в началото на 70-те майка ми и баща ми били на вечеринка със своята компания
и компанията и на вечеринката били все такива репресирани, некомунисти
сред приятели, в сладки приказки някой се отпуснал и разказал виц, политически
на другия ден го арестували
след тази случка компанията никога повече не се събрала
после, когато дойде 10-ти ноември ми се струваше, че това е най-ценното – че ще можем да говорим спокойно и всичко, което мислим; радваше ме, че не се налагаше вече баба ми да се крие и тайно да слуша БиБиСи; радваше ме, че писмата от чужбина не пристигаха разкъсани и четени
днес не искам да отстъпя това, което считам за изконно право на всеки човек – свободата / на словото
и не смятам, че някой може да ми я вземе, честно
а, Виктор, „В Русия съм!“ 🙂
Follow
Аз май много не разбрах, ама ако говориш за оная наредба, дето тия дни издокарали, нищо ново няма, можем да си пишем, можем да си носим дълги коси, да си слушаме къси вълни, за коледата на Гоце да си пишем. Тука съм, тука съм. 🙂
Идеята им не е толкова да ти я вземат, колкото да те накарат да се автоцензурираш.
Всеки път преди да кажеш нещо, да напишеш коментар, да участваш в дискусия – искат да знаеш че си част от Big Brother шоуто.
Единственият начин по който знаят да управляват е да ти вменяват страх.
Една подписка ЗА свободата на словото не ги плаши.
Плаши ги, че някой може да отвори архивите, да им извади имената, тайните квартири, патилата по арабските страни с куфарчета..и аджеба да ни каже ЗАЩО Шести отдел прилича толкова на нещо в Москва