Картофи от балкона или за кефа от компостирането

Наясно съм, че и заглавието и темата и публикацията звучат на част от хората налудничево. Моля, ако мислите така не четете нататък 🙂

Както вече съм споделяла – от години вече компостираме. Не е сложно, не мирише и наистина смятам, че всеки, който има начин следва да компостира. А мисля, че всеки може да има начин.

На терасата имаме две саксии по-големи (ръчно сковани от дъсчици), които използваме за компостиране през зимата, за да не ходим до големия компост в снега. Обикновено този компост използвам за разсаждане на цветята пролетно време. И тази пролет така. Но сред сложените цветя тръгна нещо неочаквано – картоф! Не го бяхме садили специално, разбира се, в компоста. Явно от обелки е тръгнал и ето, че го оставихме до към края на юли, когато цъфна обилно и реших, че искам да го извадя, беше завзел цялата голяма саксия. Нямах никакви очаквания, макар зелената маса отгоре да бе внушително силна и голяма.

И ето, хоп – едно, две, много картофчета и по-едри картофи!

IMG_0066

Самият компост, очевидно вече саксия с хубава пръст след изваждането на картофите:

IMG_0067

Междувременно до картофа имахме няколко салатки (от разсад, сложени, не случайни), както и тагетис от семе.

IMG_0070

Картофите бяха доста (над кило от 1 корен), здрави и хубави.

IMG_0072

И бяха, съвсем естествено, изядени 🙂

Сега, не че е голямата работа. Но е голяма.

Ние сме 5 души, очевидно с едно гнездо картофи сме доникъде. Но, тези картофи са си подарък, изненада, дар. Няма емисии за тях – не са пътували, не са били вадени с машини, пакетирани, носени, лежали в склад, продавани. От терасата – в тигана 🙂

Тези картофи са си наши. Ама баш.

Днес с група приятели обсъждахме. Аз много вярвам в компостирането. И в компоста като философия, като възможност, като инкубатор за живот.

Е, този пост чака отдавна, радвам се, че му дойде време да го споделя. 🙂


За компостирането писах:

Компостиране на терасата с цитруси

Любо Ноков великолепно разказа за това на TED
И за зеленчуковите композиции, подходящи за компост писах тук.

Още по темата писах:

Градско земеделие от Словакия.

Споделената зеленчукова градина на Горичка

Споделената градина в парка Темпелхоф – вдъхновение

Градско земеделие: 7 неща на които зеленчуковата градина учи децата ни

Зеленчукова градина в София. началото.

Реките на София – Владайска и Горнобанска

Провокирана от яката инициатива този уикенд Реките на София, освен че си побягах сутрешното бягане около близката ни река Владайска, се позамислих по темата и решавам да споделя какво във времето се е случвало около „нашата“ река. С това се надявам да ви провокирам и вас ако реката наоколо ви е мила и виждате, че има роля в живота ви, да опитате някои неща 🙂

119928046_125695632609363_2433929297976254336_o

Реката в естествен вид. Преди около година и половина по инициатива на баща ми написахме писмо и събрахме подписи на над 100 души от квартала, което подадохме в Столична община и в община Овча Купел за съхранение без бетон, т.е. без да се слага в корито бетоново, както се е случило в голямата й част, на Владайска река в участъка между Павлово и стадион Славия. Участъкът не е голям, около 5-700 метра е, но в него има запазена флора и фауна – дървета, храсти, много птички, дори риба в самата река, които ако се бетонира ще загубим. А те са в естествения си хабитат и е чудесно, че все още има подобни места в София. С малко усилия може да се почисти и организира като място за разходки на хората от квартала. Сега е леко занемарено, макар хората да се разхождат и най-вече да разхождат кучетата си в този участък.

Реката не е място за боклук. Защото тук често бягам, сутрешно, обичам мястото около река Владайска и месечно по веднъж поне взимам ръкавици и чувал и минавам да посъбера това, което невъзпитани хора захвърлят покрай реката – кенчета от бира и енергийни напитки, пластмасови и стъклени бутилки най-често. Понякога го правим с децата. После изхвърляме в разделните кофи. Досадно е.

