свободата на словото и правото ми да си я искам

в началото на 70-те майка ми и баща ми били на вечеринка със своята компания
и компанията и на вечеринката били все такива репресирани, некомунисти
сред приятели, в сладки приказки някой се отпуснал и разказал виц, политически
на другия ден го арестували
след тази случка компанията никога повече не се събрала
после, когато дойде 10-ти ноември ми се струваше, че това е най-ценното – че ще можем да говорим спокойно и всичко, което мислим; радваше ме, че не се налагаше вече баба ми да се крие и тайно да слуша БиБиСи; радваше ме, че писмата от чужбина не пристигаха разкъсани и четени

днес не искам да отстъпя това, което считам за изконно право на всеки човек – свободата / на словото
и не смятам, че някой може да ми я вземе, честно

а, Виктор, „В Русия съм!“ 🙂

не на супата от акулови перки

знаете ли, че за последните 20 години в Северноатлантическия океан акулите чук са намалели с 89%, а белите акули със 79%, а тигровите акули – с 65%!!!

месото на акулите не се яде, но те се ловят само за техните перки, с които се приготвя популярната „супа от акулови перки“

акулата бива уловена, перките й биват отрязани, тя бива връщана във водата, където я чака … смърт

и всичко това само заради една супа! преди да си я поръчаш – помисли! аз бих се замислила дали съобще да вляза в ресторант, който предлага подобна супа.

страданието, смъртта, справедливостта

днес бях част от философска дискусия; нещата тръгнаха от посещението на Малкия принц на планетата на пияницата и се завлякоха мощно към темата за страданието – кога застрадаме, защо страдаме; понякога се преструваме, че страдаме, друг път или други страдат, без да го показват; за „многострадалните Геновеви“; за хората, които не могат да страдат, за страданието като катарзис …

и ето ни в темата за страданието и за смъртта; когато преди година взимах интервюта в Софийския затвор бях потресена от репликата на един от затворниците: „и ти ей сега, като излезеш от тук можеш да сгазиш някого, без да искаш на улицата и да се отзовеш при нас за дълго … “
да си призная от тези думи ме побиха тръпки и ми отнеха част от удоволствието да шофирам, защото и до сега са постоянно в ушите ми и ме карат да внимавам и да ме е страх да се стана причина за смъртта на някого на пътя

не знам как се чувства Максим Ставински, предполагам му е много гадно, много гадно, предполагам, че страда; но фактите са си факти, а човешкият живот – само един, неимоверно крехък, отива си за миг …

нелепо е, жестоко е, да, но не за Максим и Албена, а за момчето и момичето, които са били заедно, влюбени, щели са да се женят, мечтали са си за живота, който им предстои … и бам, край, защото някой е пил повече и се е чувствал господар на пътя, Царя, Всевластния и Върховния, дотолкова, че дори е безсмъртен, а за простосмъртните не му е и минавало през акъла … той е Той, метнал ченгетата малко преди това и хайдеее да омете пътя пред себе си – бам, бам, бам … само за миг съдбите на толкова много хора се обръщат, заради слабостта на един
не искам да съм на мястото на родителите на загиналото момче – не искам да си представям техните болка и страдание; не искам да съм на мястото на родителите и близките на момичето в кома, които само за да има шанс за нея са склонни да приемат присъдата

присъдата е несправедлива; знаем – животът е несправедлив, но съдът трябва да е справедлив; и законът трябва да е еднакъв за всички; защото ако не е така няма утре. така ли е? или греша?

ще помогнат ли sms-ите на Могилино?

дочувам, че е стартирала дарителска sms кампания за децата в Могилино, мащабно нещо, по една от най-големите телевизии …

и потръпвам, недоумявам, отвращавам се 🙁

пари ли са нещото, което липсва на тези деца? и купува ли се с пари това, което им липсва?

нека припомня, че въпреки всичко никой министър не подаде оставка; бе обявено, че домът ще бъде закрит; а ние пускаме sms-и, нека!

