Ура за Мария Маринова и обновената градина-площадка за игра в Люлин

67761883_458910134697873_6552495191603806208_n

Мария е майка-хакер. Решава, че средата, в която живее не й допада и … я хаква. Как ли? Ами – променя я. С креативност, проактивност и усилия, които си заслужават. Прави чудно междублоковото пространство около дома си. Ето как – споделя в този разговор. Вдъхновение е Мария и ми се иска повече хора да разберат, че каквото не ни допада можем да променим.

Как реши да се заемеш с облагородяването на градината-лощадка около вас?

Всъщност всичко е стечение на обстоятелствата. От няколко години тази площадка се беше беше превърнала в паркинг, въпреки многобройните сигнали. Лично аз съм подавала няколко пъти. Резултатът не се променяше. Дали не са реагирали на сигналите, дали просто отвреме навреме плащат нарушителите глоби – не знам, но си паркираха все така. Площадката от друга страна спря да се посещава от майки с деца, деца, възрастни хора. Има три метални катерушки, които са от моето детство. Една пързалка в полуразпади един пясъчник, който отдавна е превзет от треви , бурени, храст. Преди може би десетина години поставиха пет пейки. Практически нито е привлекателна, нито пък особено безопасна за игра. Прозорците ми гледат към площадката – кофти гледка. Добави и боклуците, които все още някой си хвърлят през прозорците и отврат. Дъщеричката ми е в тази възраст, в която излиза сама навън вече. Все трябваше да клефкам по другите площадки или да си седя на тръни къде е, какво се се случва. Не, че и сега не съм, но е различно. Мога да се покажа на прозореца и да проконтролирам нещата. Живея на първия етаж. Ако, се налага предполагам ще скоча и през прозореца. 😊 И така се стигна до 1 юни 2019 г. Всяка година се виждам в приключение къде да я заведем. Е, тази реших да и създам приключение. Сглобихме в къщи библиотечката. Изнесохме я. Още няколко дъски. Трите чадъра. Бои. И с приятелка и нейните две деца ги боядисвахме, изписвахме, инсталирахме. Децата си изкараха един готин първи юни, а аз започнах надуването на моя балон.

Това за балона – чух нещо подобно от една изключително мотивираща и надъхваща жена – Радосвета Стаменкова. Много моя философия ми дойде. Ако всеки подреди своя свят и сетне го събере с тези на другите, без да навлиза твърде в тяхното лично пространство, нито пък те в неговото, приеме качествата и недостатъците, и те неговите… образно казано, ако всеки надуе балона си, съберем ги и тогава общата ни къща ще полети, ще се издигне. И дори да се спука някой няма да е драма.

68702580_683198932198048_4741490714775388160_n

Как премина подготовката и работата по този проект?

Подготовка!? Няма такава. Вечер ми хрумва нещо – библиотечка, чаша от гуми за цветя, пейка, роял… – на следващия ден го реализирам. Не, не ми хрумва. Нямам ччак такава фантазия. Ровя се из пинтерест pinterest, виждам нещо, което ми харесва, и стига да е по силите ми, възможностите го претворявам. Истината е, че има стотици невероятно яки идеи, но аз правя само онези, които мога да сглобя и изработя от дъски от палети, плоскости пдч, мдф и подобни. Чадърите пък са от приятели. Написах един статус, че ми трябват цветни чадъри и много приятели се отзоваха.

Имаше ли подкрепа и от кого?

Да, имах и имам. Съпругът ми, който някак остана в сянка. Той е човекът, който към момента се е нагърбил основно с бюджета на семейството ни, което ми дава възможност и време да се захващам с подобни щуротии 😂 Винаги ме е пподкрепял, независимо дали харесва или не някоя поредна моя шантава идея. Подкрепа имам и от приятели – къде морална, къде финансова. Не, градинката и всичко цифром и словом струва 50 – на лева. За бои, за пръст, за цветята. И приятели са се включвали кой с пет, кой с десет лева. Така че, един балон, два балона, дузина балони и продължаваме напреТ😁

68426798_1725933380884575_544630414665318400_n

Кой се радва най-много на новостите? Децата? 