Дърветата около реката. В участъка, който бе бетониран преди няколко години всички дървета бяха изсечени. После от общината понасадиха тук-там. Баща ми пое инициатива и засади още доста. А ние добавихме малко люляк, който пролетно време радва. Нужни са. Не може само бетон.

Графити. В по-горния участък, между Павлово и Горнобански път, вече бетониран, има няколко уникални графита, единият от които е на Насимо от ранните му години, а отскоро и този от снимката – великолепен на Алекси 🙂

Alexi

Реките на София в Уикипедия. Скромният ми принос в дигиталното отражение на инициативата Реките на София е допълнения на няколко статии с информация за реките ни, например към статията за Княжево липсваше информация за реката, както и създаване на нови статии по темата – за Мостът на героите, за Горнобанска река. Ще допълня още статии и снимки в идните дни.

Бъдещи планове. Търсейки материали попаднах на интересни планове, уж „узрели“, според публикацията, в община Овча Купел още от 2009-та за парк около Горнобанска река с името „Кукуряк“ (доста подробна статия в 24 часа за тези планове). През януари 2020 и БНР говори за този парк … 11 години по-късно – нищо, само приказки.

Та така, за реките на София. Съкровища, които са позанемарени, но чакат да ги открием, съхраним, грижим за тях, вместо замърсяваме и да ни носят радост, да са място за здраве, разходки и заедност.

Ура за Панчо Карамански и BluFox Студио! Мога! Можем! Ще се справим!

23826263_1753023564730826_7320625320133799355_o

Панчо Карамански

Поради бурната обстановка последните два месеца забавих публикуването на това интервю, а то си заслужава. Всъщност, истински си заслужава да се разказва за него и да се дава за пример свръх-човекът Панчо Карамански.

По време на дългия lockdown / карантината ни пролетта (март-май), когато всичко изпадна в паника, стагнира се, изплаши се, блокира, спря се чувахме (защото не можехме да се виждаме) с много приятели и говорихме, успокоявахме се, споделяхме, мислехме варианти, дискутирахме, подкрепяхме се отдалеч. Така се чухме и с Панчо, когото познавам като предприемчив, работлив и никак не лесно отказващ се от идеите си млад човек.

Панчо има свое звукозаписно студио Blue Fox Студио. В него помага на млади и нови таланти да записват, да опитват и да сбъдват мечти. По време на онези затворени месеци също бе затворил. Но не се размрънка, не си го каза публично, че му е трудно, а се мобилизира и напротив, натвори нови планове. Това ме кара да адмирирам този човек още повече. А при Панчо това, че е незрящ никога не е било акцент. Акцентът при него винаги е – Мога! Можем! Ще се справим!

Ето какво ново в Blue Fox Студио.

Какво ново при вас?
Привет, новото е възможността да записваме и снимаме видео подкасти с обновеният ни youtube сетъп.
И редица музикални проекти продуцирани, записани и реализирани в студиото.

Знам, че сте креативни и не се предавате лесно – как се отрази пандемията на работата в BluFox studio? И какво намислихте вие в отговор?
Пандемията успя да ни осигури достатъчно време да изчистим всички детайли по дейността и бъдещите ни планове за развитие. Но и забави вече предвидените дейности с около два месеца. Това е период, за който избягвам да си спомням, защото не се отрази зле на бизнеса като цяло, но донесе притеснения в семействата ни.

 

Панчо Карамански в Blue Fox Studio

Панчо Карамански в Blue Fox Studio

Какво записахте напоследък?
Записите не спират от както свалиха ограничителните мерки, но и по тяхно време записвахме и творяхме с намален капацитет разбира се. Гордост за нас е всеки доволно усмихнат артист в края на работният процес с нас в студиото.
А Нашата голяма радост са проектите на младата певица Hrisie и дуета Kiko и acho.
Hrisie реализира първият си оригинален проект Изпепели ме с помощта на BluFox студио. Бяхме ангажирани със продуцирането на музиката и аранжимента, които са по нейна идея. Записа на вокалите, смесването и
мастерирането, също бяха доверени на нашият професионализъм. А при песента на Кико и Ачо „Престъпник“, всичко е творение на BluFox Студио.

