България преди 9-ти

photo

имах късмет – бяха ми попаднали френски вестници от 20-те и 30-те години на миналия век, по-специално колонките им за Балканите и за България. френски репортери вкратце описваха страната ни. изразът „Швейцария на Балканите“ го имаше, както и това, че България е богата – стада овце, крави на всеки хълм, хората са работливи – обработени земи, овошки, зеленчуци, а жените красиви, с прекрасни пъстри носии, високи и с дълги коси, сплетени в дебели плитки

виждам тази България, описана от френските репортери и на снимките, които моят чичо е правил тогава, също като чужденец тук – красиви хора, макар и не винаги богати, работливи, добър уражай. снимки пак от преди 9-ти

писах още за семейния бизнес преди и че е време да се разбуди

снимка: семеен архив

да се разбуди семейният и дребен бизнес

photo

едно от нещата, които най-трудно се случват в последните години, откакто отново е възможно да има бизнес у нас – това е създаване на малки и семейни фирми. от една страна липсва каквато и да е политика в тази посока, макар тук-там да се мяркат приказки за това. от друга страна като че предприемаческият дух тотално е закърнял и изчезнал, за жалост.

силата на България преди „соц-а“ е била именно в семейното предприемачество. животновъдство и земеделие, свободен износ към Гърция, Турция, Европа. всичко това от 1944-та насам е прекъснато.

едно на ръка, че почти го няма, но последните правилтелства на България подкрепят големите корпорации и силно притискат в ъгъла малкия и семейния бизнес.

„българите са дребни собственици по манталитет. те са във вихъра на танца в своето, малкото, дребното, но частно, свое“

„без обръщане на 180 градуса на икономическата политика и тотална подкрепа на дребния собственик сме обречени!“

още силни думи по темата има тук

писах още за бизнеса като екосистема и за да си добър предприемач

снимка: семеен архив

Милорад Павич и стъкленият охлюв

103529z и стъкленият охлюв, както останалите писания на големия сръбски класик Милорад Павич е една приказка, изпълнена с любови, странности, мъдрости и заплетени в чувствата и времето герои

„любовта е нещо, което се учи и упражнява. също така любовта е нещо, което трябва да откраднеш. ако всеки ден не откраднеш от самия себе си малко сила и време за любов, това не е любов“

„мислите, че свиря ли? няма такова нещо! с тези свуци аз поливам цветята в градината под прозорците. така растат по-добре … има песни, които цветята обичат. както има песни, които ние обичаме. но има и други, редки и скъпоценни песни, които умеят да обичат нас“

„девизът му беше и остана: ако искаш дълго и щастливо да живееш на земята, не се щади за нищо“

писах още за последна любов в Цариград на Павич тук

игра с децата: птиците отлитат на юг

IMG_7306

едно от най-красивите неща, които може да се наблюдават в края на лятото е събирането на птиците на ята и подготовката и отлитането им на юг. за щъркелите това се случва в последните дни на август и ако сте на южното черноморие със сигурност ще ги видите

наблюдаването на птиците е истински красиво, може да трае дълго, защото ято след ято идват още и още – събират се, набират височина, кръжат, отлитат. всички ги гледаме с възторг, обич и респект

а след това можем да опитаме да ги преброим, да ги снимаме, да ги нарисуваме – в полет или кацнали сред полето, да поговорим за тях – защо отлитат, какво ядат, как живеят и как хората им пречат или помагат

и догодина, през пролетта, дори без да им показваме, децата сами ще извикат, сочейки към небето „ето ги! ето ги! връщат се!“

най-хубавото от това лято

IMG_7661

най-хубавото на това лято

е, че беше едно дълго лято. едно дълго, прекрасно лято. лято, което всички ние заслужавахме, след дългата, сериозна зима

имаше и още хубави неща в лятото тази година

. чалга музиката се чуваше на по-малко места, отколкото преди. и все повече хубави кътчета са заредени с добра музика

. случиха се чудни концерти, дойдоха големи звезди и заредиха всички ни с позитивни емоции

. политиците се изявяваха малко, а хората повече или не им обръщаха внимание или гледаха с насмешка и бързаха да се порадват на лятото

лятото беше хубаво. и въпреки всичко – беше тежко.

есента е вече добре дошла.

писах още за какво е лятото и за книгата добавено лято, за моята българия и нещата се променят

нещата се променят

4

в центъра на София, бул Витоша.

освен лъскави и чалга заведения има и по-нормални места, като био кафето към книжарница Гринуич.

в допълнение – минус 10% ако дойдеш с велосипед.

