едно тематично видео, кредит Андрей
и един коментар от FB на Л.О.: „Ако Желева падне, пада целия екип на Барозо..а някои от тях са доста добре. The weakest link отново е бг, но този път трябва да стиснем зъби. Така де, Бойко е без хора докато Божидар Димитров внесе марсианци, пардон македонци“
–
имаше една песен в зората на демокрацията „Дано! Дано!“, е, днес по-скоро ми иде „Защо?! Защо?! Защо?!“ …
спамът на деня трепе рибата просто
„Това е да ви информирам, че Вашият E-Mail ID спечели сумата от $ 800,000.00 USD в текущата промоция чрез насърчаване топката награда 2010.
Моля свържете се с нашия офис на вземанията, веднага по-долу за повече информация, моля свържете се с нашия офис вземания от електронната поща.
Изисквания Изисквания?
Име
Секс
Възраст
Занимание
Кажете / GSM
Страна
Най-близките роднини
Поздравления !!!!!!!
Уеб фокус.“
зимата ни върви на недоволство, особено началото на януари, от години, още от Жан Виденово време. може да се каже – по традиция.
датите за този януари за две
13.01. България – зона, свободна от ГМО
от 11:30 до 13:00 ч. срещу северния вход на Народното събрание
14.01. България не е Биг Брадър
от 11:00 ч. пред Народното събрание
подробностите са при Боян Юруков
ще ми се да вярвам в разумността и реалното желание за промяна на управляващите. повече от на управляващите вярвам в гражданското общество и знам, че това не е само клише или модерна фраза. а Интернет му помага. хайде да видим.
–
помните ли, точно година назад бе акцията на блогърите – Провал и
протестът пред Парламента 14.ян.2009
благодаря на всички, които се включиха в тазгодишното издание на коледната томбола на блога ми!
днес привечер на чаша чай, последвана от чаша вино, придружени с коледни курабийки, сладки приказки, малко бебешки усмивки за разкош и голяма доза добро настроение с Райна и куп приятели изтеглихме имената на късметлиите. истината е, че преди това публично пред присъстващите и без наличието на нотариус нарязах един лист хартия на квадратчета и вписах всички имена на хората, коментирали тук и споделили с какво искат да ги изненада 2010-та
листчетата бяха старателно сгънати с надписа навътре и поставени в чашка от китайски порцелан на рози, разбъркани и Райна, с присъщия й вече жест изтегли листче, с трепет го разтвори и … прочете своето име! е, бях приготвила вече книга за Райна, затова я помолих да изтегли още едно листче и тя изтегли Албена – честито на Албена!
допълнителни награди от мен си давам за авторките на най-дългото и най-късото пожелания – Любов и Таня – честито и на тях!
ще чакам да ми пишете, дами Албена, Любов, Таня къде искате да получите книгите си за оптимизма!
на всички – оптимистично начало на годината и най-добри пожелания!
ето ме на три. в центъра на Варна. позирам на баща ми.
летата бяха във Варна. изпълнени с игри. както си трябва за едно щастливо детство. баба ми живееше близо до Морската градина – основно място за игри и приключения. но на съседната уличка, още по-близо, между кооперациите имаше съвсем малка площадка с пързалка, две люлки и пясъчник и помня с умиление това място, на което с братовчедка ми сме прекарали мнооого време в игри. от малко по-късно си спомням и звучния смях по улицата до късно вечер, игрите на „стражари и апаши“, на гоненица и криеница. времената бяха други. наистина бяхме по цял ден безгрижно навън във весели и безкрайни игри.
днес децата ни имат други забави, играят повече у дома, в парковете сами не ги пускаме, а в градинките по-често гледката е тъжна – и да има пързалка и люлка често са счупени и опасни, отделно небоядисвани с години, а кошчетата и всичко наоколо прелива от боклуци. не виня кмета или общината за това. всички сме виновни. но мечтая за едни по-добри места за игра за нашите деца.
ето я кварталната градинка при бабата на моите деца. добър столичен квартал, с доста деца, хубаво място, похвално все още не отчуждено за строеж на супермаркет или блок. картинката е плачевна.
ясно е, че всяко поколение живее в различни условия. ясно е, че няма да пускаме децата по улиците със спокойствието, с което са го правили нашите родители. но поне малко по-красиви и чисти да са местата за игра. няма да дочакаме неволята. по-добре е да вземем нещата в свои ръце. и вместо да седим така безучастно ей там по пейките за няколко минути да оберем боклуците наоколо, контейнерът е наблизо. така освен, че децата ни ще играят на чисто и ще им дадем добър пример, а и ще ни е по-трудно после да хвърлим на тревата фас, празна бутилка или опаковка от солети. а напролет можем и да боядисаме заедно в някоя съботна сутрин пейките и люлките, нали е за нас и нашите деца.
ще се радвам на една разходка назад във времето – как, къде и на какво сте играли в детството си Поли, Гори, Лидия, Райна, Силвина, Денис, Андрей 🙂
браво! браво на Мария, Ния, Теди и Алек!
това са хората, организирали първия TEDxBG. събитието бе днес и съдейки по коментарите на всички бе наистина много добре организирано и интересно. в залата имаше доста блогъри и туитващи, които предполагам ще разкажат подробно. в туита тук
беше приятно да видя толкова приятели на куп. да чуя вдъхновяващи истории. хареса ми силното присъствие на еко темата. е, има и разочарование. от Министъра, например, очаквах(ме) повече. но, колкото – толкова.
отвъд лекциите – имаше страхотна атмосфера. всички бяха е вдно приповдигнато-еуфорично състояние. и усмихнати.