Нови таланти, нови проекти – има ли светлина в тунела и кои са вашите предимства в този специфичен мениджърско-творчески процес?
Късметлии сме, че все повече млади артисти се обръщат за професионално съдействие към нас за реализацията на музикалните си проекти. Съотношението качество, скорост на изпълнение и цена, очевидно вдъхновява артистите да творят повече, което е и нашата най-висша цел. Постоянно търсим начини за подобряване на обстановката в студиото, за да могат артистите да се чувстват максимално удобно и предразположени за творческа работа.
Отворени сме за обратна връзка, но се стараем и да не изневеряваме на основната си визия за услугите, които предлагаме на творците, работещи с нас.

Какво си пожелаваш за идната половина от предизвикателната 2020?
Пожелавам си повече смели хора да последват мечтите си и да работят здраво в посока напред и нагоре.

Също си пожелавам достатъчно възможност за отмора на духа и тялото, защото това влияе на продуктивността на целият творчески екип.

–-

Искрено се възхищавам на Панчо и екипа му!

Най-малката подкрепа за тях – един лайк във фб на страницата на BluFox Студио.

Дигитална диета август 2020. Модел по време на ковид19 и протести

Дигитална диета

Дигитална диета

Лятото от вече няколко години, а също понякога пролет и зима имам правило да спазвам дигитална диета.

За тази година – специална е за всички, за всеки предполагам, без значение на кое място от планетата е, с какво се занимава, какви интереси има. Да, 2020 си е шашава година.

Вълнува ме какво става с пандемията. Вълнува ме какво става с хората. Вълнува ме какво става на Орлов мост, в София, с траната. Вълнува ме какво става в Беларус. Вълнува ме какво става по света. Толкова интензивен август, че за мен поне не исках да остана изцяло извън информационния поток. Но успях да постоя малко леко встрани от него.

Традиционната августовска дигитална диета нямаше как да е съвсем както преди – с изцяло офлайн. Затова пък пълни 12 дена с:

  • до 2 телефонни обаждания на ден, кратки
  • до 15 минути на ден социални мрежи (главно twitter) за информация за протестите, случващото се в Беларус и безумията на политическата ни сцена
  • до 10 минути на ден подкасти с актуална информация
  • служебна поща в лимитирани дози

Общо около 30-45 минути на ден максимално.

И това с позициониране във времето и както винаги

  • телефони / устройства / екрани по време на хранене за цялото семейство – далеч
  • устройства на плажа – не (освен по изключение в 1-2 дни за снимки)
  • времето, което остава (а то никак не е малко, особено ако се елиминира безсмисления скрол и воайорство, нелепата комуникация и безконтролното време онлайн) е много и се превръща в разходки, разговори, четене, усмивки, спомени, серендипити, малки красоти в деня, големи планове за бъдещето, хубаво и плътно време заедно

Как се случва ли? С дисциплина в началото (първите ден-два), после става лесно.

Мисля, че както се научаваме да работим е нужно да се учим и да почиваме. А почивката е истинска офлайн. Когато се връщаме към истинските неща и към себе си.

118635754_10158733815913988_1935935462447307225_n

Няколко разхвърляни наблюдения:

  • „лайковете“ още повече девалвираха и обезцениха
  • все пак е важно да изравяваме позициите си политически и да подкрепяме каузи, които са важни за нас
  • все още има много хора, за които лайковете са много важни
  • на плажа (както вече по традиция в ресторанта … искрено не го разбирам това) майка и татко забили нос в телефоните си, а детето играе с камионче
  • хора с мисъл и претенция след макс час офлайн среща посягат и намират повод да бъркат в телефона си
  • все пак виждах доста хора с хартиени книги, четящи, около мен

Препоръчвам дигитална диета да спазва всеки – според вкуса и възможностите.

