подари книга, спри ACTA

bookкато се замисля – библиотеките са основният извор на злото – от години разпространяват книги, не ги продават, но много хора ги четат. истинско нарушение и на авторското и на всички търговски права! пряко удрят по издателите. как е възможно?!

хора, много смислена акция – в знак на протест срещу безумието ACTA да дарим книги на библиотеките. книга в твоята лична библиотека ще я прочетеш ти, вероятно 1, 2, 3 приятели. книгата в библиотеката ще я прочетат десетки.

може да не взимаш книга от своята лична библиотека, отдели 10-12-15 лева – едно кафе, едно ходене на кино само и купи книгата, която си харесал най-много от четените напоследък. сложи й надпис – НЕ на ACTA и я остави в близката библиотека.

събота, 11, НДК

писах още: безумието ACTAвреме за книги, време за библиотеки, да върнем читателите в библиотеките

Физика на тъгата.

fizika-na-tagataпризнавам, че изчаках да отмине шума покрай книгата

но истината е, че покрай подобна книга не може да отмине шума. вероятно няма да отмине дълго. вероятно няма да е преувеличено да кажа, че това е най-добрият български роман, който съм чела от години. в допълнение – корицата е много добра също

тъгата на миналото, преплетено в много пластове. от времето на Минотавъра та до днес. поднесено на малки порции. в много образи. в аз, който сме.

бях и момчето на панаира, и бащата при лудницата, и сина и дядото с писмото, и майката, изоставила детето в мелницата, и сестрата, която тича назад, за да го прибере, и бабата, невиждаща, но помнеща, и момиченцето на моста. и в мазето, и в лабиринта, и в коридорите и тесните стаички. времето. сълзите. мъката. времето. тъгата. аз.

моето време. моята тъга. моята книга. в която аз сме.

време за книги, време за библиотеки

започнах този пост с „окаяното състояние на …“,  след което преосмислих. истината е, че днес библиотеките не са толкова чак забравени и окаяни, колкото бяха преди 10-тина години, но въпреки това много малко се мисли за тях (на държавно ниво), твърде малко се случва при тях, твърде оскъдно им е финансирането

навсякъде по света парите за култура се взимат от общите. и не са много, но са да кажем около достатъчно. библиотеките не са и не могат да са печелившо начинание. но са важно културно средище, а-то и я-то на всяка цивилизованост

photoето къде са библиотеките у нас – дори тока не могат да си платят сами, какво остава за нови книги. хубаво, че има някой да ги подкрепи, но трябва още. и трябва повече подкрепа най-вече на държавно ниво. ясно е, че част от управниците ни вероятно рядко са имали достъп до библиотеки. но поне на децата си да осигурят такива, а и на редовия човек, четящ и жаден

Господ слиза в Атина

9850новата книга на Александър Секулов ми хареса. стегната, динамична, в същото време дълбока и мъдра. и днешна. случва се бързо. чете се на един дъх.

двама мъже и една жена, класика. летните бунтове в Гърция. всичко направо, без заврънтулки. теми, размисли, пластове но не те боли главата.

„лукс е да знаеш какво нямаш.
лукс е да знаеш какво да ти липсва“

„консумацията на образи доведе до вакуум в смисъла на живеене“

„твърде дълго живеем в мир и смисълът на съществуването ни се губи, особено на нас европейците“

още за Господ слиза в Атина тук

и твоето компетентно дете

9388вероятно много родители, в своята отдаденост, любов и грижа, днес искат и четат книги за отглеждането на своите деца.

за модерното или по-скоро да го наречем нормалното отглеждане на децата е добре да се четат модерни, хайде да ги наречем съвременни автори.

задължителен е Йеспер Юл. от няколко месеца и на български.

основното ново, което надявам се всички знаем е, че децата са истински, завършени хора от самото си раждане. умеят да общуват, да реагират, да проявяват съпричастност.

ето само малко:

  • важно е и децата и родителите да поставят свои граници;
  • няма нищо лошо родителите да са на различно мнение;
  • здравословната алтернатива на борбата за надмощие е откритият, искрен диалог който зачита желанията, мечтите и потребностите и на децата, и на родителите;
  • не искаме да отглеждаме деца, които „слушат“, нали?
  • още много – в книгата. задължително четиво за всеки родител днес.

още за твоето компетентно дете – тук

Деян Енев с носталгия по младостта

9793 Българчето от Аляска е новият сборник разкази на Деян Енев

разкази за София. по-малко каквато е днес, повече каквато беше преди години. с уютните й улички, с малките дюкянчета, с наивните й жители, понякога семпли, но ведри, мъдри, често уморени, но хора, но човечни. София на тъгата, спомените и любовите. София на младостта, разгледана бавно в къси разкази като черно-бели избелели снимки

„когато си на двадесет и две … веселието обитава непрекъснато сърцето ти, … всичко ти е интересно и във всичко намираш смисъл … светът е твой … момичетата усещат, когато сърцето ти е дом на радостта и бързат да влязат вътре …

това време никога няма да се върне, но на двадесет и две ти не го знаеш. и това е най-хубавото на тази възраст“

още за книгата – тук

скоро и интервю с Деян Енев

да върнем читателите в библиотеките

aaa

забавно и креативно – библиотеките навсякъде, не само у нас имат нужда да върнат читателите си. ето как, със заигравка със социалките, библиотеката Milwaukee кани с банери и билборди читателите да се завърнат.

яко. мечтая си за подобна свежа кампания и у нас.

последно за 2011

Ако си роден без късмет и без никаква възможност да получиш дори и малко щастие и радост в отредените ти години, а повярвай ми, много хора са такива, имаш два пътя: да станеш добър човек, който без да има защо обича живота и хората, или да станеш отчаян и зъл изрод, който мрази целия свят. Но ще те предупредя! Твърде, твърде малко са родените като теб, които са тръгнали по първия път. А сега си ходи.

По един от двата пътя
Има ли кой да ви обича, Калин Терзийски

последно за 2010-та – Трон: Заветът
последно за 2009-та – Айн Ранд
последно за 2008-ма – Мураками

има ли кой да ви обича

kterziiski

„… Наистина, има ли кой да ни обича? Случвало ми се е да мисля за това и като мисля достатъчно дълго, да се разплача“

„Много лесно вярваме, когато ни кажат, че ни мразят, много трудно вярваме, когато ни кажат, че ни обичат“

„Преди обичах да им вярвам, но сега знам – когато са още млади, просто говорят глупости, заради половите хормони, Когато годините напреднат, казват, че ни обичат от страх и от самота …“

интервюто ми с Кайо (Калин Терзийски) от това лято, след Лудост е тук и се получи добре

за талантите и щастието

„- Всеки човек се ражда с повече таланти, отколкото би могъл да използва. Никога не бих си представил дори, че ще се запаля по готвенето, ама ето ме – по-добър готвач, отколкото съм си представял.

– Да, много впечатляващо.

– И по същият начин – животът ни носи повече щастие, отколкото сме си мечтали. Трябва само да се обучим как да го търсим“

хиляда години молитви. Июн Ли