вчера беше световния ден за информираност за аутизма. често не знаем много за тях, считаме ги за странници, избягваме ги, подценяваме ги и не им даваме шанс

важно е да се знае, че аутизмът не е болест а състояние, което на всичкото отгоре започва да се шири все повече и повече:

през 90-те години 1 на 10 000 деца страда от аутизъм
през 2003-та 1 на 500 деца страда от аутизъм
през 2008 г. 1 на 150 деца страда от аутизъм
през 2010 г. 1 на 110 деца в света се диагностицира с аутизъм

аутизмът рефлектира минимум върху 60 000 човека в България към настоящия момент.

през изминалата година, повече деца са диагностицирани с аутизъм, отколкото с диабет, синдром на Даун, рак и СПИН общо.

известни личности с аутизъм са Леонардо Да Винчи, Мария Кюри, Томас Едисон, Томас Джеферсън, Людвиг Ван Бетовен, Волфганг Амадеус Моцарт, Нютон, Марк Твен, Ван Гог, Стивън Спилбърг, Джим Кери…

моите приятели Милена и Стефан Сърневи са разработили забавен интересен софтуер с augmented reality специално за работа с деца аутисти – тук повече инфо за него и ако искате – дарете средства, за да може да продължи разработването на софтуера им

на фона на цялата медийна скука (с голямото изключение Капитал/Дневник) в последните месеци и години днес два наистина смислени текста

Елин Рахнев

„Човек е препълнен с толкова много светове, че понякога не знае в кой е.“

„Отдавна в България не са се издавали толкова много книги с лирика. Това, че едни хора се чувстват далече от метафизиката на деня, е повод за много размисли. И все пак по-добре книги с поезия, отколкото строежи на безкрайни офис сгради, безсмислено стърчащи – празни и кухи. По-добре книги с поезия, отколкото мълчанието на агнетата.“

„Явно имаме болезнена нужда от фантазия. Без фантазии човек се превръща в амеба. Изпълнява няколко естествени нужди и това е.“

целият текст на Елин (изумително) в 24 часа

Теди Москов

„Аз пожелавам да имаме толерантност. Ние сме много нетолерантни хора и въобще в материалното измерение на света щастието за един автоматически означава нещастие за друг, т.е. да имаш повече, значи по-малко за другия. Не съм комунист, нито социалист, но апелирам към някакво смирение в хората и толерантност. И някъде съм го казвал, че с удоволствие да вдишваме въздуха, който ни е даден, но да не го издишваме в лицето на съседния човек, ако не сме си мили зъбите“

целият текст – тук

Аревик е красиво арменско женско име и със сигурност не е планина, нито куче, защото, както казва Светла, ако беше може би щеше да има повече защитници …

Аревик е попаднала в капана на бюрокрацията, безразличието и липсата на човечност, капана, поставян от институциите по принцип навсякъде, още по-умело у нас.

защо сме толкова индиферентни днес, като само преди има-няма стотина години Яворов е писал Арменци, например. или и тогава е било така, а поетът е изключение? или внуците на онези топли, гостоприемни и добри хора описани в произведенията на класиците ни са се променили драстично днес?

нетолерантността ни е навлязла толкова дълбоко под кожата, че дори публиката на Камен Донев тази вечер в НДК, именно тази, жертвала поредните епизоди в Листопад в името на Народното творчество, изпада в див смях, когато нехайно артистът изпуска на сцената наред с множество животни и „негрите“ …

патетично жалки сме, в опитите ни да се възприемем като модерни, част от Европа, като недиваци. диваци сме си. и вероятно още дълго ще бъдем.

толерантността. толкова ни убягва. и колкото повече светът се слива в едно толкова повече България ми се струва, че изостава. не толерантността към ромите, нито към хората с различна сексуална ориентация. говоря за онази, малката толерантност, от която започва и голямата, а и човека като човек по принцип.

толерантността на пътя – да „пуснеш“ някого, да изчакаш майката с количката да пресече, без да й викаш „айде ма“, да не бипнеш на светофара още на жълто.

малката толерантност към хората с различни имена, хората с очила, онези със захабени дрехи или повече кила, например

толерантността започва от там да уважаваш другия, който и да е той. толерантността започва от изслушването му, а не с грубото потъпкване на достойнството. но как да уважаваш другия, като не уважаваш себе си.

знам, че е трудно. разбирам го. естествена защитна реакция на малкия човек. страх. за да скрие този страх от различното, другото малкият човек решава да се избъзика, да се подиграе.

така искам този малък човек вече да порасне. но не би.