една важна тема за това как се възпитават предприемачи в една вдъхновяваща реч на TED
писах още: предприемачите се учат от малки
Month: август 2012
Followусмивки от забавното лятно четене и проблеми на библиотеките
забавното лятно четене е проект, който намислихме в един хладен мартенски ден при гостуването ни в Детски отдел на Столична библиотека Ирина, Спаска, Светла и аз. измислихме го с цел да върнем децата към книгите, колкото и амбициозно да звучи това, но и реално да знаем колко четат децата и какво
през 2011-та обиколихме по библиотеките в Севлиево, Габрово, Варна, Пловдив, а тази година продължихме с Русе, Плевен, Варна, Стара Загора, Бургас и Пазарджик и ще бъдем в Кюстендил в началото на септември
навсякъде срещаме усмихнати, умни и красиви деца, като тези на снимката. деца, които ходят в библиотеката и четат, но и играят, защото е ваканция и защото са деца
навсякъде срещаме отдадени на работата си за книгите и децата хора в библиотеките. библиотеки с различни възможности, по-често за жалост окаяни, но обслужвани вярно от хора с дух
ще ми се да спомена за библиотеката в Русе, която се помещава в прекрасна сграда, която за жалост се руши, а няма средства за възстановяването й (между 100 и 200 000 лв). библиотеката в Русе има и чуден салон, в който могат да се поставят пиеси, да се прожектира кино или да се изнасят концерти, за жалост също с нужда от средства за възстановяването му (около 80-100 000 лв)
искрено ме възхити инициативата на Фондация Децата на Русе, събрала пари с благотворителни концерти, продажба на детски рисунки и подобни и с тях закупила над 800 книги за Детски отдел на библиотека Русе и 3 електронни четци! твърдо мога да кажа, че от обиколените от нас библиотеки тези в Русе и Варна имат наистина завиден брой книги
библиотеката в Пазарджик също има разкошна, макар и в леко соц стил сграда. недостатък е, че е леко в периферията, но пък сградата си струва. отново самата сграда плаче за ремонт. струва ми се, че и още дарения от книги, специално за детски отдел няма да са излишни
с цялото ми възхищение към тях трябва да отбележа, че библиотекарите от детските отдели не получават специална квалификация или обучение за работа с деца, а се налага сами да „напипват“ правия път, да намислят интересни неща, с които да привличат и забавляват децата и да ги запознават с книгите
в същото време навсякъде библиотеките се ползват като безплатни летни занимални за децата, което е добре. наред с времето пред компютъра, който задължително е там по програма „Глобални библиотеки“, децата и четат или поне разглеждат книжки, играят си сред книгите
изключителна радост носят всички тези срещи в страната с децата – с искрени погледи, огромни усмивки, цял куп стихове и песни за изява пред микрофона, с техните родители и учители, окуражени за своите деца, с авторите за деца от всеки град – защото често те са малко познати там далеч в София, а работят за децата и обичат срещите си с тях, с хората в библиотеките, скромни и отдадени на професията си, с хората от общините, които биват насърчавани да се замислят, че все пак библиотеките са ценно място …
ще ми се проектът Забавното лятно четене да продължи и догодина. дано.
в подкрепа на кърменето
дълго си мислех коя история от моите изживявания да разкажа тази година в подкрепа на Мреждународната седмица на кърменето
е, реших да не разкажа моя история, а тази на нашето куче Карта, което позира мило на снимката
Карта е на 11 години и няколко пъти беше майка. при едно от ражданията й и котката Бянка беше родила наскоро и двете майки гордо отглеждака малките си. един ден едно от малките котета се беше заблудило и изгубило далеч от майка си, плачеше и се вайкаше както само бебетата умеят. Карта, със силния си майчин инстинкт не можа да остави котето страдащо, взе го и го отведе при своите малки. започна да го ближе и дори опита да го кърми, наред със своите кутрета. котето вече беше спряло да плаче и се чувстваше комфортно, когато малко по-късно и Бянка се появи, неспокойна, тъсеща. Карта се надигна. двете майки се изгледаха първо под око, после някак благородно, като съмишленички. с нежни движения котката взе малкото си, облиза го и го отведе
мисля си, че ако повече се вслушваме в инстинктите си, отколкото в рекламите или приказките на съседите, ще живеем по-добре
–
писах още: кърменето – предразсъдъци и заблуди (2010), кърмене и извънредни ситуации (2009), кърменето е повече от 3D (2011)
и ние сме във времето
наскоро на приятели им дошли гости от Швеция. домакините в стремежа си да им покажат нещо хубаво в София ги завели на обяд в … ИКЕА … оставям го без коментар.
но държа на това да имаме нашите си уникални неща, а не да ги рушим систематично. неща, които може да не са много красиви, да не се гордеем особено от тази част на националната история, но са си наши. като паметникът в градинката на НДК. дори си няма име, май … недоразумение на времето си.
един от надписите, които паметникът имаше навремето беше мисъл на Левски „Времето е в нас и ние сме във времето“. каква ирония, времето не иска паметника, който е във времето …
грозен, измислен, опасен – да, но и част от нашата история. не съм съгласна да се маха. това е история.
