срещнах се с Мирослав Пенков предния декември, в любимото Росиче. знаех, че е млад, но младостта му все пак ме изненада. и мъдростта му. видях го спокоен, земен, искрен, без суета.

бях дочела сборника разкази предната нощ. и на два ама много плаках. единият – на изток от запада. да, именно за този разказ наскоро Мирослав взе награда от Би Би Си.

тогава направихме мило интервю за Kafene.bg – ето го тук. е, писах и тук за книгата. и не спестих пред никого хвалбите си към разказите и надеждите, които храня към този млад писател. знам, че много работи и вярвам ще четем още добри неща от него.

днес хора, които не са го чели бяха писали доста некрасиви думи из нета. изхождайки от малкостта си вероятно. тъжно за тях. браво за Мирослав!

Мирослав Пенков ще раздава автографи тази събота, 13 октомври от 16.00 ч. в книжарница Сиела, Мол София. добър шанс да го срещнеш.

наскоро Ането ми сподели, дори го сподели в ефира на БНР, че библиотекарката в училището им е нелюбезна, не дава да се ходи в междучасието в библиотеката, не дава книги на децата от подготвителен и първи клас, вика на децата и никак, ама никак не ги мотивира да се върнат в училищната библиотека. това ме натъжи. знаех си, че тази жена е някакво изключение. днес се запознах с другия тип библиотекари – обичащи и обгрижващи книгите и децата

на първия ден от конференцията за библиотеките и младите хора във Варна срещнах още (след срещите по време на пътуванията на Забавното лятно четене) силно отдадени на каузата четене, детско четене, книги хора от библиотеките в Добрич, Стара Загора, Разград, Ловеч, Шумен, Хасково. ще пиша скоро за тях

но ме впечатли най-вече споделения опит на Соня Янчева, училищен библиотекар в Математическата гимназия „Д-р Петър Берон“ във Варна и бързам да споделя за вдъхновение на всички, замесени с децата и книгите. вероятно няма да опиша всичко добре, ще пропусна неща, но Соня кани всеки, който иска – да й отиде на гости в училище и тя ще сподели

Математическата гимназия във Варна има богат книжен фонд – над 30 000 заглавия! граден с години. основно научна литература. и един библиотекар, но достатъчно инициативен, деен и креативен – Соня Янчева. имат активности, на които доста окръжни библиотеки могат да завидят:

• онлайн каталог с книгите в библиотеката;
• издават месечен бюлетин с новите книги и събитията в библитеката, качен е и на сайта на училището;
• имат фб страница, където успешно комуникират с децата за нови книги и събития;
• виртуална справочна служба – всеки ученик може да изпрати запитване по мейл и Соня отговаря с прикачени файлове, линкове, информация;
• имат Училищен библиотечен съвет – учеиците сами го инициират и доброволно по 10-15 четящи ученика се включват ежегодно в този съвет, чиято основна цел е да търси средства за книги (художествена литература) за библиотеката; цел им е също да наложат библиотеката като фактор в училищния живот – правят плакати, флайери, развеждат новите ученици из библиотеката; агитират библиотечни застъпници – учители, кмета, които да помагат на библиотеката в дейността й

децата в това училище четат много. за всяка нова книга се появява списък с чакащи

учениците организират кулинарни търгове, на които родителите приготвят вкусотии, всички си ги купуват и събраните пари отиват за нови книги, художествени, за библиотеката. на последния са събрали 860 (wow!) лева! подобни търгове правят два пъти в годината

отделно събрали от списания плакати и ги продавали на търг отново на учениците в училище и събрали за книги още 300 лева!

учениците пишат своя обща книга. отделно имат книга, в която всеки споделя мнение за прочетеното. имат клуб „млад библиотекар“ и четири доброволци-библиотекари, добре обучени, които помагат на единствения библиотекар в училището – Соня.

имат клуб „любители на европейската литература“ и „писателски клуб“

не насърчават даряването на книги, които никой не чете. на всяка дарена книга отзад се слага надпис „книгата е дарена от … и той Ви я препоръчва!“

Соня Янчева е убедена, че „има четящи деца, когато имаме какво да им предложим. има ли хубави книги – децата идват“

аплодисменти за Соня Янчева. блазе им на учениците във Варненската математическа. дано има повече библиотекари като Соня. респект.

