благодаря на всички, които се включиха в тазгодишното издание на коледната томбола на блога ми!

днес привечер на чаша чай, последвана от чаша вино, придружени с коледни курабийки, сладки приказки, малко бебешки усмивки за разкош и голяма доза добро настроение с Райна и куп приятели изтеглихме имената на късметлиите. истината е, че преди това публично пред присъстващите и без наличието на нотариус нарязах един лист хартия на квадратчета и вписах всички имена на хората, коментирали тук и споделили с какво искат да ги изненада 2010-та

листчетата бяха старателно сгънати с надписа навътре и поставени в чашка от китайски порцелан на рози, разбъркани и Райна, с присъщия й вече жест изтегли листче, с трепет го разтвори и … прочете своето име! е, бях приготвила вече книга за Райна, затова я помолих да изтегли още едно листче и тя изтегли Албена – честито на Албена!
допълнителни награди от мен си давам за авторките на най-дългото и най-късото пожелания – Любов и Таня – честито и на тях!

ще чакам да ми пишете, дами Албена, Любов, Таня къде искате да получите книгите си за оптимизма!
на всички – оптимистично начало на годината и най-добри пожелания!

ето ме на три. в центъра на Варна. позирам на баща ми.

летата бяха във Варна. изпълнени с игри. както си трябва за едно щастливо детство. баба ми живееше близо до Морската градина – основно място за игри и приключения. но на съседната уличка, още по-близо, между кооперациите имаше съвсем малка площадка с пързалка, две люлки и пясъчник и помня с умиление това място, на което с братовчедка ми сме прекарали мнооого време в игри. от малко по-късно си спомням и звучния смях по улицата до късно вечер, игрите на „стражари и апаши“, на гоненица и криеница. времената бяха други. наистина бяхме по цял ден безгрижно навън във весели и безкрайни игри.

днес децата ни имат други забави, играят повече у дома, в парковете сами не ги пускаме, а в градинките по-често гледката е тъжна – и да има пързалка и люлка често са счупени и опасни, отделно небоядисвани с години, а кошчетата и всичко наоколо прелива от боклуци. не виня кмета или общината за това. всички сме виновни. но мечтая за едни по-добри места за игра за нашите деца.

ето я кварталната градинка при бабата на моите деца. добър столичен квартал, с доста деца, хубаво място, похвално все още не отчуждено за строеж на супермаркет или блок. картинката е плачевна.

ясно е, че всяко поколение живее в различни условия. ясно е, че няма да пускаме децата по улиците със спокойствието, с което са го правили нашите родители. но поне малко по-красиви и чисти да са местата за игра. няма да дочакаме неволята. по-добре е да вземем нещата в свои ръце. и вместо да седим така безучастно ей там по пейките за няколко минути да оберем боклуците наоколо, контейнерът е наблизо. така освен, че децата ни ще играят на чисто и ще им дадем добър пример, а и ще ни е по-трудно после да хвърлим на тревата фас, празна бутилка или опаковка от солети. а напролет можем и да боядисаме заедно в някоя съботна сутрин пейките и люлките, нали е за нас и нашите деца.

ще се радвам на една разходка назад във времето – как, къде и на какво сте играли в детството си Поли, Гори, Лидия, Райна, Силвина, Денис, Андрей 🙂