през май Орхан Памук ще идва в България

подробностите са тук

–

Името ми е Червен (a must)

Сняг (много добра, ако не си я чел сега й е времето)

Музей на невинността (не ми допадна много, затова и не писах за него)

признавам си, че в първите редове текстът ми се стори претенциозен. но имах нужда именно от подобно разтърсване. като тежко вино, чийто вкус в първия момент те шокира с богатството си, с дълбочината и тайнствеността. отпиваш бавно, за да удължиш удоволствието. и се чудиш защо до сега не си го намерил. от средата до края плаках. много.

ако не си чел Гари – време е. Вася, благодаря ти.

„не е достатъчно да сме нещастни поотделно, за да бъдем щастливи заедно. две безнадеждности, които се срещат, това може да е равно на една надежда, но то доказва единствено, че надеждата е способна на всичко …“

„как искаш хората да разпознават истинското от фалшивото, когато умират от самота? срещаш някого, опитваш да го направиш интересен, измисляш го изцяло, обличаш го от глава до пети в качества … когато вече не можете да се измисляте един-друг и настъпват скръбта, злобата, омразата, отломките …“

„човек живее само от онова, което не може да умре“

децата обичат да четат. ние сме тези, които не им го даваме. не може да искаме детето ни да чете книги ако у дома не е влизала нова книга в последната година. не може да искаме детето ни да чете книги ако не ни е видяло нито веднъж с книга в ръка у дома, зачетени. оправданията – животът е толкова скъп, няма пари за книги не минават. има библиотеки. а там има мнооого книги.

днес в детския отдел на столична библиотека видях много деца, обичащи книгите. запалени от книгите. четящи не само тънки и с много картинки книги. беше нощта на призраците в библиотеката! децата четяха откъси от любими свои книги от британски автори. Г.Д.В., Матилда, Мечо Пух, Хари Потър са любими на всички! ние с Томи научихме и за други книги, които ще ни харесат, за които не бяхме чували. запалихме се по нови автори. май това беше целта. от децата да стигне до децата.

искрени комплименти за хората от библиотеката – отдадени, вдъхновени, силно решени да докарат още и още нови почитатели на книгата в библиотеките. един добър ход. очакваме и още!

вдъхновяващо начало на новата учебна година в НБУ!

трима души с личен блог (яки лични блогове!) vs един миналата година

от 60 само 3 без fb

около 1/3 са пазарували онлайн, основно дрехи, билети (самолет, концерт) и книги (!)

редактирали / писали в wikipedia – 1, отдавна и 1 активно (на английски език)

3/4 ползват Интернет и през мобилния си телефон (срещу около 1/4 миналата година)

около 5% имат twitter account, 1 човек има linkedin профил, 1 беше чувал за second life, за foursquare – никой

основно поща в @abv и @gmail

веднага си проимахме fb група и започнахме виртуални разговори

групата е мнооого интересна и наистина изглежда ще е приключение да сме заедно този семестър.

сигурно си чул за сайта с милион жирафи. споделих за него преди по-малко от година. е, Ола Хеланд, инициаторът на проекта днес писа на всички, изпратили му рисунки с жирафи, че вече е събрал заветните 1 милион жирафа! необходими са му били един семпъл сайт, 440 дена и хора от 102 държави за тези 1 000 000 жирафа.

и днес от мейла научаваме, че това е една готина маркетинг задачка – от всички нарисувани жирафи, събрани на едно място е излязла книжка! и то доста яка! на три езика и дори вече се продава в Амазон (22.45$)! това се казва хитър ход или по-иначе казано –  партизански маркетинг, смело съчетан с вайръл, user generated content, блог-щафета и още цял куп подобни джаджи. яко.

е, и аз нарисувах няколко жирафа, ще взема да си поръчам книжката, да си ги видя издадени на хартия 😉

тези дни започна месец на Британската култура в Столична библиотека

освен изложбата Дарвин сега има предвидени различни събития, межу които най-симпатично ми звучи „Призраци в библиотеката“

пълната програма има публикувана тук

по повод месеца в заемната на библиотеката има изложени няколко емблематични книги – Шекспир, разбира се, Артър Конан Дойл и Джойс – Одисей. и именно за него си говорихме онзи ден с Жоро колко ли (малко) хора в днешния ден биха прочели подобна тухла този труд.

днес е денят на Роал Дал. до скоро не знаех за него, но от пролетта насам знам, че е най-готиният детски автор от последните десетилетия и дори изчетох книгите му на български. по-важното тук е, че ги изчете и моят син, който е на 9. и именно Г.Д.В., Матилда и Чарли бяха май повратната точка в отношението му към книгите.

„В чест на писателя се организират различни забавления за малките читатели – партита, на които гостите задължително са преоблечени като любимия си герой от историите на Роалд Дал, рисуват се покани и плакати, украсяват класните стаи с пъстри балони и знамена. Надпреварват се в състезания за най-красива пощенска картичка с героите от забавните истории, организират четения и играят постановки. Помагат им родителите и учителите, а понякога се включват и спонсори. Раздават награди за най-хубав костюм или най-добре свършена работа.“

у нас ИК Ентусиаст, които издават последните неща на Роал Дал у нас, издават ги с мерак и хубави корици, което е доста важно също правят малка промоция и мисля, че ако нямате в библиотеката си книга от този автор, без значение от възрастта ви – сега е моментът да се възползвате. а кампанията им се казва „Не ме безпокойте, чета“, което също ми се струва яко.

писах вече за Чарли, Матилда и други тук

„… сигурно можеш поне да си представиш каква невъобразима скука са близо двеста и седемдесетте абсолютно еднакви дни, през които вече събуденото съзнание е осъдено бездейно да се пули в околоплодните води и от време на време леко да подритва коремната стена, та да не се паникьосват напразно ония отвън. 270 дълги дни, които млад интелигентен човек с хуманитарни заложби трябва да прекара като синхронна плувкиня на спортен лагер преди олимпиада! … последните три месеца направо се молех мама най-сетне да наруши някое от  безсмислените табута и да ме повози на мотор по разбит селски път или да ме зарадва с две-три силни дръпвания от цигара, ако не и направо с чаша бял вермут …“

Михал Вивег, чудесни години – кучета ги яли

поредицата съвременна европейска проза на Колибри е наистина много добра, макар авторите да не са познати у нас (и въобще темата „европейска проза“ да е много непопулярна на фона на еднодневки от всякакъв тип), подборката на произведения е силна, преводите – много добри, кориците – също. заслужава си. друг заглавие от поредицата, за което писах е срам на Салман Рушди

любопитно, подготвях този пост, когато за същата книга вчера писаха и в Библиотеката.