Опааа! Защо всеки на всекиго е длъжник и никой не може да си плати

Признавам си – финансите не са ми страст. Но случващото се по света, специално в последните няколко години истински ме вълнува и честно казано – никак не ме радва. Затова и с охота и нарастващо любопитство се зачетох в Опааа на Джон Ланчестър, когато Дени ми я подари (Благодаря ти!).

15323В книгата по забавен и доста достъпен начин са обяснени сложните финансови продукти и техния генезис и развитие в последните стотина години. За надуването на балона, отприщването на процеса, още и още и още и за неговото триумфално спукване. За хората, обикновените хора, които го отнасяме това спукване.

Така научих за „теорията за по-големия глупак“, например. И затвърдих разбирането си, че кризите са голяма предпоставка за нови възможности и напредък.

Да, на момента звучи прекалено левичарска, но тази книга крие доста факти и истини. Мда, не рядко добре прикрити под лъскави опаковки, но сурови истини.

Сега, покрай случващото се и в Гърция, а и къде ли не по света ми се струва особено актуално да се прочете Опааа – Защо всеки на всекиго е длъжник и никой не може да си плати.

Отделно за банковите случки у нас – поне става ясно, че врътки с правителства и зависимости не са наш патент и не са от днес. Това, разбира се, не ги прави по-малко неприемливи.

Та – „банките са необходими, за да се получават депозити и да заемат пари, и да създават ликвидност за хората и за бизнеса, това е жизненоважна роля в съвременното общество … трябва да разработим законодателство, което гарантира, че банките ще се придържат към тази своя задача и ще ни служат … ще стигнем там, където трябва, но пътешествието няма да ни хареса особено …“

Вкратце – ако ти е интересна темата – готино четиво е.

Още за книгата – в Кафене.бг

спомени от барикадите #дансwithme

времето е онова мътното време на 89-та, 90-та, 91-ва

за това как дойде 10-ти ноември при мен съм разказвала, а ето и за след това

в университета сме, първи-втори курс. има стачка. помня я бледо някак, а някак много ярко. отмениха ни сесията. остана за есента. топло е. ние сме в Ректората. отпред има нещо като барикада. да, като по филмите за Френската революция. ама наистина. ние сме еднакво млади и ентусиазирани. някои преподаватели са с нас. хората, неучастващи, са уплашени. промяната е голяма. толкова голяма, колкото младите днес не могат да си представят. времето е гладно. по-гладно от соц-а, когато имаше малко. въпреки нямането на барикадите от време на време се появяват хора, различни, носят сандвичи, вода. приемаме всичко, делим си. говорим. говорим. говорим.

после нещата са някак ок. за малко.

зима 96-та, 97-ма. повече позната като виденовата зима. зимата на още по-голямата немотия. пак барикади и пак отменена сесия, но този път е зима. студ. национална стачка. два дена София е без градски транспорт. ходим пеша. пак до Ректората. на третия ден се случват събитията при Парламента. протестиращите нахлуват. в тази зима моята заплата в Софийски университет стига колосалната сума 4 долара за 1 месец, за месец февруари … вероятно непреживелите го не могат да си представят, на фона на днешното охолие в магазините – влизаш в магазина за хранителни стоки и рафтовете са празни, празни. тук-там само изостанала консерва домати или пакет обикновени бисквити.

за всеки, който не е минал през тези две изпитания днес вероятно звучат като истории, останали отдавна в миналото. като човек, преживял на два пъти всичко това виждам, че твърдо сме поели пътя към нов подобен сценарий. и да – това е сериозно и да, това е реално. свидетели сме на 50 дена умела работа на упралвяващите ни именно в тази посока.

photo

как попаднахме отново в 90-те

#дансwithme

не на боклуците за Коледа

IMG_8495

по времето на свръхпроизводство и свръхконсумация Коледа и всеки повод да се купи боклук, който ще има живот между половин и един час – перфектно. едните правят боклуци, другите дават пари, консумират, изхвърлят и отново.

това време на нерационалност отминава. защото идва времето на трезв поглед към природата, към планетата, към себе си. само че тук сме малко назад, защото в нямането, нямането с години и внушението за това нямане изведнъж магазини за боклуци по 1 лев ни се струват истински пещери със съкровища и купуваме, изхвърляме, купуваме, изхвърляме. изкушението е голямо. окото – ненаситно.

процесът на себеутвърждаване чрез купуване се развихря еднакво силно и при неща за лев и при неща за 50 лева и при неща за 500. често купуваме по инерция. без да се замислим. когато купуваме на децата си голям камион всъщност запълваме своите детски нереализирани коледни желания. избираме големия камион, а детето би се зарадвало и на малкия, с цена 1/3-та от другия.

и все пак мисля, че 2011-та вече е време за практичните подаръци. не тези, които ти подаряват, практични са, но захвърляш в шкафа. подаръците по списък, индивидуално за всеки, нещо което харесва, обича, ще влезе в употреба веднага и ще зарадва човека. в този порядък според мен са и самоделните подаръци, които може да са малко инфантилни, доста сантиментални, но винаги са ценни. днешният ден няма нужда от еднодневки и прахосъбирачки. има нужда от оптимизация. и предполагам с това почти всички ще се съгласят.

ако мога да перефразирам: за Бога, братя, не купувайте боклуци!

писах още: какво искат децата ни за Коледа и харесвам коледните празници

тази реклама кърти

img_0045

цени трепач! цени бетон! цените къртят!

безспорно най-добрата кампания на подобен род магазини у нас ever. поздравления за колегите, които са я мислили!

добро начало на новия бизнес сезон. има раздвижване.

спам на деня – финанси, криза, безплатна поща

обичам от безплатна поща да ми се предлагат екзотични финансови услуги. ето прекрасен пример:

“ Xrend Agency
To: undisclosed-recipients : ;
Subject: presentation

Здравейте!

Финансова агенция Xренд е специализирана в предоставянето на бизнес услуги (основно за малки и средни предприятия). В условията на финансова криза е важно фирмите да оптимизират бизнес процесите си и да бъдат конкурентноспособни спрямо своите конкуренти.

Как може да стане това?“

мда.

криза = липса на работа

когато в продължение на месец – два всеки ден поне 3 до 5 души ме питат за работа, колкото и голям оптимист да съм, знам, че нещата не вървят на добре, ама никак

колкото и от специализираните сайтове за работа да ми разправят, че кризата не пречи да си смениш работата или че фирмите не бива да уволняват хора по време на криза – това са само приказки

официалните статистики по въпроса не ме вълнуват. те са само празни цифри

нещата са сериозни.

кризата през кражбите или кражбите през кризата

след спокойните няколко години напоследък кражбите от всякакво естество наоколо ми зачестиха

неизбежно правя връзка с кризата и настъпващата безработица

едно. преди около месец – разбита вила край София – откраднати стара печка, старо радио, градинарски инструменти, килим + разправиите

две. преди две седмици на мои роднини разбит магазина, отнесена стока за поне 20 000 лв + разправиите

три. вчера през деня около офиса – откраднат акумулатор от колата на колега + разправиите

бонус. за връх на черешката местният доставчик спамва потребителите си със заплашително писмо, че кражбите по домовете зачестяват и предлагат видеонаблюдение (за справка в магазина е имало 6 камери и за минута и половина екшън с маски не са послужили тези 6 камери за нищо, освен да се знае, че действащите лица са били четирима)

или е случайно съвпадение или нещата наистина загрубяват