Писах още:
Дигитална диета 2017

Подготовка за дигитална диета 2018

Дигитален фастинг (след локдаун) 2020

 

Дигитален фастинг. След 3 месеца карантина е време за истински офлайн

 

Отново е лято и отново е време за дигитална диета.

Писах за дигиталната диета лято 2017 тук, дни без мобилен телефон и диета от 2015-та, и от лято 2018-та съм споделяла.

Но днес, лято 2020 мисля, че дигиталната диета е по-важна от всякога и за всеки. Защото прекалихме. Не, не лично аз, бях си наложила дисциплина за онлайн времето по време на тези три месеца. Но официалните статистики сочат силно завишено време пред устройства за периода март – юни 2020. Да, телевизионната консумация също се е повишила, нещо, което преди няколко месеца нямаше как да си го помислим дори.

Нормално. Има извънредна ситуация, която засяга всеки. И търсим още и още информация. Както много психолози обобщиха – това да четем постоянно информация онлайн за случващото се ни носи на нас хората усещане за контрол. Усещане.

Е, бяхме много пред екраните. Време е за истинско време офлайн.

С изумление наблюдавам как за много хора (разумни, умни, интелигентни, образовани и т.н.) става все по-сложно да имат време без телефона си в ръка. Време без да се втурват панически да отговарят веднага и на най-малкия поздрав в месинджър. Време без да скролват като обезумели из см.

Затова мисля, че е дошло времето не за дигитални диети, а за дигитален фастинг.

download

Фастингът като конценпция се отнася към храненето и е вид разтоварващ режим, при който в 24-те часа на денонощието човек има прозорец от няколко часа, в които може да яде всичко, колкото иска. А през останалото време може само вода, но не и храна. Фаства се 16, 80, 20 часа. Много дни последователно. При някои хора си става навик и живеят доста дълги периоди, години по този начин.

Предложението ми за всеки е да опита с дигитален фастинг. Специално в периода на отпуск, защото вероятно ще кажете, че имате работа иначе.

Може да се започне с фастинг само за см / фб / инста например да се използва само в интервала между 14 и 18 ч всеки ден. По-сериозен вариант би бил с изключен телефон и поща и включването им само за тези 2-4 часа на ден, само за важни неща, без скролване безкрайно.

Дигитален фастинг – силно нужен след месеците взиране в екраните.

Знам, че за много хора това е немислимо (към момента, преди да са осъзнали колко надълбоко са станали зависими) и дори вероятно звучи налудничево. Но ви каня да опитате. А после споделете резултата.

Светът ще оцелее и без вие да сте онлайн. Приятелите, добрите, ще знаят и ще уважат това решение. Останалите – ще звъннат отново по-късно, друг път или ще забравят, което не е фатално, значи е нямало значение.

Ще откриете цял нов прекрасен свят, само да отделите очи от екрана, обещавам.

Ще се видим офлайн. ОК, да, ще спазваме и социална дистанция 🙂

p.s. малко след като публикувах видях и публикация в любимия Wired по темата – Doomscrolling Is Slowly Eroding Your Mental Health. Checking your phone for an extra two hours every night won’t stop the apocalypse—but it could stop you from being psychologically prepared for it.

Музейни предизвикателства по време на #stayhome изолация

#1 Fernando Botero

photo credit: Tommy

lockdown-justine-1

#2 Reading Woman in the Forest, Art Painting by Gyula Benczúr

photo credit: Tommy

lockdown-justine-2

#3 Girl with a blue dress and a red book, Art painting by Rick Beerhorst

photo credit: Tommy

lockdown-justine-3

#4 An old woman reading. Painting by Rembrandt

photo credit: Tommy

lockdown-justine-4

#5 Reading, 1921, Pablo Picasso

photo credit: Teddy

lockdown-justine-5

#6 Reading woman with parasol, 1921, Henri Matisse

photo credit: me

lockdown-justine-6 lockdown-justine-6-bonus

#7 The novel reader, 1888 Vincent van Gogh

photo credit: Tommy

lockdown-justine-7

#8 Woman with a book. Fernand Leger

photo credit: Tommy

lockdown-justine-8

Учителите по време на извънредното положение

54518993_364597304265820_6838600216073994240_o

Здравко Минчев е преподавател по английски език в държавно и в частно училище. Вярва в светлото бъдеще на образованието, но е категоричен, че то е възможно само, ако всички учители работят заедно за това. Бил е наш харизматичен лектор в „Училище за бъдеще“.