Разбира се, децата. Площадката отново заживя. Страхотно е да чувам под прозореца си отново детска глъч. Епично е да видиш как по късна доба тийнове си светят с телефоните и четат стиховете изписани на пейката. Как всеки божи ден от вече три месеца възрастна жена подкрепяна от дъщеря си, защото е трудно подвижна идва поседява на пейката, гледайки децата как играят на „Не се сърди човече“, което се оказа голям хит 😊 Автомобилите драстично намаляха. Мръсотията също. Всеки ден преди да си тръгнат една компания измита и изхвърля импровизиринати кошчета – две кутии от сирене, май. Имам планове да направя и такива, които ще се впишат в „стила“ на градинката. Не всички са радостни и доволни. Но, са малцинство. Дори не желая да говоря за тях. Такива турбо киселяци винаги е имало. И по врремето, когато аз бях дете…в динозавърската епоха 😁

Какво ти донесе този проект?

Какво ми донесе ли? Много, ужасно много. Най – вече ми върна вярата и надеждата, че рано или късно отново ще сме държава на гражданите, а не на мафията, че ще бъдем нормални, казано простичко. Няма начин това, в което се затънали днес да е вечно. Не така е устроен светът. Ще рухне. Може би няма да доживея този момент, но поне ще знам, че аз съм направила всичко по силите си, така както го разбирам, за да останем на светлата страна. И най – паче ми носи увереност, че децата ми искат също да са от джедайте 😊

Не знам точно. Казах го и на друго място. Това да дам интервю, да изляза от зоната си на комфорт – анонимността е само и единствено, защото предполагам, че това може да се превърне в „Предай нататък“. Един невероятен филм впрочем. Изключително вдъхновяващ. Истината е, че не е трудно. Не отнема и кой знае колко време. За средства вече казах. Минимум. Моят опит – стана ми смешно, честно. Не съм направила нищо, което да не може да направи всеки.

Сигурна съм, че има много хора, с далеч по – големи умения от мен с боравенето със зеге, чук, тесла и четки. Тук няма не мога. Единствено искам – не искам. Трима съседи, примерно и един уикенд. Ще кажат, да ама общината, държавата… и ще са прави, но аз просто се уморих и остарях да ги чакам да си свършат работата. Не искам и децата ми да остареят в очакване.

Как може твоят опит да се приложи и другаде и би ли помагала?

Да, бих помогнала, но единствено на гражданска инициатива. Нищо, което което би имало общо с община или пък, ако усетя, че е с някакви скрити подбуди.

Вирджиния Улф. Собствена стая

IMG_3711

Есето на Вирджиния Улф Собствена стая на български език – едва ли би имало по-подходящ момент именно тази книга да се появи на родната книжна сцена! Уау! Ако имате да прочетете само една книга за месеца (или дори за годината) – нека е тази! Удивително умело, убедително, красиво, уплътнено с много истории, факти, цитати Вирджиния Улф извежда тезата си защо е нужноравенството между половете. Ух, това звучи толкова плоско на фона на прекрасния текст. Просто вземете книгата и я изчетете.

„Ако иска да става писателка, жената трябва да разполага с пари и със собствена стая.“

„Във всеки случай, когато една тема е много противоречива, а всеки въпрос, свързан с пола е именно такъв, тогава човек не може да се надява, че ще изрече онази истина, която е от последна инстанция. … Може дамо да даде шанс на своите слушатели да стигнат до собствените си заключения, наблюдавайки ограниченията, предразсъдъците и индивидуалните предпочитания на лектора.“

„Имате ли представа колко са книгите, написани за жени само в една година? Имате ли представа колко са книгите, написани от мъже? Давате ли си сметка, че вие може би сте най-обсъжданото животно във Вселената?“

„Онова, което най-много липсва на читателя е силата на внушението, която го подтиква към размисъл.“

„За писателя е пагубно да мисли за собствения си пол, докато твори. Пагубно е да си само мъж или жена в пречистен вид.“

