ние и училището, децата и училището

всеки от нас има различен спомен от училище. моите са предимно позитивни. да, помня и класният, който кашляше лошо и обичаше да говори на висок глас, но някак спомените ми се въртят повече около приятното време със съучениците, разни случки и въобще – повече са положителни.

струва ми се, обаче, че доста хора имат негативни спомени от онова си време. и лошото е, че предават своето неприятно усещане за училище на децата си.

струва ми се едно от големите клишета на нас възрастните, което успешно слагаме масово на децата си „училището е досада“, „да се ходи на училище е гадно“, „да имаш домашни е супер досадно“ и т.н. … налагането на това клише пречи и на детето и на учителите, уважението към тях и нататък покварява изцяло учебния процес, който се превръща в досада, вместо да е забава, в бреме, вместо да е дар.

ако гледаме по-позитивно, махнем глупавите си спомени и оставим децата сами да си изградят свое усещане за училището, мисля, че ще видим място, на което децата не ходят по задължение, а защото им е приятно, защото там имат много приятели, научават цял куп нови неща, има междучасия и си е истинско приключение, което не може да се замени и с цял ден пред телевизора или компютъра (нещо wow! от детска гледна точка, предполагам) (това за децата и компютрите е друга тема, по която ще говоря и на Форум Родителство на Горичка в събота, но за това ще пиша още скоро).

така че, хора, оставете спомените си за себе си, не товарете децата си с тях. какво мислите?

възхвала на кулинарните блогове

img_0049

да си направиш блог не е трудно. трудно е да го поддържаш.

за кулинарните блогове и блогъри пък задачата е още по-сложна. от тях се изисква да имат силно кулинарно вдъхновение, навестяващо ги с прилична честота, яки снимки, с вълнуващо осветление, дизайнерски посуди и цял куп магии, прикриване на собствената персона зад бурканчета с дъхав босилек, телчета за избиване на белтък или пошове пълни с грашан, издигане в култ на зашеметяващо вкусните неща, доза експериментаторство, искреност и липса на желание за забулване дори на най-малките детайли, лека забежка към незнайни чужди подправки и съставки, както и щипка писателски талант към всичко това, за да бъде описано сладкодумно и все пак разбираемо.

ще си призная, че за мен приключението да се шляя из подобни места започна с Йоана и после, както апетитът идва с яденето, открих още и още подобни любими местенца. благодаря им.

месец на Британската култура в Столична библиотека

тези дни започна месец на Британската култура в Столична библиотека

освен изложбата Дарвин сега има предвидени различни събития, межу които най-симпатично ми звучи „Призраци в библиотеката“

пълната програма има публикувана тук

img_0022

по повод месеца в заемната на библиотеката има изложени няколко емблематични книги – Шекспир, разбира се, Артър Конан Дойл и Джойс – Одисей. и именно за него си говорихме онзи ден с Жоро колко ли (малко) хора в днешния ден биха прочели подобна тухла този труд.

за книгите и за родните библиотеки

p9140007

вчера имах невероянтия шанс да намеря тази симпатична книга изостанала в една малка книжарничка – още от 1988-ма, Издателство Отечество, София и Издателство Периодика, Талин! оригинални илюстрации (почти на всяка страница!) твърди корици – уникат! само за 4.90 лв! имаме я в по-неглиже вид, затова реших да я дублираме. старата ще отиде за подарък на някой сладур или на book-crossing.

днес пък бях на любопитна среща в Столична библиотека и защото знам, че темата за библиотеките е нашата тема, и защото модернизацията на библиотеките е приоритет и на британцте, както става ясно, но и на нашите управници има шанс да стане – бързам да ти разкажа

в Столична библиотека, да, тази на площад Славейков, работят невероятни хора, обичащи книгите. тези хора са били в забвение с години, от доста наистина години насам. но мисля, че имат, не знам от къде са го намерили, ново вдъхновение да направят опит да върнат хората в библиотеките. мисля да им помогна да го направят.