Ето какво споделя за ежедневието си в последните два месеца.

„Да обясня какво работя в момента като учител:
1.Софтуер: Zoom, Teams, Google Classroom, Quizlet, Wordwall, Kahoot, Paint, MS Word, MSExcel, Voice Recorder, Google Forms, Office365Forms, Shkolo.bg, Learningapps, Liveworksheets,
електронни учебници на Анубис, на Klett, на Longman, на Просвета, на Рива,
онлайн и офлайн речници,
информационни платформи,
GoogleDrive, OneDrive.
Естествено – YouTube и Ucha.se.

Със сигурност пропускам нещо.
Ползвам всичко това не защото не съм се организирал, а именно и тъкмо защото СЪМ се организирал добре и защото искам на учениците ми да не им липсва реалната среда.
Като казвам „работя“, имам предвид „създавам съдържание“, „произвеждам продукт“ (не просто свалям снимки и документи). Създавам нови интерактивни уроци с публичен достъп ( в друга ситуация вероятно бих могъл да работя само това и да вземам отделна цяла заплата).

2.Ежедневно (понякога часове наред) консултирам родители и колеги по телефон и чат за работа с всичко гореизброено.

3.Проверявам домашни: гледам клипчета, преглеждам онлайн тестове, снимки на писмени задачи, връщам коментари, пиша оценки, готвя нови уроци почти всяка вечер до полунощ, често сутрин почвам (довършвам снощната) работа от 5:00, защото не мога да оставя някого неоценен. Е, пропускам, защото 24 часа не са 30 часа.

4.Получавам по 40-60 домашни на ден. Телефонът и компютърът не ми излизат от ръцете дори когато съм на разходка в парка. Без телефон съм само докато карам колело. Днес надвечер в Острова се усетих в един момент, че съм отворил едновременно четири приложения (GoogleClassroom, VideoPlayer, Shkolo, Dictionary), докато проверявах домашните на три класа от три различни дати.

5.Извън това личният ми живот също тече – жена, дете, закуска, боклук, прахосмукачка, магазин, домашни любимци…

6.За разнообразие карам и онлайн курс по квантова механика в KhanAcademy.

От всичко това родителите и учениците виждат само „Добро утро, изпълнете тази задача утре до 17:00 часа“ и „Пратете пак, защото не се вижда добре“, както и „Браво, работиш без грешка!“.

Сега си представете как някой минава покрай мен в парка, вижда ме с телефонче в ръцете и си вика: „Ей, тия даскали с тая криза си живеят живота! И даже заплати вземат!“.

Представете си и как някаква колежка снощи в една група ми вика: „Моята работа е да си преподавам уроците, не да знам как да блокирам нашественици в Zoom“.

Ммммбожкеее!…

Сега чао, защото отивам да науча още нещо за електромагнитната индукция.“

Градско земеделие и споделени градини – история от Словакия

Публикувам тук разказ от първо лице на моята приятелка Райна Цветкова, която напоследък живее и работи в Словакия. Много радва тази история!

„За пореден път съм впечатлена от това колко са резервирани, но пък съвестни и обединяващи се около добри каузи, словаците. Ходих да се видя с една колежка. Тя живее в Петражалка (Софийския квартал Люлин).

Няколко семейства са си кандидатствали към общината да си направят малка градина отстрани на блока. Всеки има по 2 кв. м и си сади каквото иска. И никой не им го краде, ограждения няма.

95715317_929530310840231_5479812716992397312_n

Направили са дори хотел за пчели. Имат и градинка за цветя.

