миналата седмца Le Spot проведоха блиц конкурс за късометражен филм – избраха 5 режисьора, всеки от които в рамките на един ден за сценарий по тема, един ден за снимане и един ден монтаж трябваше да сътворят пет късометражни филма; темата бе една за всички – любовен триъгълник, погледната като комедия, драма, екшън, трилър, пародия; с двама актьори (мъж и жена); след изработката на петте филмчета миналата седмица днес ги видяхме в Люмиер и разбрахме победителите избрани от свръх критично жури

второ място за нашия екип под режисурата на Андрей, който се впусна с целия си плам на млад режисьор и направи най-дългото филмче (10 минути) и най-добре разработеното; Боби бе оператор, а Гоги – композитор – браво момчета, гордея се с вас!

тук е мястото да отбележа отвратителното поведение на един от членовете на журито, при цялото ми уважение г-н Емил Христов направи на нищо участниците с обидни коментари; ужасно демотивиращо звучи да се обижда публично труда на млади хора, ужасно високомерно и надменно … вярно е, че едно жури трябва да е критично, но то трябва да уважава труда на тези, които оценява иначе звучи цинично и принизява най-вече себе си, а и за самите Le Spot звучеше не добре, кой ще иска да им участва догодина като журито нарича участниците „боклук“ …

на сайта на Le Spot скоро ще има филмите, обещават

България няма бъдеще. Защо? Защото не може да се справи със СВОИТЕ ДЕЦА!

• не може да осигури добро образование на децата си, на всички свои деца – остави ги 6 седмици на улицата с пазарлъци за жълти стотонки за учителите им

• не може да осигури нормален дом на над 8600 деца в домове

• позволява да съществуват с години места като Могилино, а когато светът разбере за тях – ги закрива

както вече писах – като щраусите, ако си скрием главата, разбирай закрием дома – решаваме проблема; също писах, че при подобни ситуации министерски оставки летят, ама очевидно не тук

предполагам на мнозина им писна да четат за Могилино и си казват „стига сте ме занимавали с това“, да, писах много пъти за Могилино и много други писаха за изоставените деца на България …

искам да знам, че тези деца ще получат адекватна грижа, ако не от своите родители, които очевидно са ги изоставили, от държавата; адекватна грижа означава човешко отношение, лечение, обучение, нормална храна, нормални условия на живот, поне толкова, колкото са в домовете за деца, лишени от родителски грижи

„искам най-много майка ми да ме вземе“ казва Диди още в началото на филма; моля се майката на Диди да гледа филма, да чуе за дъщеря си и дано нещо поне човешко е останало у нея и се пробуди, дано се смили над собственото си дете и го вземе при себе си
дано България се смили над децата си и се погрижи за тях по-добре; иначе България няма бъдеще

разпитах офлайн и като цяло оставам с убеждението, че малцина са чули за Могилино, още по-малко са гледалите филма
ако още не си го гледал – ето линк, не си го спестявай

в Европа в последните седмици България се споменава с едно – Могилино
който още не е гледал филма – да го направи!

Филмът е на BBC, кадрите са потресаващи

над 8600 български деца да настанени в институции! това са официалните данни на Държавната агенция за закрила на детето (по неофициални данни броят им е значително по-голям!)

в Могилино виждаме болни деца, а в нашия филм, с деца от дом Надежда (Младост, София) – здрави, но всички с една съдба и всички с една мечта – мама

вчера бях на конференция по темата в НДК, представяха се доклади от изследване по проект, включващ пет държави – България, Литва, Румъния, Франция, Италия. бяхашефовете на Юнеско и Председателя на представителиството на ЕС у нас, както и италианският посланник и въпреки това обявените по-рано г-жа Масларова и г-жа Местан не бяха дошли, бяха пратили заместнички, които повториха сценария от писмото в края на филма на BBC, не са добре нещата, но ние сме направили мнооого, за да ги докараме до този хал, бяха много по-зле – не ги е срам! не знам колко пъти който и да е от управниците ни е бил в дом, пък било то и за здрави деца, предлолагам нито един път – срам!

България е страната с най-голям процент деца в институции – 1 от 15 деца е в дом!!! некаприпомня, че тези деца, 98% от тези деца иматживи родители!