проблем е, че дарителите даряват основно книги от 80-те, никой не подарява нови книги, а те нямат пари за нови. на година у нас излизали около 6 000 издания, по официални статистики от издателите, в Столична библиотека купували (купуват, не им ги подаряват издателствата) около половината то тези заглавия. а как да върнеш читателите в библиотеката само с класика и стари заглавия.

иначе хората са обучени, имат амбиция да променят нещата, работи се в момента върху достъп на всеки до електронния му талон, а електронна система вече има вградена от около година, първата от неуниверситетските библиотеки у нас с подобна модернизация!

има много работа там, с книгите и библиотеките и хората. има шансове. има и добра воля да се променят нещата. как? ще продължа темата. ще се радвам да се включиш и ти, с мнение, книга-дарение за библиотеката или просто като я посетиш, там си е, красивата сграда на площад Славейков.

бабите да си гледат внуците

бабите* преди месеха баници – днешните ги купуват замразени

бабите преди гледаха пилета и от тях правеха пилешка супа – днешните набързо – с кубче бульон или малки тайни

бабите преди варяха компоти, правеха лютеници и туршии – днешните търчат по намаления за същото в хипермаркетите

бабите преди готвеха първо, второ и трето – днес купуват пица на парче

бабите преди си гледаха внучетата – днес бабите гледат сериали

разглезиха ли се днешните баби? нещо много бързо привикнаха към някои аспекти на новото време. може преди да са били претоварени, а днес да искат цялото си време за себе си. уж не разбират от технологии, а с телевизионното управление се справят чудесно. и са много заети.

но нека им кажем на бабите, че да гледат внуците си е привилегия и чест. да гледат внуците си не е задача за отмяна на младите, а за общуване с приятели на живо, вместо с айшета и индришета. пълноценно, добро и дори полезно, много полезно общуване за двете страни. защото каквото баба ти те научи, друг не може да те научи. това е опит. това е светоглед. това е мъдрост.

е, баби, бъдете си баби, а не модерни, а?

не, няма да говоря за бабите на форум Родителство, макар темата да ми допада. ще говоря за децата и Интернет, друга моя любима тема. е, този пост имаше за цел да ви прикани да присъствате, но май вече няма смисъл, защото местата свършиха. ще се видим на 25-ти с късметлиите, сдобили се вече с билет.

*говорим за баби, но и дядовците да не се ослушват!

против детския спорт ли са в Столична община?

P1010063

като че в Столична община са против детския спорт, поне с такова впечатление оставаме след като от там ни искат 1200 лева за провеждането на традиционния ни велокрос за деца в Южния парк, София

писала съм и тук – с много ентусиазъм с екипа на Az-deteto.bg всяка година правим забавно събиране на деца от цяла София в парка – децата са разделени според възрастта си в групи, състезават се, обикаляйки Голямата поляна, после има подаръци за всички, готино и с много усмихнати деца и родители по време и след 2-часовото събитие

тази година за първи път Столична община не ни отказаха да проведем състезанието, но ни поискаха тази сума. без заплащане можело да се даде „само при благотворителни мероприятия“ и „нещата били много затегнати“ (каквото и да означава това). писах протестно писмо на г-жа Фъндъкова, но още няма отговор. да видим.

снимката е от награждаването през 2006-та – второто издание на събитието
ето и линкове към видео от 2009, когато дойдоха много деца и проведохме състезанието въпреки проливния дъжд и пролетното издание на велокроса 2010-та

българските села и градове – в знамена и снимки

p8280206

къща в град Елена

p8290248

двор в Чифлик, Троян

p8290239

къша в село Долни Върпища, близо до Дряново

p9050025

къща от село Ерул, Западна България – едно от трите знамена от 10-тината къщи в малкото селце Ерул, съвсем до границата

p9050055

снимката е от село Врабча, Трънско

това лято видях българските села по-усмихнати от преди, много по-оживени, без традиционните камари боклуци наоколо (с малки изключения). дворове – потънали в цветя. да, така от най-източните до най-западните села, и в Северна и в Южна България.

p8260080

снимката е от село Крапец

не знам дали защото беше лято, но селата бяха по-усмихнати и живи от преди години. виждах хора по улиците, из дворовете, да майсторят, говорят, да се смеят. често бяха из нивите и събираха реколта. радост.