95795019_275211753511638_3202389940168032256_n

На изпроводняк, като всеки горд градинар, ми набра малко подправки!“

95833894_668973617270864_6665013374729846784_n

Много чудна история! Ако знаете за такива и от нашите градове, а и от други места по света – драснете моля, в коментар!

95644716_259562152082583_5174493305920028672_n

Благодаря ти, Райна, за споделянето! И в нейния блог – тук.

Пожелавам ни повече подобни места и хора!


Писах още за:
споделената зеленчукова градина на Горичка в София

и споделената градина в парка Темпелхоф – вдъхновение

Тази тема е важна за мен и използвам да припомня:

Градско земеделие: 7 неща на които зеленчуковата градина учи децата ни

Зеленчукова градина в София. началото.

6 филма за дългото самотно живеене, яки, не само за време на изолация

Дълго време сме в изолация, леко в края (надяваме се) списък с филми, подходящи и за деца и за цялото семейство, в които се говори за самотното живеене, но носят силно позитивно послание, силни и красиви.

2111005207

Животът на Пи

В океана сме на лодка. Голяма класика и много различен е този филм. Фантазия в реалността в пълната й тежест. Пи и семейството му са на кораб, на път за Канада от Индия. Корабът потъва при голяма буря. Пи успява да се спаси – на лодка седмици сам в океана. Повече няма да издавам (но съм писала още за този филм тук). Удоволствие е!

Робинзон Крузо

На остров сме. Класика от литературиата, но и като филм е много симпатичен. Ясно е – остров и нашият главен герой трябва да оцелее. Сам или почти. Хубава класика.

Марсианецът 

На Марс сме. Да, тук не сме на остров или насред океана, а на Марс! Далеч от Земята, счетен за мъртъв, астронавтът оцелява и ние сме с него през цялото време. Напрежение, но и голямо поле за размисъл за границите на човешкото.

Уоли – Wall-E

Ако не ви е достатъчно – може да допълните с прекрасната анимация. На Земята сме, но тук няма никой. Уоли е роботче, което живее само на Земята, последното нещо на Планетата е, заедно с приятеля си хлебарката. Понесъл е на плещите си задачата да почиства боклука. Малкото оцелели хора са на голям космически кораб (тук съм писала повече за него). Е, краят е добър.

Маугли 

В джунглата сме. Книга за Джунглата – Маугли е отгледан от дивите животни в джунглата и се чувства прекрасно там. Анимация. Чудна и за малки и за големо.

Гравитация

В космоса сме този път. По време на рутинна космическа мисия, се случва злополука. Двамата ни герои остават съвсем сами да се носят из космическия мрак. Оглушителна тишина. Може би ще намерят начин да се върнат у дома …

Не гледахме тези два месеца, а и веднага не се досещам за филм, в който сме сами в планината, а знам, че сме гледали и има прекрасни. Моля, подскажете.

Хайде, корона къш-къш и да гледаме тези филми не в изолация! 🙂

Ура за Споделена зеленчукова градина 1 в София, Горичка и отдадените на градското земеделие!

69342869_10156595945523325_8636031827447906304_o

Хубави неща се случват! Темата за градско земеделие ми е много на сърце и няма как с радост да споделя и за новата Споделена зеленчукова градина в София, дело на усилията на Горичка, Диана Димитрова и много други хора. Поканих Диана да разкаже в подробности. Надявам се да вдъхновим още хора да се замислят и задействат в тази посока!

Как се роди идеята за Споделена зеленчукова градина в София?

Споделена зеленчукова градина 1, която бешеизградена тази пролет, е първата градина създадена в рамките на Инициативата за развитие на градското земеделие в София. Тази инициатива беше стартирана през октомври 2017 от Горичка и вече две години обединява ентусиазма и енергията на хора и организации с желание в София да има цяла мрежа от споделени зеленчукови градини.

Иначе първата споделена градина в София е Градина заДружба, стартирана през 2015 година, която се намира в покрайнините на кв. Дружба.

