винаги се виждаш и с хора, които позаваш само виртуално и хоп – виждаш ги на живо от плът и кръв, минута-две доизчистваш размазания за момент фокус, защото си си изградил една представа за тях, а сега леко трябва да я напаснеш с реалността и после всичко е ОК
повече снимки качих във FB
следващо събиране, основно на хората, които се занимават с онлайн медии и онлайн реклама – на 11-ти февруари, 14.30 ч. Гранд Хотел София, регистрацията за присъствие е задължителна, програма и подробности има тук
„седалката на Дядо Коледа“, така Али (3 г.) нарече този стар фотьойл, злополучно изхвърлен сред куп ненужни вече никому следколедни елхи – Овча Купел, 25 януари 2009 г.
Follow