къщи с оправени дворове, с цветя навсякъде, с подредени насечени дърва за зимата, тикви по стъпалата и ябълкови дървета, с провиснали от плод клони до земята отвъд оградата. къщи на хора, които обичат мястото си. нещо, което отдавна не бях виждала толкова масово.

не че е толкова важно, но любопитна подробност е, че на много места из селата, дори в най-затънтените има чинии на Булсатком. друго важно нещо е, че дори пътища, отбелязани на картите (хартиени и виртуални) като междуселски са всъщност тотално занемарени и непроходими. но като цяло пътищата постепено се оправят. почти навсякъде. парадокс е, че на места междуселските са по-добри, оправени с финансиране по програми, а другаде в самото село пътищата са ОК, но наоколо е кошмар.

p8230003

снимката е от село Ясна Поляна, близо до Приморско

знамената са задължително на кметството – родното, наред с това на ЕС; знамената са понякога на пощата, много често на магазина, кръчмата, гумаджийницата или просто пред някой дом; понякога са забити на високи пръти пред дома, друг път – провесени през прозореца или на терсата.

p8280185

на излизане от Варна

p8290246

на излизане от Габрово

явно по някакви EU директиви или финансиране – много градове са разкрасени по този начин

наблюденията и снимките са от лятото на 2010 година
с благодарност към приятелите и всеотдайните пътешественици
постът е специално посветен на Боян Юруков, Юлиан Попов и днешния ден

писах през 2008-ма „де е България“ и наскоро „нещата в бг наистина вървят добре“

защо още кърмя

вече сме на годинка и отгоре, а продължаваме да се кърмим. все по-често чувам коментари и забележки относно това. думи от рода на „е, до кога ще се кърмите! стига вече!“ са еднакво досадни като тези от сорта на „ами кога ще се жените?!“ или „хайде, време ти е вече да имаш дете!“, например.

защо още кърмя? защото ми харесва. защото ми е по-лесно. и защото няма да ми се случи пак. а е нещо, което не бива да се изпусне като усещане.

кърменето е от най-приятните неща на света. да, има трудни моменти в началото. но след това е нещо неописуемо, неземно, нереално да гушкаш бебето си и да го кърмиш.

кърменето е практично, лесно и бързо. не се налага да се топли вода, да се мерят лъжички, да се мият и изваряват шишета. наред с това е и евтино – не се харчат пари за адаптирано мляко.

кърменето го храни и пои. за бебето няма по-добра храна от млякото, няма и по-добро нещо за пиене.

кърменето го успокоява. най-добрата утеха при плач на сън, нервност от зъбки, умора е именно успокояването на гърда. много майки го практикуват. аз също.

кърменето го приспива. най-лесния начин да приспиш бебето си, когато му се спи, а не може да заспи е да го сложиш на гърда. много майки го практикуват. аз също.

и всички друго. към горните, които са моите основни мотиви, да добавим и всички други неща, като че е полезно за бебето, че така бебето ще е здраво, че се споява връзката му с майката и със света и т.н. и т.н.

писах още:
кърменето днес. предразсъдъци и заблуди
и кърменето е върховно благо

не, не, не за нашето море

p8260067

след като писах за хубавите диви местенца из морето ни и след като всички се съгласихме за лошите страни на всяко място по морето ни ето и разни неща, които не искам децата ми да срещат по нашето море:

. умрял делфин на плажа … стоя няколко дена на плажа на Крапец. а за него още се говори у дома, седмици след това … за децата е тежко да виждат смъртта ей така, особено на място, което обичат. още по-лошо от това децата да видят умрял делфин на плажа е делфините да измират по вина на хората.

. чалга. чалга. чалга. … от почти всяко заведение. дори да не влизаш в подобни места, минаваш покрай тях и те залива отвсякъде. и те кара да бягаш, далеч.

. кич. и още кич. курортните селца по морето и повечето от комплексите приличат в централната си част на една огромна сергия за долнопробни боклуци. 100% made in china стока от магазините „за 1 лев“.