„Аз не вярвам, че талантът – на интелекта или на духа – може да се измери, както се мерят захар или масло, нито дори в Кеймбридж, където толкова много са свикнали да разпределят хората в категории, да им поставят шапки на главата и съответните букви след името. Нито пък вярвам, че йерархията на чинове, представлява окончателния порядък на стойностите …

Цялото това насъскване на единия пол срещу другия, на едно качество срещу друго, всички тези претенции за превъзходство и обясняване на чуждата малоценност принадлежат към първолаческите години на човечеството, където има „страни“ и където за едната страна е много важно да победи другата заради изключителната чест да се изкачи на подиума и да получи от ръцете на самия директор едно богато украсено гърне. Съзрявайки, хората престават да вярват във взимането на страна, както в директори и в богато украсени гърнета.“

И в подкрепа цитат от Сър Артър Куилър-Куч за големите имена в английската поезия от последните стотина години: „… може да си дрънкаме за демокрация колкото си щем, ала всъщност едно бедно дете в Англия няма по-големи възможности от сина на атински роб да се изучи и усвои онази интелектуална свобода, от която се раждат великите творби.“

„Но аз ви моля да пишете всякакви книги и нека темата не ви спира, колкото и тривиална или всестранна да е тя.“

„Млади жени: вие сте по мое мнение срамно невежи. Вие никога не сте направили нито едно значително откритие. Никога не сте разтърсвали основите на някоя империя, никога не сте предвождали армия в битка. Пиесите на Шекспир не са написани от вас и никога не сте рискували живота си като мисионери, за да запознаете някое варварско племе с даровете на цивилизацията. Какво е вашето оправдание? Знам какво ще ми отговорите …“

„… ако свободата стане наш навик и ако добием куража да пишем точно онова, което мислим; … ако започнем да възприемаме човешките същества не само в отношенията им едно към друго, но и в отношението им към действителността, … към всичко, което може би носят у себе си, … тогава ще се появи нашият шанс … Но това ще бъде невъзможно, … нито ще се случи без усилие от наша страна, без нашата решимост …“

Благодаря и браво на Колибри за избора и за хубавия превод на Иглика Василева. За корицата – хм, не че е лоша корицата, но чисто човешки бих я дала на жена художник да я направи. Имаме добри илюстраторки. А този текст го заслужава. Иначе изданието е чудно!

p.s. Признавам си – плаках, докато я четях!
И да – цялата ми книга е в маркирани текстове …

игри с деца – рисуване с печати от картоф

Processed with Moldiv

Нищо ново под слънцето, но забавно – да си направим сами печати от картоф, да се омажем целите в боя, да рисуваме по нов начин, да измисляме още и още.

За забавлението, подходящо и за по-малки (3-4 години) и за по-големи (8-10 години) деца, са нужни: картоф (може да се замени с друг зеленчук или плод), бои (може темперни, но може и водни), листове. Рисунките стават бързо и лесно. Експериментира се и с формите и с цветовете. После могат да се използват за правене на картички (като се изрежат и залепят рисуваните сърца, например, върху цветен картон, изрязан и сгънат като за картичка).

Усмивките и омазаните до уши с боя деца – гарантирани!

handmade празници

IMG_1237

Едно от любимите занимания на всички у дома по това любимо за всички ни семейно време е да правим заедно неща. Неща всякакви и от всичко. Започваме още в края на ноември, защото учители, приятели, фамилия – много народ да уважим трябва и производството е голямо.

Всеки път избираме нещо различно – от животни, направени от плодове и ядки, през кукли от чорапчета до картички и украса за елхата.

Материалите са подръчни. Имаме голяма кутия „Неща за правене“ и в нея събираме всичко, което някога може да ни потрябва. Отваряме я и започваме.

Връхновението идва само от желанието и шарените хартии, ножици, лепила и боички. И това е празник. Всъщност това прави празникът истински. Времето заедно, творенето, даването.

The LEGO Movie. всичко е чудесно.

the_lego_movie_poster

по оценка на моите деца филмът е най-якия в последно време. надминава дори Замръзналото царство.

