да, темата е не лека и в отговор отново на Петър Събев и неговите домакини-страстоубийки
–
Отиваш на гости при любимия … само за едно си мислиш …
Той отваря вратата и докато ти се усмихне, ти вече си нахълтала в коридора и си го награбила. Целуваш го лудо и беж към леглото в спалнята … Продължавате да се целувате, но креватът отеснява и след миг се озовавате на пода… Постепенно устните ти се спускат надолу …
– Чакай! – казва той.
– Какво? – сепваш се.
– Ами… – оказва се, че е легнал върху паднал на пода отдавна забравен кен от бира, изважда го отпод себе си и продължавате, но сега пък теб нещо те притеснява – оказва се миризмата на мръсни човапи, напъхани под леглото, както и тази, излъчваща се от препълнения с фасове пепелник на нощното шкафче …
Ясно е, че е чудесно любимият ти да е артистичен, фриволен, малко разхвърлян…
Ясно е и обаче и че мръсната спалня понякога не е добро решение, нали?
А поводът да напиша този пост е едно подозрение, че може би на 50% (да, 50%) от мъжете им се е случвало да поставят домакинските си задължения под всички останали…
Говоря не само за горепосочената ситуация. Ето ви още една реална случка из спомените ми – той изхвърли тенджерата заедно с манджата, която стоеше в нея повече от месец!
Е, разпознахте ли се вече, мили господа?
А вие, мили дами, нали не помагате на половинките си с домакинската работа в ергенските им квартири или ако го правите – не ги приучавате да мързелуват, а ги включвате активно?
Авторката предварително подчертава, че и тя не винаги е цвете за мирисане 🙂
–
моля този пост да се приема напълно и единствено на шега 🙂 мисля, че и сред дамите и сред господата двата цитирани вида домакини са еднакво разпространени; крайностите са вредни – да живее златната среда; и само, моля, у дома никога не се карайте за глупости като това кой ще измие чиниите – животът е кратък 🙂