в последните месеци силно вярвам, че най-добрият подарък, който можем да направим на тялото си е движението. това, разбира се, съчетано с обмислено и балансирано хранене

липсата на движение и тоталния хаос при храненето са истински пагубни за всеки

една книга затвърди за пореден път тези ми убеждения – родени на тичат на Кристофър МакДугъл. препоръча ми я Ники, който участва в маратони. любопитно, отново в последните месеци хората сред познатите ми, които тичат в маратони се увеличава все повече

е, родени да тичат е епохална книга, която разказва за загадъчно племе, живеещо в каньоните на Мексико – най-здравите и най-бързи хора на нашата планета. в допълнение авторът счита, че тичащите хора освен здрави и бързи са и много добри. накратко той разказва за тези феномени и на TED – клипчето е тук (с превод на бг)

увлекателна и убедителна книга. за скептиците – с много мъдрост и отвъд бягането.

„всяка сутрин в Африка се събужда една газела, която знае, че трябва да бяга по-бързо от най-бавната газела ако не иска да бъде убита. всяка сутрин в Африка се събужда един лъв, който знае, че трябва да бяга по-бързо от най-бавната газела, ако не иска да умре от глад. няма значение дали си лъв или газела; когато слънцето изгрява, започни да бягаш“

„ако нещо веднъж излезе от ръцете ти, то сякаш никога не е било твое“

„първата стъпка към живот без рак по метода на тараумара е съвсем проста: яжте по-малко. втората стъпка е също толкова проста на хартия, но по-трудноизпълнима на практика: яжте по-добре„

харесвам поредицата на колибри със съвременна европейска проза – дава ми нестандартни четива, различни автори, неочаквана мъдрост

пътуването на слона на Жозе Сарамаго е смешна история за прехода на един слон от Португалия до Австрия, пеша, с различните му премеждия и приключения, слонът преминава през поля и села, през живота на хората наоколо, носи им и страх и усмивки, отвежда ни в една приказка от стари времена

„има рай и рай, не всички са еднакви, едни са с красиви жени, други не са, но за да научим в какъв рай сме попаднали, достатъчно е да ни оставят да надникнем през вратата. Една стена, която ни предпазва от студения северен вятър, покрив, който ни защитава от дъжда и от нощната влага, и вече никакво друго удобство на тоя свят не ни трябва, за да се чувстваме като хора. Или да изпитваме насладите на рая.“

„ще остане само писмата да почнат да пристигат по въздуха, без да се нуждаят от крилата на гълъбите, Предполагам ще е малко по-трудно, усмихна се кметът, но, докато свят светува, всичко може да се случи, Докато свят светува ли, Няма друг начин, командире, съществуването на света е наложително“

„дадем ли време на времето, всичко на тоя свят накрая ще се реши“

разделител за книги – твой си, усмихнат или замислен – какъвто си го направиш

това е Фокси, трябваше да е лисица, но се получи коте. картон, моливи и ножица и малко свободно време, и деца, които да обичат да майсторят (те всички деца обичат)

благодарим за идеята на Лидия

още идейки за игри с деца – игра на паметници и кукла от кутийка кибрит

забавното лятно четене е проект, който намислихме в един хладен мартенски ден при гостуването ни в Детски отдел на Столична библиотека Ирина, Спаска, Светла и аз. измислихме го с цел да върнем децата към книгите, колкото и амбициозно да звучи това, но и реално да знаем колко четат децата и какво

през 2011-та обиколихме по библиотеките в Севлиево, Габрово, Варна, Пловдив, а тази година продължихме с Русе, Плевен, Варна, Стара Загора, Бургас и Пазарджик и ще бъдем в Кюстендил в началото на септември

навсякъде срещаме усмихнати, умни и красиви деца, като тези на снимката. деца, които ходят в библиотеката и четат, но и играят, защото е ваканция и защото са деца

навсякъде срещаме отдадени на работата си за книгите и децата хора в библиотеките. библиотеки с различни възможности, по-често за жалост окаяни, но обслужвани вярно от хора с дух

ще ми се да спомена за библиотеката в Русе, която се помещава в прекрасна сграда, която за жалост се руши, а няма средства за възстановяването й (между 100 и 200 000 лв). библиотеката в Русе има и чуден салон, в който могат да се поставят пиеси, да се прожектира кино или да се изнасят концерти, за жалост също с нужда от средства за възстановяването му (около 80-100 000 лв)

