вчера един младеж ми зададе много важния и често чуван въпрос: да, аз имам супер идея, но как да си я защитя, как да е ясно, че е моя, как някой да не ми я открадне или инвеститори, на които искам да я продам да не ме измамят?

истината е, че всяка, колкото и уникална и гениална да е, всяка идея се ражда вероятно в главите на 100 души. да, така е.

от тези 100 души едва 10 имат капацитета да започнат нещо

и от тези 10 само 1 има възможността, силата на волята, истинското желание, познанията да реализира тази идея

само 1.

ако това си ти – давай. действай. веднага!

но да мислиш как да я защитиш – ще е много трудно. и скъпо. и вероятно с ниска успеваемост. но ако държиш – опитай

–

поздравления за екипа на SUPER лятна академия ’12 за организацията, на младежите, които бяха там да слушат цяла седмица и имат яки идеи за уеб, които вярвам ще реализират и се надявам част от тях да са успешните утрешни предприемачи на България!

презентацията ми от семинара е тук

–

писах още за: предприемачеството е отговорност, предприемачество и предизвикателства

какво трябва за да се случват нещата ли? един луд с ентусиазъм

това е Стефан Ритц, учител в Южен Бронкс, място с 25% безработица, 40% от населението живеещо в бедност, минимални доходи

лудост е вероятно, но човекът започва да обучава учениците си да отглеждат зеленчуци, правят го в училище, в класната стая, започват да се иранят с тях, после и да ги продават, проектът започва да става известен, а междувременно децата са обучени добре, една наистина приказна и забавно поднесена истинска история от Ню Йорк

една важна тема за това как се възпитават предприемачи в една вдъхновяваща реч на TED

писах още: предприемачите се учат от малки

темата за децата извън шаблона е пряко свързана с темата за екипа извън шаблона, към поредицата ми за предприемачество

както е ясно – екипът е основата и най-важното нещо за успеха на всеки бизнес

да се направи екип извън шаблона е трудна, но печеливша стратегия

защо трудна? защото екипът е съставен от хора, обединени от идея, общи цели, единен дух. а хората извън шаблона са по дефиниция по-различни и по-трудно се сработват в екип.

трудна, но възможна мисия – екип с преобладаващо количество мислещи и извън шаблонни хора би генерирал прогрес по-голям от конкурентен екип, в който един централизирано взима всички решения и не се допитва до никого.

в този смисъл – колко често се радвате на хората извън шаблона, с които работите?

много бизнеси мотивират хората си да работят повече като ги настървяват срещу конкуренцията

ясно е, че конкуренцията е важна, а понякога може да изглежда или действително да е страшна, но не мисля, че правилният подход към нея е като на война

бизнесът не е бойно поле, той е екосистема и в нея има място за всички. в този смисъл отглеждането на конкуренция е здравословно. и четенето на мъдрости от типа на Изкуството на войната са ок, като противника се мисли възможността за реализация, а не конкуренцията

екосистемата дава въздух за всеки, дава баланс, мяра, устойчива е и това я прави универсална

–

писах още: не се цели ниско, не се цели твърде високо

да, изкуството и предприемачеството са две много еднакви и много различни неща, правилно отбеляза Светла в коментар към предния ми пост

основната голяма прилика е, че и за изкуство и за предприемачество трябва много страст и нещо отвътре да те тика да се занимаваш

и за двете трябва самоувереност, отдаденост, иновативност, различно мислене, излизане от шаблона

основната разлика е, че изкуството създава уникати, всяко произведение е за себе си и различно от всичко останало съществуващо въобще и създавано, докато предприемачеството се стреми към създаване на десетки, стотици, милиони еднакви неща

хората на изкуството по-скоро не искат, не обичат да продават произведенията си, защото ги обичат, докато предприемачите напротив, създават продуктите си именно с цел да ги продават, за да печелят

важно е да не забравяме, че и предприемачеството е изкуство

–

писах още за това, че предприемачеството е отговорност, предприемачество и предизвикателства

проведохме интересна игра-експеримент с учениците от един умен 4-ти клас. в рамките на един час и отбори от по 2 до 4 души с налична една кутийка кламери, разпределена между всички – кой какво по-интересно приложение ще им измисли и какво ще изработи. ето резултатите, мега добри:

– ключодържател – явно най-близо до всички, четири броя
– фигурка на Майкъл Джордан (на снимката)
– дръжка за чанта
– закачалка за дрехи
– гривна
– обици
– пръстен
– различни елементи за украса
– шезлонг
– очила
– белезници
– шперц
– клечка за зъби
– просто нещо красиво
– просто кламери 🙂

изумително е как детското / човешкото въображение може да изпълни с нови смисли дори толкова семпло нещо като кламера

идеята бе да провокирам децата да мислят за бизнес. защото успешният бизнес е не този, който мултиплицира вече съществуващото. същината на предприемачеството е да открива нови значения, нови ниши и да ги запълва. е, от тези деца ще излязат добри предприемачи, сигурна съм

предприемачеството е нещо сложно. за разлика от обикновения бизнес, в който стартираш нещо, за да си вадиш хляба, за да печелиш пари, ставаш предприемач с нова идея, с желанието да промениш нещо радикално и с това да направиш света по-добър.

с това предприемачеството е отговорност. отговорност към света.

отговорност е и към всички въвлечени. към хората, които наемаш и които започват да вярват в твоята идея. отговорност към партньори, които те подкрепят и също вярват в това, което създаваш. отговорност към утре-то, колкото и абстрактно или банално да звучи това.

цялата тази отговорност е твоя. ако не си готов за нея, не започвай.

–

писах още: не се цели ниско, не се цели високо
основните грешки на предприемачите
предприемачество и предизвикателства

пиша това към предприемачите, но спокойно може и да е просто за теб, като човек и за всяко начинание

когато започваш нещо – доста е важно накъде ще се прицелиш и какво цели ще си поставиш

ако започваш само за да преживяваш – това и ще получиш, ако започваш с идеи да промениш света – има шанс наистина да го направиш

голям проблем е прицелването в ниското. човек си поставя малки цели, пъти по-малки от тези, за които има даденост, потенциал и така спъва сам себе си. много често срещано явление. лесно постигнатите ниски цели водат до задоволство, спиране на развитието и рано или късно – крах и неудовлетворение.

в значително по-редки случаи, но все пак се случва – човек си поставя твърде високи цели, далеч без да има потенциал за такива. един приятел на около 22 ми каза „имам бизнес план и смятам да го изпълня и на 30 да се пенсионирам“. нещо подобно имам предвид. истинският предприемач е такъв завинаги, не само до 30 и после да се пенсионира.

щастието е в добре поставените и успешно постигани цели, и следващите, и пак.

има бизнес ангели. има ги и у нас. има и хора, които вероятно те познават, които вече правят реален бизнес и могат да те посъветват. поговори с тях. направи си реална оценка. и не се прицелвай ниско, нито пък прекалено високо. действай.

–

писах още: бизнесът иска отдаденост и за да си добър предприемач