коментара на Петя за приемането на различните хора / семейства у нас съвпада с няколко мои неща от деня
едно.
предната седмица, отзвук от учителка в първи клас „С оглед на това, че в класа има едно-две деца с по двама бащи или такива без баща, т.е. деца от разведени семейства ми беше много трудно да говорим по урока за семейството и показваме по картинката семейството – баща, майка, две деца.“
две.
срещнах се с мой приятел холандец, който разказа, че в класа на сина му (учи в Амстердам) всяко дете идва (е родено) от различно място по света, има няколко деца на хомосексуални двойки, всички тези деца (и родители) се приемат наравно и се чувстват ОК в класа и в обществото
три.
по BBC в новините, които гледах в Глазгоу (сутрин са много социални) показваха система за интегриране на децата, говорещи различни езици, тъй като отново достигат до проблема – в класа / групата има деца от къде ли не с различни нива на познание по английски, а учителката е една и следва да се оправя, възпитава, отглежда всички; директор разработил език на жестовете, с който децата се ориентират по-лесно първоначално и учат по-бързо езика
четири.
моя приятелка, майка на две деца, разведена, иска да започне да живее с приятелката си. в София. всички около нея са в потрес и паника. защо?!
мисля, че е крайно време нещата в учебниците да се променят поне малко, в нашите, за да не поставят учителите пред неловки ситуации; не намирам официални статистики, но наблюденията ми сочат, че доста от децата в София растат или само с майка си, или дори са отглеждани само от баба и дядо, или са с по двама бащи и т.н.
за езиковите различия и интеграция още не сме с проблемите на Холандия или Обединеното Кралство, но скоро ще бъдем
време е да започнем да приемаме различните, всякаквите различни (в крайна сметка всички сме различни, колкото и да сме еднакви), да сме по-толерантни и не толкова концентрирани в другите, а може би в себе си. поне така ми се иска. да.
Follow
Това се казва набрана инерция.За себе си го забелязах след една коледа – спокойна и празнична, с много светлини, хората разговаряха тихо, сърдечно и се държаха за ръце. Казах си – ей така искам да живея – и се пренесох в културата.
Рецепта за културни промени нямам.
Расте ново поколение (и фейсбук му е господ)
те са някак, по-толерантни към различния, щото се предполага че са пътували, срещали и общували с различни.
Мини през блога на Могилино да срещнеш отношение към дете в инвалидна количка. Понеже, нали, нещо не е съвсем „нормално“ – преместили им училището.
Хайде сега се върни във времето до прожекцията на филма на ВВС.
От политическа страна – няма промени.
Откъм социална политика – симулира се толерантност.
Народопсихологията – кхъм. Около мен мнозинството не иска да гледа филма.
Не съм много сигурен, че подкрепям тезата, но мога да кажа как решиха проблема с този урок в „нашия“ първи клас. Просто им казаха „Донесете снимка на семейството СИ“ – така че който каквото е имал е донесъл 🙂 и са учили по съответните снимки. Нито съм питал нито са ми казали, дали е имало нещо „различно“;-) – т.е. и да е имало нещата са били възприети нормално
@Жюстин, благодаря за съпорта. 🙂
Бях се зарекла да не коментирам известно време, но ще прекрача обета си 🙂
Проблемът е много важен – децата усвояват модели на поведение в семейството: как в дадена ситуация се държи бащата/мъжът, как се държи майката/жената. Има много, да го кажа така, неправилни модели за поведение независимо от пълнотата и състава на семейството. Има какво да се научи от всеки модел на поведение (вкл. от неправилния). Но дори психологическата наука още не може да обоснове кое е хубавото и кое – лошото във всеки един конкретен случай. Очевидно, от гледна точка на продължаване на рода, семейството с майка и баща е най-предпочитано на този етап. Как ще е вбъдеще, никой не може да се закълне. Това е проблемът. Да, децата трябва да бъдат възпитавани в дух на толерантност, спор няма. Но дали т.нар. различно семейство трябва да бъде толерирано като се изравнява по ценност с обичайното, не знам. Не знам какви последици ще има това след 50 години. Вярно, 50-100 години са твърде дълъг срок – дотогава я камилата, я камиларят 🙂
Искам да кажа, че политически коректното днес не се знае дали ще е същото утре. Поне аз не знам 🙂
A propos, исках да те питам нещо за приказките. Темата е свързана по някакъв начин с темата на коментара ми. Започнах да превеждам руски приказки, които не са авторски обработени, т.е. не са фризирани и напудрени. Но в тях има смущаващо много насилие. Не знам какво да правя – да ги „фризирам“ ли и аз или да ги превеждам така, както са си?
Illa, Благодаря за коментара! Напълно съм съгласна с теб. Трудно е.
За приказките – лично аз не харесвам приказки с насилие, но се срещат често. Затова пък тази вечер Томи пожела да започнем Братята с лъвски сърца и едва сдържах до трета страница и кански се разревах … Някъде по средата е истината.
@Illa: Скъпа Illa, моля те да погледнеш това, това и това. То ще отговори на определени притеснения и въпроси относно „правилният“ модел на семейство. 🙂
Жюстин, благодаря сърдечно за поста. За съжаление не зная дали с пълна сила осмисляш, колко е далеч България от тези позитивни западни примери. И не ни трябва БХК да ни казва какво е положението. Очевадно е, че през последните години сме свидетели на тотална деградация и профанизация на ценностите в един политически марионетизиран популистки национализъм. Децата се ВЪЗПИТАВАТ в дух на нетолерантност и агресия, а родителите нямат време да обърнат внимание на духовната им култура и израстване. Образователната система няма да коментирам в-ъ-о-б-щ-е. Затова си растат с чалга-естетиката и промиващата мозъци пропаганда на националисти, „емо“ движения и т.н.