„закаснях за семинара“

мислех, че с бисерите за този семестър сме приключили, но това е уникално и за пореден път не мога да се въздържа и го споделям с вас

авторката е „закасняла“ за семинара, но импровизира с тема и се надява на оценка

Дами и Господа, „посволете“ ми да Ви „претставя“ черешката на „сладолета“ в бисерите от този семестър Cybitie_onlain.doc:

„Преди шест месеца организирах конкурс,на който бях поканила маненки и манекени от различни агенции за да рекламират стоки от моя бутик.
Самото събитие беше организирано с участието на няколко магазина за маркови стоки,които обличаха манекените.“

„Беше направено като Fashion Party,на всички гости им беше изпратена специална покана.“

„Въпреки,че събитието се провеждаше в малък град,беше рекламирано и чрез листовки и рекламни брошури.Самото събитие беше добре финансирано от големи компании в самия град,които са доволни клиенти и пазаруват често от xxx.“

Гостите бяха,не само клиенти,но и хора имащи за цел да развихрят обстановката с песни.По специални гости на събитието бяха-фолк певицата – Виолета,която също реши да подари на една от маненките,да участва в нейн клип.“

„Бяха поканени журналисти,както и телевизия рекординг за да снимат. Събието имаше и благотворителна цел,защото собствениците на самия комплекс xxx,в който се състоеше, събраха и пари за дома за сираци.“

Най-интерсното обаче не свършва дотук!
Събитието е стигнало и до някои софийски медии,които са го отразили и популяризирали.
Една седмица след това,магазин xxx е с утвърден имидж,след посещението на самата Лили Иванова,която научила за събиетото и решила да посети магазина.“

по-стари постове по темата тук

опааа бякство от/за грамотността

за успокоение на моите студенти този пост не е провокиран от тях

току що попаднах на „бякство

и се присетих за „слетобед“ (писано наскоро, човек с висше образование, хуманитарно) и за още по-силното „слетобет“ (писано от друг човек, също с висше образование, хуманитарно, някак на „техническите“ им е по-простено, или не?!)

за пълни членове и запетайки няма да говорим

има ли край неграмотността, важно ли е да пишем правилно във времето, в което ш=6, а 4=ч и т.н.?! само аз ли се потрисам от подобни неща и въобще заслужава ли си да се замисляме / постваме по темата?

ще допълвам тук сладки примери в този дух от нет-а и не само:
„модерни и конфортни мебели“

онлайн рекламата 07 – смешки

отдавна не бе излизал подобен обзор и ето го – в-к Класа (явно някакво ново издание) и г-н Християн Немски обобщават пазара на онлайн реклама през изминалата година

по моя оценка наистина обемът е около 12 – 14 млн лева (защо не може да се каже с точност, първо защото никой не казва точните си суми; второ защото има разминавания заради „бруто“ и „нето“, с и без отстъпки, бартери; трето защото пазарът много се раздроби, макар че имаше окрупняване и утвърждаване на медийни групи, появили се през предходната/ите години)

любопитно ми е обаче как г-н Немски стига до цитираните конкретни цифри и разпределения, като бързата справка с Гугъл ми показва, че предните теми, по които въпросният господин е писал касаят звезди като Гала, Драго, т.е. теми доста различни от тази, за която е писал сега

цялата „статия“ изглежда като да е писана „под диктовка

има много неточности, например за Dir.bg се говори за „приходи“, а за Нетинфо – за „печалба“ и ако наистина е така, то Нетинфо излиза Номер едно, а не Dir.bg (или за г-н Немски „приход“ = „печалба“?!)
очевидно е непознаването на ръстовете до тук тъй като очевидно темповете на нарастване обемите тази година са по-ниски от предходните:

2006 – 8 млн лв
2005 – 4 млн лв
2004 – 2 млн лв
2003 – 1.2 млн лв
2002 – 0.6 млн лв