това радва. не 10-те процента. а идеята, че някой мисли в тази посока.

и никой да не казва, че нищо не се променя тук. променя се, но промяната идва бавно.

промяната идва с хората. хората правят промяната.

Q&A по предприемачество: предприемач или наемен работник?

IMG_8214

по приятелско запитване отговарям на серия въпроси, свързани с предприемачеството.

ако се чудиш – могат да ти дадат посока. но знай – решенията си взимаш ти.

предприемач или наемен работник:

В кой случай ще печеля повече?

в краткосрочен план вероятно като наемен работник. ако си успешен предприемач вероятно до година-две-три ще печелиш повече отколкото като наемен работник. но не тръгвай с идеята за колко се печели.
В кой случай ще съм по-незавсим?

дори да изглежда, че като наемен работник си зависим, знай, че като предприемач ще си много по-зависим. да, ще можеш да избираш работно време и почивни дни, но все пак ще си роб на клиентите си, проектите, идеите и тогава няма почивен ден. отново – в краткосрочен план вероятно като наемен работник ще си по-независим. имаш шанс в дългосрочен план като предприемач да извоюваш по-голяма независимост.

и все пак отговорността, която отнема независимостта остава – да си в час със законите, данъчните, да правиш правилните избори за хора, екип, дейност, контрагенти, доставчици, клиенти, настояще и бъдеще …

Колко време ще трябва да отделям на бизнеса си?

много. много повече от 8 часа само в работните дни. (почти) без отпуск. (почти) без почивен ден. особено в началото (първите 4-5 години)

В кой случай ще ми е по-интересно?

интересното си го правиш сам – и двете може да ти омръзнат или да са ти супер интересни. вероятно все пак предприемачеството може да е една идея по-интересно, доколкото зависи само от теб и избираш сам посоката. но интересното върви ръка за ръка с риска. ако рискуваш повече може да ти е по-интересно.

В кой случай ще се запознавам с повече успешни личности?

зависи с какво се занимаваш конкретно – равни шансове.

Колко пари трябва да съм си заделил, преди да започна бизнеса си?

зависи какво си намислил. може да се започне и с малък капитал и да се напредва постепенно с реинвестиции.

Мога ли да управлявам фирма – админстрация + екип + клиенти?

докато не опиташ не можеш да знаеш можеш или не можеш да управляваш фирма. ученето не идва със съвети, четене на книги по мениджмънт, макар да са полезни. ученето идва с практика.

В кой момент ще трябва да наемам хора?

ако се справяш добре – много скоро. отново – зависи от бизнеса, който захващаш. възможно е от самото начало да са нужни поне 1-2 души, екип.

Мога ли да съчетавам собствен бизнес и почасова работа като наемен служител в някоя фирма?

за можене – може. но според мен така не даваш шанс нито на едното от двете. половинчата работа. ако истински ще правиш бизнес – скачаш смело с двата крака. трудно начало, но после има шанс нещата да се стабилизират и наклонят везните в твоя полза.

Няма ли да ми е по-изгодно да упражнявам дейността си на граждански договор вместо да регистрирам фирма?

да, ако си фрийлансер може и така. за по-изгодно – няма големи разлики. при всички случаи трябва да се осигуряваш и да плащаш данъци. а и ако го правиш сериозно и със сериозни намерения никоя сериозна фирма няма да гледа сериозно на теб в дългосрочен план за работа с договори. фирмите работят с фирми. но ако начинанието ти дълго ще е от типа на „one man show“ – нямаш нужда от фирма. разбира се, в този случай стои отворен въпроса за това как получаваш по-малки суми (разправии, формалности), какви гаранции получава клиентът ти и т.н.

ако и ти имаш въпроси, свързани с предприемачеството – задай ги в коментар тук и ако мога – ще отговоря. ако не мога – ще потърся отговор сред други български предприемачи

за предприемачество писах още: идеи и крадене на идеи, как да защитим идеите си, предприемачеството е отговорност

къде започва България

photo

снимката е от днес. бях на една малка уличка, в едно почти безлюдно селце, на няколко километра от западната ни граница

мисля, че на България и (за да не звучи прекалено националистично) на света му трябват днес повече смели хора

смели да излязат от комфорта, от инерцията, от клишетата, от общоприетото, от лесното „да“, от еднаквостта, от монотонността на дните, от оплакванията, от стреса, от табутата, от страховете си, от митологиите, от предразсъдъците, от смазващата апатия, от безхаберието, от нищото

промяната започва от смелите хора

за жалост на улица Смели хора в село Врабча днес са останали да живи малцина …