Домакините-страстоубийци

да, темата е не лека и в отговор отново на Петър Събев и неговите домакини-страстоубийки

Отиваш на гости при любимия … само за едно си мислиш …

Той отваря вратата и докато ти се усмихне, ти вече си нахълтала в коридора и си го награбила. Целуваш го лудо и беж към леглото в спалнята … Продължавате да се целувате, но креватът отеснява и след миг се озовавате на пода… Постепенно устните ти се спускат надолу …

– Чакай! – казва той.

– Какво? – сепваш се.

– Ами… – оказва се, че е легнал върху паднал на пода отдавна забравен кен от бира, изважда го отпод себе си и продължавате, но сега пък теб нещо те притеснява – оказва се миризмата на мръсни човапи, напъхани под леглото, както и тази, излъчваща се от препълнения с фасове пепелник на нощното шкафче …

Ясно е, че е чудесно любимият ти да е артистичен, фриволен, малко разхвърлян…

Ясно е и обаче и че мръсната спалня понякога не е добро решение, нали?

А поводът да напиша този пост е едно подозрение, че може би на 50% (да, 50%) от мъжете им се е случвало да поставят домакинските си задължения под всички останали…

Говоря не само за горепосочената ситуация. Ето ви още една реална случка из спомените ми – той изхвърли тенджерата заедно с манджата, която стоеше в нея повече от месец!

Е, разпознахте ли се вече, мили господа?

А вие, мили дами, нали не помагате на половинките си с домакинската работа в ергенските им квартири или ако го правите – не ги приучавате да мързелуват, а ги включвате активно?

Авторката предварително подчертава, че и тя не винаги е цвете за мирисане 🙂

моля този пост да се приема напълно и единствено на шега 🙂 мисля, че и сред дамите и сред господата двата цитирани вида домакини са еднакво разпространени; крайностите са вредни – да живее златната среда; и само, моля, у дома никога не се карайте за глупости като това кой ще измие чиниите – животът е кратък 🙂

Денят на Филип Котлър – и от мен

мда, както вече Гори блогна по темата – бяхме едни от 800-те души в залата в Деня на Котлър – голямо име, голямо гуру, всеки, който захваща да се занимава с маркетинг сигурно има поне една негова книга, а дори може би я е чел

недоразуменията в организацията отдавам на сложността да направиш целодневно събитие за толкова народ – наистина много хора; доста бяха дошли и от страната

за лекциите – моите лични очаквания не бяха много високи и се оправдаха; мнението на повечето хора, с които говорихме през почивките съвпада – леко разочарование; може би в стремежа си да каже много неща в рамките на един ден, непознаване и може би неглижиране на аудиторията, не знам; е, все пак е Филип Котлър и всички го слушахме с уважение

позитивното поне за мен бе това, че проф. Котлър потвърди с думите си тенденциите в маркетинга, които ние с екипа ми сме подели от доста време насам, т.е. във вярната посока сме 🙂

разбира се добре бе за тази голяма аудитория да чуе и от устата на толкова голям човек като Филип Котлър, че маркетинг без Интернет не става в днешно време, че онлайн има свои великолепни решения, които не бива да се неглижират и изпускат

второ позитивно – networking – да видиш на едно място много колеги, приятели, да побъбриш „на живо“, да „свериш“ набързо часовника 🙂

три

очевидно съм в ден на мързеливи постове

1. снимки от снощния концерт на Сусана Бака тук

2. до Дядо Коледа през Аз детето са писали до момента към 1300 деца

3. от днешната лекция научих, че от присъстващите около 30 студента 4-5 вече са пазарували поне по веднъж онлайн – окуражаващо, но недостатъчно …

Познавам …

хареса ми този пост на Петър Събев и реших да допиша, та … познавам:

… психиатър, шеф на софтуерна фирма;
… хирург, собственик на онлайн портал;
… лекар, собственик на агенция за недвижими имоти;
… лекар, който е компютърен спец;
… историк с чужда диплома и перфектни английски и френски, който е сис админ в банка, ама в щатите;
… историк, който е уеб разработчик;
… пилот, който работи като охранител;
… строителен инженер, който е програмист;
… строителен инженер, с магазин за козметика и с това си изкарва хляба;
… компютърджия, който е dj;
… инженер, с магазинче за подаръци и с това си изкарва хляба;
… математик, който е пощальон, ама в щатите;
… музикант, който е програмист, плюс още един такъв;
майче списъкът може да е много дълъг

мисля, че е вдъхновяващо и забавно хората да се занимават с това, което им е интересно, независимо от образованието, което са получили; хубаво е, че времето, в което живеем ни го позволява

от друга страна пък ресурсът, времето и усилията, които са положени може да се мисли, че са на халос, но аз не мисля така, а ти?!

Susana Baca, зала България, Лунната стая и снежния човек

Susana Baca изнесе тази вечер (втори) невероятен концерт в зала България!

въпреки че е над 60 тази жена е грациозна и нежна, има уникален глас и направи с музикантите си (китара, контрабас, двама перкусии) супер концерт, танцува, пя, пя и танцува, разтърси и развълнува всички ни. Прекрасно! Благодарности на Деси, приятелите от Дюкян Меломан и всички от Джаzz +

Мишел вече е писал за снощи и е сложил за фон Una Copla Me Ha Cantado, а от мен – бисът днес бе сходен на това.

с концертите, кой от кой по-добри, в последните години много ми харесва. Оказва се, че хората, които слушат хубава музика съвсем не са малко и въпреки че чалга-културата завладява като чума народа, има надежда.

наистина не мога да повярвам, че има планове Зала България да бъде превърната в mall!!! Смятам, че това е зверство, безчинство и ако бъде допуснато настоящият г-н кмет и всички, от които това зависи ще носят голям грях. Петиция срещу това безумие – тук.

идва ред и на втората част от заглавието на поста: Уикендът бе като цяло много позитивен. Започна още петък, когато придружена от феята Елиза се сдобих с няколко много добри музикални диска. После в компанията на няколко младежа бях за първи път от много години в Студентски град, в култовото заведение Строежа. Вчера пък изневиделица се сдобихме с нов обилен сняг и на двора отново правихме снежен човек, а това е много забавно.

днес Али (1 г 10 м) направи своето първо посещение на театър. Много й хареса! И на мен – и постановката и това, че Али бе впечатлена толкова. В кукления гледахме Лунната стая по Валери Петров, която е поставена много добре и не е само за деца, а освен това е с много музика и то „на живо“.

накрая цитирам Първо Правило на Джамбо за блоговете: не чети пост по-дълъг от един екран и моята интерпретация – не пиши такъв. Затова спирам до тук 🙂

още едно включване на тема Дядо Коледа

след като стана ясно, че Дядо Коледа за пети път започна да събира писма с желания на детския ни сайт Az-deteto.com и до момента има около 1000 от днес с нашата техническа подкрепа старчето си има и свой личен, а може би по-скоро служебен блог – блогът на Дядо Коледа! някой още да смята, че дядката е демоде, а?!

приключвам темата на този етап с информацията, че всички фенове са поканени да се включат в групата „Вярвам в Дядо Коледа“ във Facebook.com 🙂

Сняг на Орхан Памук, както го прочетох аз

започнах с Istanbul, последва Сняг – импулсивно си купих двете през септември

първоначално Памук ме заинтригува по-скоро политически (спрягането на името му относно признаването на турския геноцид над арменците) и бях леко скептична и една доза повече любопитна

Istanbul ми допадна перфектно и с носталгията по детството и миналото като цяло и с топлината на града като роден и с пианото, мириса на стара къща, детските пакости, погледа на детето към света, който винаги ме изумява