аха, идеи за това как да се трансформира грозотата, но да остане събират готините трансформатори тук
къде са ни медалите?! или за децата и спорта
надеждите се стопиха и е ясно – нямаме шампиони, нямаме медали … из социалките хората взеха да се тръшкат, взеха подмятат картинки с мили спомени – колко медали сме взимали преди. няма да хваля соц-а, видно е как се става шампион в Китай днес, преди беше нещо подобно. иска ми се да говоря за спорта тук и сега. за спорта и нашите деца. за медалите, които не взимаме и за здравето, което още повече губим …
за колко плувни басейна с обучение за деца по плуване се сещате за близо 2-милионна София? броя ги на едната си ръка. в графика възможност за включване трудно се намира.за колко тенис корта? за колко училищни отбора по футбол, баскетбол, лека атлетика …?
казусът има много аспекти. и много виновни.
родителите. все по-трудно намират време да водят децата си и възможност да отделят средства за спорт, особено за по-скъпите спортове. отделно от това – колко родители самите те тренират нещо, за да дадат добър пример на децата си? най-честото упражнение е пред телевизора с дистанционното в ръка …
местата. местата са малко, обикновено с много желаещи. на моменти спортът за деца се превръща в лукс. има и много места забравени във времето, които са там и само въпрос на предприемчивост на конкретните общини е да ги стегнат и направят достъпни за детския спорт отново.
училището. училищноят спорт по-често е нещо като свободен час, отколкото истинска тренировка. и рядко има инициативни и амбициозни учители по спорт, които да създадат и тренират отбори по конкретни спортове. особено за учениците след 7-8 клас.
в същото време се оплакваме, че децата ни са обездвижени, с гръбначни изкривявания, наднормено тегло, че не стават от компютрите и са немотивирани, без дисциплина и т.н. и т.н.
излишно е да се каже, че спортът има нужда от държавна политика. спортът е бизнес. и в това няма нищо лошо.
от спорт имат нужда всички. от активен, ежедневен, масов спорт. всички. най-вече децата ни. и не за бъдещите медали, а за да са здрави.
–
извън, но и в темата, използвам да споделя отново един казус:
преди 2 години, когато искахме да правим велокрос в Южния парк, както Az-deteto.bg правим всяка година в последните 7, от Столична община ни поискаха пари, а след това благодарение на този блог и Г-н Ангеличин проведохме велокроса. тогава от Общината искаха 1200 лв. в момента подготвяме есенния велокрос за септември 2012-та и сумата, която искат този път е набъбнала на колосалните 6500 лв.! а състезанието е за деца и макар два пъти в годината – правим нещо за състезателния дух, за извеждането на децата навън и за тяхна радост с награди за всички. е, ако никой не се притече на помощ ще оставим доста деца разочаровани, а аз за пореден път ще си помисля, че в Столична община нехаят за детския спорт. пък после ще се тръшкат, че нямаме медали – ами няма.
екип извън шаблона
темата за децата извън шаблона е пряко свързана с темата за екипа извън шаблона, към поредицата ми за предприемачество
както е ясно – екипът е основата и най-важното нещо за успеха на всеки бизнес
да се направи екип извън шаблона е трудна, но печеливша стратегия
защо трудна? защото екипът е съставен от хора, обединени от идея, общи цели, единен дух. а хората извън шаблона са по дефиниция по-различни и по-трудно се сработват в екип.
трудна, но възможна мисия – екип с преобладаващо количество мислещи и извън шаблонни хора би генерирал прогрес по-голям от конкурентен екип, в който един централизирано взима всички решения и не се допитва до никого.
в този смисъл – колко често се радвате на хората извън шаблона, с които работите?
деца извън шаблона
държавата има угода хората да са еднакви – по-лесно се управляват, по-лесно се манипулират, изпълняват разпоредби без въпроси и съпротива. хора по шаблон. не, това не е таен заговор на Бойко Борисов, нито на Тодор Живков. това са механизми на обществото извън конкретните личности. явлението не е от вчера. не е само тук. за справка „полет над кукувиче гнездо“ или „обществото на мъртвите поети„, „вчера“ или „Парижката Света Богородица„, примерите са безброй …
ще кажете – това беше в соц-а. сега е различно. тогава всичко ставаше силово. в момента нещата не са по-различни, само са облечени в нови, по-лъскави дрехи
държавата държи образованието. образованието произвежда удобни за държавата хора – еднакви. родителите често се поддават на натиска и също допринасят децата им да са като всички останали. искат те да са „подредени“, „по-добре дисциплинирани, отколкото творчески“, „да слушкат“, да не вдигат шум, да са кротки и да изпълняват смирено заповедите им. към учители, родители да добавим и медиите, които пряко обслужват същите интереси и съдействат изцяло за шаблонизирането. децата кротуват пред екраните и искат същите играчки, каквито вече са видели по телевизията и имат всички техни съученици. бам – децата вече са в шаблона! добре свършена работа!
но. прогресът се носи от различните. едно умно общество, една умна държава би имала нужда от различни, мислещи хора
в училище са сочени с пръст или изключвани креативните, активните деца. модерното название е „хиперактивни“. в някои държави дори ги „лекуват“ (разбирай „успиват с хапчета“!). истината е, че това са просто деца. децата са естествени. те искат игра и свобода. и оказват съпротива да влязат в шаблона, който възрастните, родители и учители, обществото като цяло се опитва да им надене
„трудни деца“, аха, нека всички са лесни и нещата ще са наред?! харесвам децата извън шаблона. различните деца, бъдещите Майкъл Фелпс (който вече има 21 олимпийски медала във феноменалната си кариера) или Джон Ленън (Когато бях 5-годишен, майка ми ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на училище и ме попитаха какъв искам да стана като порасна, написах “щастлив”. Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че не разбират живота.). и искам да има повече различни деца