оптимистичен. да – с американската мечта – от всяко обикновено лего човече, на 100% еднакво с всички останали, вървящи изцяло и само по инструкциите – може да излезе герой, който да смени посоката, да промени света. имаме нужда от това.

„everything is awesome“ е чудесен мотив, който децата още припяват.

личната ми благодарност е за това, че позабравената кутия с лего елементи у нас в последните дни е център на многочасово внимание. приключения с невероятни творения и светове вилнеят у дома! вдъхновение!

писах също за най-яките анимационни филми на еко тема

ангели със сърца

IMG_8465

децата обичат да творят. от нищо – нещо. да смесват цветове, форми. да експериментират. да фантазират. понякога и ние, възрастните успяваме да си съхраним едно малко дете у нас и ако си позволим – даваме му от време на време да се развихри

за всички деца, които са чудеса и творят чудеса, малки и големи чудеса, малки и големи деца – стартирахме Чудо голямо – ателиета за деца и родители и миналия уикенд правихме за начало ангели Коледни, а повечето бяха със сърца, ама големи

този уикенд ще майсторим венци, а следващия – сурвачки, а точно преди Коледа ще украсяваме коледни меденки! поканени са всички, малки и големи чудни творци! занятията са от 11 и от 13.30 по два часа в събота и от 11 в неделя, а записването е на 0882 948 898

хайде, ще се видим там 🙂

всичко е до човека. има и чудесни училищни библиотекари.

наскоро Ането ми сподели, дори го сподели в ефира на БНР, че библиотекарката в училището им е нелюбезна, не дава да се ходи в междучасието в библиотеката, не дава книги на децата от подготвителен и първи клас, вика на децата и никак, ама никак не ги мотивира да се върнат в училищната библиотека. това ме натъжи. знаех си, че тази жена е някакво изключение. днес се запознах с другия тип библиотекари – обичащи и обгрижващи книгите и децата

на първия ден от конференцията за библиотеките и младите хора във Варна срещнах още (след срещите по време на пътуванията на Забавното лятно четене) силно отдадени на каузата четене, детско четене, книги хора от библиотеките в Добрич, Стара Загора, Разград, Ловеч, Шумен, Хасково. ще пиша скоро за тях

но ме впечатли най-вече споделения опит на Соня Янчева, училищен библиотекар в Математическата гимназия „Д-р Петър Берон“ във Варна и бързам да споделя за вдъхновение на всички, замесени с децата и книгите. вероятно няма да опиша всичко добре, ще пропусна неща, но Соня кани всеки, който иска – да й отиде на гости в училище и тя ще сподели

Математическата гимназия във Варна има богат книжен фонд – над 30 000 заглавия! граден с години. основно научна литература. и един библиотекар, но достатъчно инициативен, деен и креативен – Соня Янчева. имат активности, на които доста окръжни библиотеки могат да завидят:

  • онлайн каталог с книгите в библиотеката;
  • издават месечен бюлетин с новите книги и събитията в библитеката, качен е и на сайта на училището;
  • имат фб страница, където успешно комуникират с децата за нови книги и събития;
  • виртуална справочна служба – всеки ученик може да изпрати запитване по мейл и Соня отговаря с прикачени файлове, линкове, информация;
  • имат Училищен библиотечен съвет – учеиците сами го инициират и доброволно по 10-15 четящи ученика се включват ежегодно в този съвет, чиято основна цел е да търси средства за книги (художествена литература) за библиотеката; цел им е също да наложат библиотеката като фактор в училищния живот – правят плакати, флайери, развеждат новите ученици из библиотеката; агитират библиотечни застъпници – учители, кмета, които да помагат на библиотеката в дейността й

децата в това училище четат много. за всяка нова книга се появява списък с чакащи

учениците организират кулинарни търгове, на които родителите приготвят вкусотии, всички си ги купуват и събраните пари отиват за нови книги, художествени, за библиотеката. на последния са събрали 860 (wow!) лева! подобни търгове правят два пъти в годината

отделно събрали от списания плакати и ги продавали на търг отново на учениците в училище и събрали за книги още 300 лева!

