надеждите се стопиха и е ясно – нямаме шампиони, нямаме медали … из социалките хората взеха да се тръшкат, взеха подмятат картинки с мили спомени – колко медали сме взимали преди. няма да хваля соц-а, видно е как се става шампион в Китай днес, преди беше нещо подобно. иска ми се да говоря за спорта тук и сега. за спорта и нашите деца. за медалите, които не взимаме и за здравето, което още повече губим …
за колко плувни басейна с обучение за деца по плуване се сещате за близо 2-милионна София? броя ги на едната си ръка. в графика възможност за включване трудно се намира.за колко тенис корта? за колко училищни отбора по футбол, баскетбол, лека атлетика …?
казусът има много аспекти. и много виновни.
родителите. все по-трудно намират време да водят децата си и възможност да отделят средства за спорт, особено за по-скъпите спортове. отделно от това – колко родители самите те тренират нещо, за да дадат добър пример на децата си? най-честото упражнение е пред телевизора с дистанционното в ръка …
местата. местата са малко, обикновено с много желаещи. на моменти спортът за деца се превръща в лукс. има и много места забравени във времето, които са там и само въпрос на предприемчивост на конкретните общини е да ги стегнат и направят достъпни за детския спорт отново.
училището. училищноят спорт по-често е нещо като свободен час, отколкото истинска тренировка. и рядко има инициативни и амбициозни учители по спорт, които да създадат и тренират отбори по конкретни спортове. особено за учениците след 7-8 клас.
в същото време се оплакваме, че децата ни са обездвижени, с гръбначни изкривявания, наднормено тегло, че не стават от компютрите и са немотивирани, без дисциплина и т.н. и т.н.
излишно е да се каже, че спортът има нужда от държавна политика. спортът е бизнес. и в това няма нищо лошо.
от спорт имат нужда всички. от активен, ежедневен, масов спорт. всички. най-вече децата ни. и не за бъдещите медали, а за да са здрави.
–
извън, но и в темата, използвам да споделя отново един казус:
преди 2 години, когато искахме да правим велокрос в Южния парк, както Az-deteto.bg правим всяка година в последните 7, от Столична община ни поискаха пари, а след това благодарение на този блог и Г-н Ангеличин проведохме велокроса. тогава от Общината искаха 1200 лв. в момента подготвяме есенния велокрос за септември 2012-та и сумата, която искат този път е набъбнала на колосалните 6500 лв.! а състезанието е за деца и макар два пъти в годината – правим нещо за състезателния дух, за извеждането на децата навън и за тяхна радост с награди за всички. е, ако никой не се притече на помощ ще оставим доста деца разочаровани, а аз за пореден път ще си помисля, че в Столична община нехаят за детския спорт. пък после ще се тръшкат, че нямаме медали – ами няма.
Follow
Очевидно община и държава нехаят за детския и за масовия спорт. Б.Б. изхарчи доста пари за абсолютно безмислена спортна зала, която се ползва за няколко вида спорт и за чалга концерти. За тези пари можеха да оправят сума ти игрища в цяла България.
Спасението явно е в самите нас, трябва да се организираме и да осъществяваме граждански натиск върху тия измислени управници. И разбира се, след една година да внимаваме какво пускаме в урните. И преди да ги избираме – да ги попитаме какво ще направят за детския и масов спорт.
Много тъжен въпрос… Докато не преодолеем максимализма, че от всяко спортуващо дете задължително трябва да стане спортист с медали, много трудно ще се променят нещата… Преди години така синът ми се отказа от баскетбола, защото още на третата тренировка „треньорът“ беше започнал да дели децата на такива, които ще ходят на състезание и останалите…
За съжаление – същото е и с музиката, и с рисуването. Ние не искаме деца, които да обичат спорта, музиката, рисуването, а непременно състезатели и по възможност – шампиони…
Шампионите не идват от обща спортна култура, а след много наляти пари.
Току що проетох в Дневник Любо Ганев и музикалните предпочитания в съблекалната. Трудно ми е да опиша омерзението, затова млъквам. Разбирам за какво говориш, но подкрепа от моя страна за бг спорист на олимпиада няма да има.
Мно-о-ого вярно! И като всяка истина, боли… И за децата, и за държавата, и за нас, и за медалите дори 🙁
Всъщност, въпросът е повече до треньори и мотивация от колкото до спортна база.
На пример в Търново, лекоатлетическата писта и залата за спортна гимнастика са почти винаги празни. А и за бягането не е нужна кой знае каква база. На пример, факта, че доста бегачи се насъбраха в последно време е едно добро начало.
Но наистина, трябва малко по голяма организация по отношение на треньорите и спортните мероприятия за деца и любители, защото каква мотивация ще намериш в това да тренираш всеки ден, ако няма с кого да премериш сили?
Колкото до родителите, определено играят роля, но до някъде. Моите родители никога не са спортували, даже са с малко наднормено тегло, но пък аз не съм спирал да спортувам от 2 група на детската градина, когато почнах с гимнастиката.
И тогава не са ме карали те, просто дойдоха треньорите от ДСШ и ни подбраха, а в последствие дойдоха и треньорите от УСШ и продължихме с тях.
Така, че моят извод е, че най-важното е да има треньори, от там на татък бази и пари се намират!
Трябва да отбележа, че този път съм по-оптимист от Жюстин. Никой не може да отрече, че никога в демократична България не се е правело толкова много за детския и масов спорт, колкото сега. Не може да се правят съпоставки с комунизма, но пътят е правилен. Проблемът е скоростта с която се движим.
Наистина често детския спорт се превръща в лукс, но пък за това има около 30 олимпийски и безброй неолимпийски спортове. Всеки желаещ може да си намери мястото. Тенисът е за богаташчета – навсякъде по света. За по-бедните има борба, бокс, футбол, волейбол и т.н.
И бизнесът започва да се сеща за спорта .. предимно около големи първенства, но Каменица, Ариана, Нестле, Девин и още няколко си имат сериозни проекти за масов спорт.
А броячите на медали все повече ще са разочаровани. Скоро целия ЕС ще се състезава в един отбор, за да може да се противопоставя на Китай, САЩ, Бразилия…всъщност пребройте медалите на Русия 🙂
Не можем ли да направим страница във фейсбук, за да променим това?
Да поканим всичките си познати, да вдигнем такъв шум, че този, който е поискал тези пари за това да си отиде, защото очевидно не му е мястото да реашава такива неща, а велокроса да се проведе дори със съдействието им, а не с такса ?
Дълго не можех да заспя след като го четох.
Кой поред велокрос е ? Нима първия не беше безплатен?
Моето дете ще е там с табелка в ръка Искам да участвам пак във велокроса – върнете ни го
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/08/06/1882783_deca_blokiraha_krustovishte_zaradi_igrishte_pred/
Непременно трябва да се постави границата между спортуване за удоволствие и за медали. Тогава нещата ще си дойдат на мястото. Обикновените хора и деца спортуват за удоволствие и трябва да разполагат с условията за това.