. прах, кранове, бетон и грозни строящи се сгради. далеч от всякаква естетика. някои зарязани до никъде, стърчащи и опасни. навсякъде от Балчик до Синеморец …

p8220089

списъкът може да продължи още доста. но нека съм милостива, ще спра до тук.

най-дивите плажове по черноморието ни

p8230048

една бърза разходка от север на юг без претенции да покрие съвсем всички диви места, но поне основните

Камен бряг всъщност си е бряг, каменен бряг. няма плаж, но това не е минус. вълните се разбиват шумно в огромните скали. водата е кристално чиста. мястото е уникално, диво, но в последните години все по „питомно“ и населено. идеално за посрещане на джулая, за лов на миди и рапани, за нощ на открито с приятели и … за самоубийство. да, на това място има рекорден брой некролози. много каменен и далеч.

Калиакрия има един великолепен скрит плаж, намиращ се под строящото се в момента поредно голф игрище. ресторантът на плажа е кокетен и арт, на самия плаж има от модните шатри за полягване и други, а напоследък се случват и доста любопитни събития на този плаж. за жалост малко отдалечен.

Шкорпиловци има най-безкрайната плажна ивица. пясъкът е перфектен и чист. банските не са задължителен атрибут. няма капанчета наоколо, нито много опънати палатки, което прави мястото наистина много чисто (все още). по скромното ми мнение в северния си край, към Камчия е най-дивото и чисто място по родното черноморие през този сезон. снимката е от там.

Карадере е другото традиционно хипарско място по морето ни. проблемът е, че се пренасели, замърси от боклуци след заминаващите си палаткуващи. пътят, особено след дъжд е твърде офроуд. иначе прекрасно кътче.

Иракли – меката на хипарите вече далеч не е това, което беше. пренасели се. големите полемики ще се застрои или не май се решиха за момента естествено покрай кризата. от всички подобни места това е най-облагородено с кръчмички, бунгала и места за зареждане с бира. а и най-достъпно откъм път. личните ми впечатления са пряко свързани с множество оси и оставят това място извън списъка ми с любими, макар плажът сам по себе си да е красив.

Маслен нос е новото откритие. плажът е съвсем малък, но божествено красив … ако ги нямаше хората. за жалост доста са го надушили. достъпът е или по вода или по ужасен път не малко километри и време, но си заслужава. наистина чиста вода, плаж от мидички, все пак и с фасове. има много добро капанче с готвач-мераклия, който предлага около 10 вида прясна черноморска риба приготвена както си трябва. в горичките наоколо има също палаткуващи, които, както е тръгнало, след година-две ще превърнат мястото в традиционната, позната от другите места мръсна картинка.

Синеморец и по-скоро устието на река Велека също може да се похвали с хубав плаж, чиста и топла вода. става дълбпко веднага, така че е малко опасно за деца. скалата дава добра сянка за прикритие в жегата. любопитна е опцията да се отиде на плажа с лодка по Велека. за жалост и този плаж е пренаселен и пълен с фасове и други по пясъка.

Силистар въпреки, че е толкова отдалечен е супер пренаселен тази година, защото казали по телевизията, че това е мястото с най-чиста вода по черноморието ни. факт. наистина водата е кристално чиста, а защото е достатъчно на юг – и много топла. заради залива доста навътре е все пликто, което го прави OK за деца. плажът е голям и въпреки това не успява да побере всички желаещи. има капанче на плажа, където може и да се хапва. в горичката наоколо освен палаткуващите има доста конски мухи, които хапят здраво.

общото за всички:

с всяка изминала година – по-населени
с всяка изминала година – по-мръсни
като цяло – трудно достъпни
всичко, казано тук като критика на родните места за почивка на морето важи и за тези места

за финал – както казват Петър и Анатолий от сайта, посветен на българските плажове – „Хората са виновни, че плащат за унищожението на природата и стимулират престъпниците да строят още и още. Всеки трябва да прояви разбиране – идете в Гърция, Турция или някъде другаде на хотел и спасете Черноморието. Иначе, един ден искате или не, ще трябва да ходите в чужбина на море…“