учениците пишат своя обща книга. отделно имат книга, в която всеки споделя мнение за прочетеното. имат клуб „млад библиотекар“ и четири доброволци-библиотекари, добре обучени, които помагат на единствения библиотекар в училището – Соня.

имат клуб „любители на европейската литература“ и „писателски клуб“

не насърчават даряването на книги, които никой не чете. на всяка дарена книга отзад се слага надпис „книгата е дарена от … и той Ви я препоръчва!“

Соня Янчева е убедена, че „има четящи деца, когато имаме какво да им предложим. има ли хубави книги – децата идват“

аплодисменти за Соня Янчева. блазе им на учениците във Варненската математическа. дано има повече библиотекари като Соня. респект.

пера от пеликани

11497като част от журито в конкурса Перо от пеликан, с любезната покана на Ирина Папанчева, с любопитство изчетох 65 детски работи по темата на деца от цялата страна

изуми ме шаблонната интерпретация на темата при част от децата и изключително креативните и мъдри истории при друга част от децата. окуражих се за пореден път – имаме истински мислещи и добре пишещи млади хора!

списък с победителите има тук – в Kafene.bg

всички произведения победители – скоро ще качим в Кафене

а за момента малък анонс с час от написаното от Илиян, 13 г. от Мездра:

„Желанието ми е, когато порасна, да напиша книга по тази тема, а дотогава – ще трупам знания и опит. Те ще ми помогнат да разреша и втория си проблем. Решавам да се обадя на татко и „по мъжки“ да си поговорим. Ако има начин и иска ще бъда щастлив да се върне вкъщи. Но ако не желае, животът продължава. Аз ще се старая да бъда опора на мама, никога няма да я разочаровам или обидя.“

сайтът на книгата Перо от пеликан на Ирина Папанчева е тук

чезик, мореход и гальовка на Маратон по творческо писане за деца

IMG_6913

мореход е човек, който ходи на море
чезик е чужд език
а гальовка е галенето на слънцето
бабоглас е гласът на бабата, която се провиква
телесук е писукането на телефона

нови думи измисляха децата, провокирани от младата детска писателка Маги Благоева по време на втория етап от Маратон по творческо писане за деца, инициатива на Kafene.bg и Детски отдел на Столична библиотека. измисляха ги със затворени очи на една пейка на площад Славейков. и се забавляваха, а после и се смяха и съчиняваха стихове с новите си думи

IMG_6904

после писаха и приказки, като тази за прозореца, който обичал да го извеждат на разходка, като го отварят и затварят 🙂 или за думата „дума“, която имала за приятели думите „песен“, „лесен“ и „десен“ 🙂

първата част от Маратона по творческо писане за деца бе с Марин Бодаков,
а сега в събота, 28-ми юли, ако децата ви между 8 и 14 години са в София – заповядайте в детски отдел на Столична библиотека за последната, трета част от Маратона

подробности и записвания в Kafene.bg

езерото на име Риба и думите-локуми – след първия ден от Маратон по творческо писане за деца

IMG_6637

чувал ли си за езерото, наречено Риба?

а за цветята, които пиели вода и казвали „Да“, „Да“?

а за думите-локуми?

а за буквата Т, която си няма пети, а косата й стърчи, но не нагоре, а настрани?

а за голямата отговорност на буквата А, от която зависи цялата азбука, като домино подредена след нея?

Марин Бодаков вълшебно и леко води днес първата среща в Маратон по творческо писане за деца, отганизиран от Детски отдел на Столична библиотека и Kafene.bg и успя да провокира децата да създадат наистина откровени и красиви неща – стихове, разказчета, рисунки, както и да поговорят за писането, за писателите, красивите думи, магическите елементи … естествено е за децата да творят, а малко стимул им трябва и създават прелести

другата събота, 21-ви юли от 11 до 13 ч ще е ред на младата детска авторка Маги Благоева да е с децата. ако сте в София – наминете, ще е забавно!

IMG_6608