искрено ме възхити инициативата на Фондация Децата на Русе, събрала пари с благотворителни концерти, продажба на детски рисунки и подобни и с тях закупила над 800 книги за Детски отдел на библиотека Русе и 3 електронни четци! твърдо мога да кажа, че от обиколените от нас библиотеки тези в Русе и Варна имат наистина завиден брой книги

библиотеката в Пазарджик също има разкошна, макар и в леко соц стил сграда. недостатък е, че е леко в периферията, но пък сградата си струва. отново самата сграда плаче за ремонт. струва ми се, че и още дарения от книги, специално за детски отдел няма да са излишни

с цялото ми възхищение към тях трябва да отбележа, че библиотекарите от детските отдели не получават специална квалификация или обучение за работа с деца, а се налага сами да „напипват“ правия път, да намислят интересни неща, с които да привличат и забавляват децата и да ги запознават с книгите

в същото време навсякъде библиотеките се ползват като безплатни летни занимални за децата, което е добре. наред с времето пред компютъра, който задължително е там по програма „Глобални библиотеки“, децата и четат или поне разглеждат книжки, играят си сред книгите

изключителна радост носят всички тези срещи в страната с децата – с искрени погледи, огромни усмивки, цял куп стихове и песни за изява пред микрофона, с техните родители и учители, окуражени за своите деца, с авторите за деца от всеки град – защото често те са малко познати там далеч в София, а работят за децата и обичат срещите си с тях, с хората в библиотеките, скромни и отдадени на професията си, с хората от общините, които биват насърчавани да се замислят, че все пак библиотеките са ценно място …

ще ми се проектът Забавното лятно четене да продължи и догодина. дано.

писах след старта на кампанията 2012 тук

време за почивка. с книга на плажа или в планината – чудно!

за седмица помъквам три книги. всеки от семейството по 2-3 също. това си е цяла чанта книги. носим задължително и четци. защото от миналото лято знаем колко са полезни

оказва се, че изчиташ трите книги за три дена и оставаш без четиво …
оказва се, че едната е много тежка, другата не ти допада, пак оставаш без четиво …

и тук на помощ идва четецът – на него има заредени много, много заглавия, от които можеш да избираш
даже да не ти се чете това, намираш друго, или сваляш нова книга
цялата класика е свободно достъпна
има вече доста книжарници, от които да си купиш електронни книги
и така решаваш всички проблеми – един четец и четенето през отпуската е уредено в голямо разнообразие!

четец може да се намери нов за от 200 лева, много електронни книги са безплатни, други са с по-ниска цена от хартиените, все по-достъпни са електронните книги ми се струва

да живеят електронните книги и четци!

дишащия хълм е една приказка за приятелството, нежността и любовта, за докосването като тайнство, за разговорите без думи, за случването на живота с разперени ръце, в много цвят и с детска лекота. такъв, какъвто си го направим сами, с неочаквани извивки, изпъстрен с дребни детайли и неспестени усмивки.

дишащия хълм е идеалната книга за твоето лято, за твоя уикенд, за твоята нощ. книга, която няма да те натовари, а само ще те направи щастлив.

„Преди ти се струваше, че името ти мирише на мляко с каймак, топъл хляб и ягодово сладко. Сега е поле от прегорели слънчогледи.“

„Този хълм ми прилича на неговата буза, на малката трапчинка на едната буза, а разстоянието до хълма е колкото да протегна ръка и да вляза в неговата ръка като в хралупа, в която ръката ми не знае дали усеща ръката му или просто въздуха, толкова е нежен допирът… цяло едно хълмисто тяло, като че неговото,… излегнало се, за да го разгледам.“

„Тя разбира се ми каза “знаете ли колко ви обичам”, аз казах, че “това са измислици, Мари и … изобщо не трябва да ми казваш нещо, което аз знам.” Тя каза че всичко трябва да се казва, щом е измислица, и … така както си вървяхме, и … изведнъж ме попита дали може да ме целуне.“

Дишащия хълм, Бети Файон

„- Кой е истинският път, отче? – попита най-после той. – Как да различа този път от другите пътища?

– Ако вървиш в посоката, в която твоят страх расте, знай че си на прав път.“

Милорад Павич, Последна любов в Цариград