прави чест на Първа Инвестиционна, че първи подкрепиха събитието.
е, хора, Мария, Алек, Ния и Теди, вдигнахте високо летвата. всички очакваме от сега TEDxBG 2011!
–
на снимката – Асен Ненов разказва за биогоривата от бъдещето, които разработва тук и сега
–
видеата ще са онлайн до седмица две обещават от TEDxBG
„Едно време минаваха бързо от тук и беше невероятно да ги гледам – бяха забързани като хора, които знаят къде отиват и нямат търпение да стигнат там. Сега бързат, защото ги е страх. Не ги движи цел, а страх. Не отиват никъде, а бягат. И не мисля, че знаят от какво искат да избягат. Не се гледат един друг. Трепват, когато някой се допре до тях. Усмихват се твърде много, но усмивките им са грозни – не са радостни, а умолителни. Не знам какво става със света.“
писано преди 50 години. Айн Ранд. Атлас изправи рамене.
митницата на Веслец, софийската – нашумя и айде и аз в кюпа с коментарите. истината е, че този пост чакаше на драфт от няколко дена, но Еленко /евалата бе митница/ изпревари с доста детайлно-нагледно и откровено описание
първият ми сблъсък с това място бе в средата на 90-те, когато работех в Софийския университет, занимавах се с учението на Жан Пиаже и организирах негова изложба в България. от Швейцария изпратиха въпросната изложба и трябваше да я „освобождавам“ на митницата. и ето ме за първи път там. преди мен човек освобождаваше футболни топки. безцеремонно едната топка остана „мито“ за проверявашия. наблюдавах сцената и тръпнех да чуя какво ще поиска от мен митничара – просто научна изложба, която при това трябва да върна обратно невредима. е, отвориха пакетите, търсиха, гледаха, пуфтяха и нищо не взеха … просто нямаше какво. беше мизерно, твърде разточително във времето, с много разкарвания нагоре-надолу и досадно занимание.
ето, че годината е 2010-та. очаквам пратка от САЩ, която се бави изключително много и идва, естествено, след, а не преди празниците. листчето, което получаваме в пощенската кутия съдържа и указания за получаване на практата у дома. звъня, но казват, че по някакви причини не могат да ми доставят пратката у дома, да се явя за „отваряне“ и то лично. отиваме с моя син (8 г) и той очаква да види нещо като цех, завод, западнало, а аз му обяснявам, че вече сме модерна държава, ето, каква хубава сграда, отвън реновирана. влизаме в блестящото мраморно фоайе и той се уверява в думите ми. но на листчето пише – гише 23. тръгваме да го търсим по едни стрелки и се оказва отново с познатата ми стара част, където от началото на 90-те нищо не е променено. повечето от служителите изглеждат скромно. обстановката е подтискаща и мизерна. всяко бюро е от различно време, столовете са издънени, стените – потъмнели, високите тавани – с доста паяжини. синът ми тържествува – „точно така си го представях, мамо!“. на фона на тази гледка бият на очи скъпи мобилни телефони и бижута у част от служебните лица наоколо.
сагата от гише 23 нататък е описана от Еленко в детайл. при нас бе спестено част от обикалянето по инстанции, защото имахме късмет преди нас да „освобождава“ някаква „клечка“, покрай която минахме и ние някак. обидно – не ни отвориха дори пратката, макар именно заради това да ме бяха извикали лично. процедурата отне около час, в който всякакви (в нашия случай 6 на брой) служители извършваха странни ритуали, а ние минавахме от стая в стая и от гише на гише (например на 30-то бяхме първо вътре, а след това, за да получим пратката – отвън). на излизане триумфално напуснахме отново през лъскавия салон, с облекчение и без капка желание отново да получаваме каквото и да било отвъд океана или от другаде. унизително.
има нещо много приказно в това да пишеш късметите. часът е следобеден. всички в къщата спят. тестото е замесено и оставено да набъбва. времето е малко. празникът наближава.
сам си с белите късчета хартия, пъките дрян, монетката. сядаш и извикваш на помощ изминалата година, мислиш си за предстоящата, опитваш да си представиш на какво би се радвал всеки от тези, с които ще споделиш хляба довечера и започваш да пишеш. класиката са здраве, пари, късмет, наред с екскурзия, диплома, булка и люлка. стабилно присъстват и нов автомобил или нова къща. напоследък се примъкват и нов лаптоп или телефон. а ако имаш щипка в повече магически дарби наричаш специални късмети за специалните хора на масата.
е, не отнема много време. но отдъхваш когато приключиш – отметнал си важна задача! отделяш ненужните и остават само омайните. завиваш бързо всяко поотделно във фолио. разбъркваш и поставяш по едно късметче във всяко парче от питката. пъхаш я във фурната и скоро ароматът й се разстила из цялата къща, за да добави онези важни вълшебни нотки за вечерта …
а после – както се случи, т.е. какъвто ти бил късметът! и няма на кого друг да се сърдиш, като на теб самият се пада именно това, което ти се полага. като например „пълна липса на скука!“
е, да ви се сбъднат късметите!
ето я и най-яката картичка, която получих този сезон. тя е от masterplan и ми харесва с това, че е надписана на ръка със свеж текст – пожелава ми нечувани вълшебства с истинските магьосници около мен, използва хартия и материали втора употреба, ушита е, зелена е, фриволно-игрива е, семпла е и това я направи различна от всички останали, които намерих на бюрото си в офиса тези междупразнични дни и спечели този пост. браво на Деси и Стоян!
–
Follow