току що получих такъв мейл, цитирам само част: „Понеже към момента нито една телевизия не го излъчи, се надявам, че чрез нас самите и медиите, които представляваме ще успеем да накараме повече хора да го гледат и да помогнат с каквото могат.“ това странно съвпадна с прочетения само преди минути пост на Наблюдател по темат, завършващ с „Пожелавам им успех и повече „директен екшън“. Когато мога ще им помагам.“
както вече стана ясно Министър Масларова не й пука от филма, от ситуацията на децата, заснети в него; но пък медиите разхудаха, че били констатирани множество нарушения в дома и ще бъде затворен до 6 месеца (?!); затварянетона дома е решение, според нашите управници; няма дом – няма проблеми; а децата, тези деца?! какво се случва с тях?! къде отиват?! а тези, които сега се раждат, днес и които утре майките им ще захвърлят в дом?!
чудя се, ако повече хора видят филма, както се казва в цитирания по-горе мейл, дали на Министър Масларова ще й пука повече?
знаете вече, че над 8600 деца у нас са в подобни институции и макар малко българи да се замислят за това и още по-малко – да предприемат нещо – Европа ни гледа с погнуса и презрение
какво могат да направят хората, обикновените българи, как „с каквото могат да помогнат“, за да се промени ситуацията на децата в Могилино и на останалите 8600 из цялата страна? не си ли говорим и в този случай повече, отколкото реално нещо да правим (да, направихме – домът ще бъде затворен, so what?!) …
аз имам няколко идеи, а ти?!
Follow
За огромно съжаление сме малко тези, които правим нещо, а другите или просто цъкат с език и се възмущават от видяното (типично за българина), или изобщо не им пука. Искам по някакъв начин да накарам хората да им пука … Наистина е много лесно да кажем „аз пари нямам“ и дотам. Но според мен така както в последно време се обединяваме в какви ли не online social networks, така е възможно да се обединят повече хора и да помогнат за нещо реално, а не просто да си чешат езиците в интернет. А пък голяма част от хората, за които не е никакъв проблем да помогнат, го правят по празници само заради едната публичност. Което е гнусно и отвратително!
С приятели в началото на лятото събрахме средства и ремонтирахме 3 помещения в един дом. Смятам следващата година да повторим. Така мога да помогна аз – така го правя. С удоволствие бих участвал с каквото мога и в други кампании. Но определено не подкрепям даването на пари на директорите на домовете, защото не съм сигурен, че средствата ще бъдат използвани по предназначение. За съжаление не ми остава време да реализирам благотворителната изложба, която съм замислил от доста време, но все някога ще успея…
Та така …
Проблемът трябва да се опише. Може на място, може от място – по филма.
Трябва ти един проектен екип доброволци, който да изрови адресите на хората, които ще се поканят.
Човекът дето ще води пленума, грижи се за дискутиращите следващите три дни, координира пътуване, настаняване, хранене, комуникации, резултати – трябва да е на място. Човекът прави и първата инфо презентация. Слайдовете могат да се изпратят и в пощата към поканата за участие, за да има по какво да се започне.
Може да се почне в интернет, но може и да се развие там..важно е по дискутиращи групи (не може всички да решат всеки идентифициран проблем) да се води лог дневник онлайн.
Всичко като информация за мястото и решението на проблема да се сложи на двд. И всеки участник да го има.
Симпатизирам много на майчетата, но вече объркаха визуалния образ на сайта с Могилино. Това дете не е оттам, тия цветове не са оттам.
Смесените послания правят хаос в главите, дето поемат 75% визуално какво става. Затова Не сте сами умря на летище София.
Трябва да се направи сайт на пленума
– ясни цели
– наддържавна инициатива
– строг контрол какво се случва
– резюмета на лекари, специалисти, психолози участници
и за всичко да се ползват европейски пари.
Такова нещо досега не е организирано и колкото по-малко държавни печата му се лепнат, колкото по-малко достъп има абдикиралата държава – толкова по-близо до решението.
Това преформулира ролята на организаторите на пленума от странични наблюдатели на патрони на тия деца. Става извън закона, който уж – за територията на републиката – обяснява че децата са под опеката на директорката на дома.
Само панел чуждестранни експерти може да даде обективна дефиниция и решение какво да се прави. На място, медийните чакали трябва да се държат далеч от мястото на събитието и хранят с предварително редактиран материал, с ясно послание.
Трябва марката на водещ европейски университет, под чиито чадър да се дискутира. Институцията е бенефактор и кандидатства за парите пред ЕС. Приятелски съвет – адвокатите консултанти да се държат далеч !
Типичен партньор е също УНИЦЕФ, Червения кръст, Save the child а защо не и ВВС.
Трябват и две дузини студенти – доброволци, чиято специалност има нещо общо с проблема, дето ще се грижат за гостите.
Организаторите на панела работят в групи и се срещат за координация веднъж на всеки 24 часа. Когато пленумът започне работа, всеки си знае мястото.
Трябва да се привлече една група, продаваща кафе.
И трябва да обясниш на съпруг си и детето защо ще отсъстваш на няколко нива в един продължителен период.
Направи ми впечатление, че блогосферата на Капитал и Дневник не разбра защо идеята да се демонстрира пред министерството е загубена клауза и генерира линкове към сайта на Могилино.
Хората все още крепят някаква надежда че държавността ще изскочи иззад шипковия храст и вдигне меч срещу несправедливостта.
Проблемчето е, че държавата я няма. Нека загражденията около сгради пълни с безотговори държавни мъже не хранят заблудата, че някой е там. Страх власт пази.
Идеята на Влади за изложба съвсем не е лоша. Щото има период, дет носи драматичното име Имплементейшн..за него отиват 65% от заявените средства.
Персонално, мога да ти окажа езикова подкрепа дето ти трябва, вкл субтитри.
И на мен ми пратиха филма в петък. Каквото и да си представях, че може да се случва в едно такова заведение,
бледнее пред действителността. Тук не става въпрос просто за лоши битови условия. Става въпрос за отношение на едни хора към други хора. Едва ли не могат да се намерят пари за един прост душ, едва ли е невъзможно жената да води момичетата към банята, а не мъжът. Това е просто отношението на хората към болните деца – за тях те просто не са Човеци, а … знам ли… предмети? Жената, която хранеше едно от малките деца, тъпчеше храната в устата му без даже да се спре за малко. Не знам как детето изобщо успяваше да преглъща. За дъвкане… не става и въпрос. Но не искам с това да прехвърлям вината на работещите там. Има обаче една институция, която е длъжна да се занимава точно с това – да контролира. Поне. Аз лично искам ама незабавната оставка на социалната министърка. Просто без даже да се замисля след наличието на подобно отношение към болни деца, тя трябва да напусне министерството. Не ме интересува колко безмислено и обречено на неуспех е подобно искане. Важното е най-накрая ния хора да разберат, че не си ли вълшат работата, си ходят. Пък дано следващите поне от това да ги е страх.
Не знам как стои въпросът с правата върху филма. Иначе веднага бих го разпространила.
Мога ли по този повод да ти пусна малко спам? Иди на
http://mayamarkov.wordpress.com/2007/11/01/find_sofka/
и ще прочетеш за какво става дума.