Dear Europe, do you know why Bulgaria is protesting?

IMG_5410

през изминалата седмица Румен Стоев и Петя Джонгова от Ранобудните студенти и Михаил-Ернесто Михайлов, Теодор Михайлов и аз, представители на Протестна мрежа, бяхме в Брюксел на срещи с евро депутати, хора от Европейската Комисия, различни асоциации. срещнахме се и с хора от кабинета на Viviane Reding и с хора от кабинета на Günther Oettinger. бяхме посрещнати с интерес навсякъде.

споделям тук съвсем накратко основните си впечатления.

изумително – евро парламентът не е охраняван от три кордона полицаи. дори нито един полицай в Брюксел не видяхме. а имаше всеки ден протестиращи и пред парламента и пред комисията. евро депутатите се разхождаха свободно, усмихваха се, никой не ни посочи среден пръст.

а сега сериозно.

България в момента е в режим на суспендирана демокрация – това вече е ясно на Европа. имахме над 20 срещи и повечето евродепутати и представители на различни европейски институции за наясно, поне отчасти, с това, което се случва у нас. пълната медийна несвобода е факт и то тревожен. зависимостите между институции, държава, отделни икономически кръгове, колкото и завоалирани и неявни да са – са видими и ясни за всички. Европа има свои, макар и по-бавни, механизми на влияние тук. и не е безразлична към случващото се.

и все пак бъдещето на България е в Европа. имаме начини, ние, като обикновени хора, да помагаме случването на демокрация в страната ни – чрез заемането на антивна гражданска позиция (протестът е един важен инструмент за това), като четем внимателно Доклада за България (CVM Report) и изискваме институциите да си вършат работата, даваме сигнали към Европа за всяка нередност, бдим и следим и действаме. и да гласуваме. да гласуваме възможно повече от нас.

няколко малки стъпки, за да вдигаме шум и подлагаме под натиск евро институциите да бдят по-зорко и следят изкъсо какво правят родните политици:

  • туитвайте всяка нередност и на английски, като тагвате конкретни евродепутати, комисари, институции;
  • пишете блог на английски или на английски и български за случващото се в обществото ни;
  • пишете писма на депутати, български и чужди, с конкретика, с детайли;
  • намисляйте малки, видими, шумни акции, в рамките на закога (а той е широк);
  • излизайте поне един път седмично на площада;
  • не се примирявайте, продължавайте!

още инфо от пресконференцията днес има на НОрешарски

на снимката Румен и Петя от Ранобудните пред евро парламента

#дансwithme #оставка #избори

българските села и градове – в знамена и снимки

p8280206

къща в град Елена

p8290248

двор в Чифлик, Троян

p8290239

къша в село Долни Върпища, близо до Дряново

p9050025

къща от село Ерул, Западна България – едно от трите знамена от 10-тината къщи в малкото селце Ерул, съвсем до границата

p9050055

снимката е от село Врабча, Трънско

това лято видях българските села по-усмихнати от преди, много по-оживени, без традиционните камари боклуци наоколо (с малки изключения). дворове – потънали в цветя. да, така от най-източните до най-западните села, и в Северна и в Южна България.

p8260080

снимката е от село Крапец

не знам дали защото беше лято, но селата бяха по-усмихнати и живи от преди години. виждах хора по улиците, из дворовете, да майсторят, говорят, да се смеят. често бяха из нивите и събираха реколта. радост.

къщи с оправени дворове, с цветя навсякъде, с подредени насечени дърва за зимата, тикви по стъпалата и ябълкови дървета, с провиснали от плод клони до земята отвъд оградата. къщи на хора, които обичат мястото си. нещо, което отдавна не бях виждала толкова масово.

не че е толкова важно, но любопитна подробност е, че на много места из селата, дори в най-затънтените има чинии на Булсатком. друго важно нещо е, че дори пътища, отбелязани на картите (хартиени и виртуални) като междуселски са всъщност тотално занемарени и непроходими. но като цяло пътищата постепено се оправят. почти навсякъде. парадокс е, че на места междуселските са по-добри, оправени с финансиране по програми, а другаде в самото село пътищата са ОК, но наоколо е кошмар.

p8230003

снимката е от село Ясна Поляна, близо до Приморско

знамената са задължително на кметството – родното, наред с това на ЕС; знамената са понякога на пощата, много често на магазина, кръчмата, гумаджийницата или просто пред някой дом; понякога са забити на високи пръти пред дома, друг път – провесени през прозореца или на терсата.

p8280185

на излизане от Варна

p8290246

на излизане от Габрово

явно по някакви EU директиви или финансиране – много градове са разкрасени по този начин

наблюденията и снимките са от лятото на 2010 година
с благодарност към приятелите и всеотдайните пътешественици
постът е специално посветен на Боян Юруков, Юлиан Попов и днешния ден

писах през 2008-ма „де е България“ и наскоро „нещата в бг наистина вървят добре“