вярно е, че вече никой (или почти никой) не се жени, но все пак има неща, заради които мъжете приемат съжителство на съвместни начала – дали само това са основанията е спорно. при всички случаи мъжката гледна точка ми е любопитна
както и на тези не малка част от моите приятели, които въпреки всичко предпочитат да живеят сами. чудя се защо ли?
Follow
Не питай старо, а патило… Имам 33- годишен брак и много добре знам, че изброените три неща са важни, но те не са най- важното нещо в един истински добър брак!
Ужасно жалко е, че когато на човек му трябва пример за подкрепа на аргумент – все трябва да се обръща към чуждоземното кино.
Случи се снощи да гледам това http://www.bbc.co.uk/mistresses/
ВВС сериалите имат онази фантастична характеристика да стават все по-добри с времето, този не е изключение. Тече втори сезон.
Та
част от отговора на въпроса ти е
че не е вярно как за всеки от нас има по един
Ако търсенето на другия/ата е част от търсенето на смисъла (нека направим нещата по-сложни, отколкото са), вариант е да спреш да търсиш другия и смисъла.
Да седнеш и се вслушаш в себе си. Смисълът и другия може да са/станат неудобство, особено ако си в някакъв период на индивидуален избор; очакванията на другия по пътеката на израстване в кариерата са спирачка. Неговата кариера е спирачка. Има цяла академична степен, която е известна с конфликтния си ефект върху връзите – МВА.
http://74.125.77.132/search?q=cache:uA9U855AXBAJ:tombaornot.blogspot.com/2008/04/women-divorce-mba-ah-juicy-headlines.html Do MBA marry&hl=da&ct=clnk&cd=2&gl=dk&client=firefox-a
В моменът е малко кофти да си консуматор, типичен представител на поколението си. Но все още е ок да си индивидуалист, да търсиш самоличност извън етноса си; примерно в продаваното от ябълките. Най-утвърждаващата самоличност остава образование.
Казвала съм го вече – не разбирам каква е разликата, дали бракът е регистриран или е фактически. Ако не са нужни юридически процедури по раздялата, това какво променя?
Трудно е да живееш с някого, да си напаснеш навиците, странностите, отговорностите. Тия неща си ги има и при съжителството.
Ако не си готов да делиш битовизмите, предпочиташ да живееш сам. И това е честният избор. Аз го уважавам.
–-
@Апостол Апостолов,
извини ме – не искам да ти опонирам, но и изразът „истински добър брак“ не ми говори нищо. За кого е добър бракът? Ако е добър и за двамата, значи е наистина добър. Независимо дали и съседите мислят същото. Независимо дали някой друг освен децата, родени от този брак, го намират за добър. Така си мисля, не твърдя, че съм права.