бавничко изчетох Сняг; наложи се да превъзмогна редица предразсъдъци, наслагани в годините, за турците и турското; навлязох в един свят на търсене и копнеж, нежност и любов, разум и хаос, както и естествено – сняг, много сняг, но не непременно досаден и студен, по-скоро като покривка нежна на една кука плетена

очаквах аналогии с тук – мизерията, суровите хора, но не намерих; открих цял един нов свят, за който дори не подозирах и това ми хареса

много неща намерих в тази книга и не искам да разказвам за всички; който иска – да си ги намери сам, иначе не е сладко; вече подхванах и „Името ми е червен“

тук сложих един цитат, ето сега и втори и трети:
„за щастието се замислих едва когато, поради нещастието си, вече не ме биваше за нищо“

„когато западнякът срещне човек от подобна бедна нация, най-напред подсъзнателно изпитва към него презрение. Тутакси решава, че човекът е толкова беден, защото принадлежи към глупава нация. По всяка вероятност, мисли си западнякът, главата на този човек е пълна със същите безсмислици и глупотевини, както на цялата му бедна и жалка нация“

още за Сняг има на Kafene.bg

Могилино. България няма бъдеще.

България няма бъдеще. Защо? Защото не може да се справи със СВОИТЕ ДЕЦА!

  • не може да осигури добро образование на децата си, на всички свои деца – остави ги 6 седмици на улицата с пазарлъци за жълти стотонки за учителите им
  • позволява да съществуват с години места като Могилино, а когато светът разбере за тях – ги закрива

както вече писах – като щраусите, ако си скрием главата, разбирай закрием дома – решаваме проблема; също писах, че при подобни ситуации министерски оставки летят, ама очевидно не тук

предполагам на мнозина им писна да четат за Могилино и си казват „стига сте ме занимавали с това“, да, писах много пъти за Могилино и много други писаха за изоставените деца на България

искам да знам, че тези деца ще получат адекватна грижа, ако не от своите родители, които очевидно са ги изоставили, от държавата; адекватна грижа означава човешко отношение, лечение, обучение, нормална храна, нормални условия на живот, поне толкова, колкото са в домовете за деца, лишени от родителски грижи

искам най-много майка ми да ме вземе“ казва Диди още в началото на филма; моля се майката на Диди да гледа филма, да чуе за дъщеря си и дано нещо поне човешко е останало у нея и се пробуди, дано се смили над собственото си дете и го вземе при себе си
дано България се смили над децата си и се погрижи за тях по-добре; иначе България няма бъдеще

разпитах офлайн и като цяло оставам с убеждението, че малцина са чули за Могилино, още по-малко са гледалите филма
ако още не си го гледал – ето линк, не си го спестявай

блоговете на фокус днес в НБУ

наскоро, разказвайки за развитието на Интернет и онлайн медиите у нас студентите ми в НБУ изявиха желание да ги срещна с представител на някои от големите онлайн ресурси; сред спряганите имена бяха Dir.bg и Dnevnik.bg; така поканих Еленко, който любезно прие и днес ни гостува; той говори за блоговете

май не съм писала, че този ми курс са отново около 100 студента, като средно на лекции идват между 30 и 40; от тях 2-3 имат свой личен блог или поддържат блог; около половината четат понякога блогове; като цяло що е блог и има ли почва у нас бе нова и интересна тема за повечето от присъстващите днес

две неща:
– да си гост-лектор понякога ми се струва една идея по-забавно, от това да водиш цял курс;
– на въпрос от студентите: „какво не Ви харесва в бг блоговете“ Еленко отговори, че не му харесва това, че са прекалено лични и че по-често не навлизат в дълбочина, нямат високи критерии

Дядо Коледа вече приема писма на Az-deteto.com

защото много деца започнаха да пишат отрано (може би защото не учат и от скука са онлайн) – от вчера пусхаме видео поздрав от Дядо Коледа и възможността да изпращаме писмата с желанията си до не го онлайн; правим го за пети път на Az-deteto.com и повярвайте – изключително забавно и вдъхновяващо е!