а в статията се говори за „драстичен ръст“, който на всичкото отгоре се обяснява с „непрекъснато увеличение на потребителите в мрежата“, което отново е смехотворно, тъй като то увеличението наистина е непрекъснато, но не е чак толкова голямо и не то е основен фактор за обемите онлайн реклама през 2007-ма

смешно и напълно лишено от каквато и да е логика е и твърдението „Интернет се превръща в предпочитания рекламен канал и скоро ще стане и най-евтиния, като измести телевизионния, прогнозират рекламни експерти.“ – та той отдавна е най-евтиният, напротив, тенденцията е да поскъпва, виж за „най-предпочитан“ имаме да мечтаем

ето това изречение е достойно за онези извадки от студентски писания, които цитирам често: „С нея рекламодателят ще постига по-високи показатели, по-добър reach и малко повторения на реклама върху уникален потребител.“, а в текста следват още безсмислия и смешки

какво е позитивното в цялото нещо? може би фактът, че все пак в принт издание се говори за онлайн реклама

p.s. надявам се да успея да направя кратък разбор по темата скоро

за пореден път – популизъм

изпращам sms-и за Българската Коледа, днес дори бях на „концерта“ в Народния театър, правя го не в подкрепа на Президента Гоце, а в името на децата, децата на България; за това какво представляваше този „концерт“ няма да пиша; въпреки всичко само тази вечер бяха събрани над 500 000 лв., общо за момента над 2 500 000 лв.

Марк Виниции прави простички сметки, с които тотално ме обезкуражи и отново се чувствам като излъганото камилче и отново се чудя как живеят тези хора, които от балкона махаха и се смееха (само)доволни …, господата Здравен и Социална министри включително (!)

цитат: „Българската федерация по мотоциклетизъм–с „подкрепата“ на която Румен Петков, Веселин Близнаков, Асен Гагаузов и Кирил Ананиев пътуваха, ядоха, пиха и се веселиха в Монако–ще получи 3 900 000 лв. от бюджетния излишък за 2007 година “

в същото време на „концерта“ дадоха интервюта с лекари от детски отделения в страната (Хасково, Асеновград), които разполагат с техника от преди 25-35 години, неподменяна … и все още активно използвана, подари липса на нова

евала на Българската Коледа! евала на цитираните господа!

за „пи-ар“-ите и Интернет

много се забавлявам – получила съм само няколко писмени работи, но все много смешни, позволявам си тук няколко цитата от това, което получих за момента по темата „10 неща, които всеки ПР трябва да прави всеки (работен) ден в Интернет“:

„ПР-ът всъщност е възникнал доста отдавна. Още в детските приказки може да се каже, че е имало хора, които са изпълнявали ролята на ПР дори това да не се е знаело тогава.“
„Важна черта за един ПР е това да бъде интелигентен и грамотен; да има много хъс и много любопитство за нещата, които се случват. Т.е. той трябва да получава много знания , да чете и да има широк поглед върху нещата , което става именно чрез интернет. ПР-ът трябва да прави това всеки ден.“
„Най-новото и навлязло нещо в интернет са т.нар. блогове.,които дават директна комуникация с публиката. Те са неформален комуникационен канал и бърз начин лесно да се публикува информациа он-лайн, без технически показания. Към блоговете могат да се публикуват снимки, видео и аудио неща.“
„Друго наложило се вече във всички държавие така нареченият skype. В днешно време това е много полезно и необходимо, защото чрез него хората общуват много лесно по между си и много приятно. Можем да се свържем с хора от целия свят и да получим от тях, това, което ни е необходимо.“
„Добре е да знаем, че професията на ПР няма регламентирано работно време, както при почти всички други професии. Трябва да знаем също, че приберем ли се от работа вкъщи, отново трябва да се заемем с ПР задълженията. Но това става лесно, удобно и приятно с помощтта на Интернета!“