нормата в Италия е 1 леля-гледачка за 3 деца, у нас са средно по 19-20 деца на човек … а жените, които работят в тези домове са със заплати около 160 лева … (естествено това не ги оправдава)

едно момче, отрасло в дом, говори пред всички присъстващи вчера на конференцията – Драгомир – на 24 години; говори за децата с умствено изоставане, които след 8-ми клас отиват никъде; някои от тях от дома отиват директно в дом за пенсионери

когато дете в дом (е доживяло да) навърши 18 то получава 1 одеало и 100 лева и това е, довиждане

модерна България, златни куполи и умиращи от глад деца

/един безсмислен пост/

учителите и те като таксиджиите напоследък, силово го дават

не знам кой крив и кой прав, но искам хората да живеят достойно, както и достойно да се трудят

приемам стачката като форма на свободна волеизява, но не приемам инатенето и извиването на ръце
смятам, че човек трябва да е отговорен и поемайки да върши нещо да го върши достойно и доколкото е възможно добре

смятам, че поведението на учителите в последните дни е проява на незрялост, каквато на таксиджиите някак по-им е простена

Боян – Петър: учителите – изнудвачи или жертви?

Йовко: за Мерцедесите и някои други разлики

Лидия: покрай учителската стачка

поредната глупост, безумие, знак на алчност или и аз не знам какво – историята със собствеността на ботаническата градина в Балчик?! луди, безмозъчни, безумци!

абе хора, осъзнайте се?!?!?! кактуси и други растения ценни, безценни, от десетилетия – бам – местим ги?!?! едно нещо имаме останало, т.е. от малкото останали не плячкосани и на него посегнаха?!

до кога???!!!

извинявам се за заглавието, не е много в мой стил, но ситуацията е наистина такава, в буквален и в преносен смисъл

ужасно е, ужасно е родното ни Черно море в района на нашата красива родина – пълно е с … фекалии! буквално! със съвсем малки изключения цялото е залято от фекалии!

и тук четох подобен коментар

не знам защо позволихме това да се случи – само за няколко години го съсипахме – построиха се цели нови градове-комплекси от всякакъв тип, за които и да не ги е видял някой е чул … ужасно! и всичко това е още по-ужасно, защото няма пречиствателни станции или други нормални мерки отпадъците от това огромно стълпотворение от хора да се обработва и всичко – в морето! съмнявам се, че ако има трезви туристи, които са влизали тази година в родното ни море ще дойдат отново догодина, на море! и естествено – българите ще предпочитат чуждите дестинации

не мога да пусна децата си в това море, в което плуват и … не само за Варна, за което се говори в момента (на плаж във Варна не сме били от години именно заради мръсното море), на Златни, на Дружба (Св. Константин и Елена), на север и на юг – навсякъде е смрад!

кой го осра? ние! ние позволихме това да се случи
сега плачем за Иракли, а какво направихме с всички останали места – нищо! то не са комплекси, то не са хотели, то не са апартаментни сгради, то не са голф игрища, то не са къщи – чудеса от бетон и кич! и всичко – бам в морето!

отврат е нашето черноморие, отврат!

родна звезда пие за разтуха и убива на пътя 24-ри годишен младеж, приятелката му вкарва в кома

роден блогер стреля гълъби за разтуха и после пише за това, поства и снимки на жертвата

не мисля, че е роден феномен – може да се случи навсякъде

хей, Quo vadis човечество?!

е ли животът ценност? е ли човекът ценност? аз ценност ли съм? съм ли аз?

аман от цялата работа – последен пост по темата с няколко линка само

„дните след“ – на Капитал

„за медиците и циците“

и още подробности

повръща ми се от лентичките, повръща ми се от реакции като тази, повръща ми се от цялата боза!

да, дължат ни отговор! и ако за тази простотия са давани мои и твои пари – предпочитам да бяха дадени за друго! например за спасяване живота на наши болни деца!

в сряда вечер избягахме от жегите с вечеря в ресторанта на Тихия кът – познат от соц време много неща там не са мръднали от тогава, в т.ч. столовете, масите, келнерите, които изглеждат възпитани, салатата е с белени домати и като цяло яденето – вкусно

видяхме се с Мариана Мелнишка там – беше със „своя спътник в живота“, както тя сама го определи, неговата жена (българка) и съпруг (от Иемен) и двете им деца – прекрасни деца, говореха леко български

ние си тръгнахме към 9, после се чух с Мариана и разбрах за гнусната история, която последвала – бащата имал неблагоразумието да извика децата си на арабски и това отприщило долните страсти на присъстващите – музикантите (които преди това пяха Висоцки!), келнерите и част от гостите се нахръвлили върху „мръсния арабин“ и го били и пребили … умът ми не го побира! ето това са косвени последствия от цялата тази „либийско-медици“ истерия!

а все съм мислила, че българите сме / са толерантни хора!

добре че полицията се намесила овреме и адекватно … но ме е срам, срам ме е, че се е случило подобно нещо и то на такова място и с такива хора