Създадената от нас Споделена зеленчукова градина 1 е демонстрационна градина. В нея прилагаме много практики за устойчиво земеделие и за борба с климатичната криза, като се стремим да даваме добрия пример и да образоваме хората около нас. Например, използваме само ествествени средства за растителна защита и за подхранване на почвата, поливаме с дъждовна вода, събираме отпадъците си разделно, компостираме, използваме, каквото може многократно. А скоро ни предстои и да инсталираме соларна система, с която ще си произвеждаме чиста електроенергия за нуждите на градината.

Какъв бе процесът от идея до нейната реализация?

Идеята за тази конретна градина се роди в рамките на Инициативата за развитие на градското земеделие.

След 9 месеца търсене на терени, участвахме в търг на Пазари Изток и наехме терена. Теренът представляваше запуснато място, използвано за нерегламентиран паркинг. За да го превърнем в красива споделена градина намерихме партньори, които ни помогнаха с финансиране за необходимата инфраструктура – Метро България, Mr. Bricolage, Хармоника, Дентална клиника Masterdent и Френското посолство. На всички тях благодарим от сърце!

Първата стъпка за физическото създаване на градината беше да изгребем наличите на терена строителни отпадъци и замърсени почви и да ги заменим с чиста почва. Докарахме 240 куб.м. чиста почва, която предварително бяхме опробвали, за да сме сигурни, че не е замърсена. След това направихме ограда, докарахме два големи резервоара за събиране на дъждовна вода, изорахме и разделихме терена на 20 малки парцелчета – всяко с площ около 8 кв.м.

Всички тези дейности бяха направени с активното участие на участниците в градината. Много хора отделиха по няколко уикенда подред, за да можем да направим градината. Това беше прекрасна възможност да се опознаем и да се научим да разчитаме един на друг.

69800282_10156595945208325_1238386573498646528_o
Сега, когато вече се берат първите домати от Споделената градина какво е усещането?

Усещането е прекрасно :о) Огромно е удоволствието да си откъснеш домат или краставичка, които сам си произвел. И ако ние възрастните много се радваме, то за децата, щастието е неизмеримо. Защото са имали възможност да участват в засяването, поливането и грижите за растенията и да наблюдават от близо чудесата на природата.

Как може този проект да се мултиплицира и на други места в София и из страната?

Няма да крия – създаването на нашата градина беше много трудно. Ние стартирахме на един много малък терен, със замърсена почва и без никаква инфраструктура. Без подкрепата от страна на Маги Малеева и без координирането на целия процес от страна на Горичка, едва ли тази конкретна градина щеше да види бял свят. Предизвикателствата бяха прекалено много. Но с общи усилия ги преодоляхме :о)

За да има много подобни споделени градини в София е необходимо общината да поеме по-активна роля като предостави подходящи терени с изградена инфраструктура на граждани и граждански организации срещу минимално заплащане. Такава е практиката във всички големи европейски градове.

69066763_10156595944783325_8274555444102430720_n
В момента работим заедно с общинското предприятие Софпроект за създаване на карта с потенциално подходящите общински терени. Работим и по идентифициране на необходимите нормативни промени, които да подкрепят развитието на градското земеделие.

Много се радваме, че развитието на градското земеделие влезе като една от стратегическите цели във Визия за София 2050. Ще работим и занапред тази стратегическа рамка да се детайлизира, за да има скоро цяла мрежа от споделени градини в целия ни град.


Какви са хората, които се включват с подкрепа и участие в споделената градина?

Участниците в градината са хора с много различни професии. Сред нас има студетнти, IT специалисти, юристи, архитекти, финансисти, експерти по околна среда, учители, инженери…. Това, което ни обединява е желанието да произвеждаме част от храната си, да се учим един от друг и от природата, да бъдем част от общност.

А организациите, които подкрепиха създаването на градината го направиха, защото вярват, че градското земеделие има има място в София и че такива споделени пространства носят много ползи за града ни.

69396456_10156595945698325_3924496920424218624_o


Ползите за хората, за общността, за обществото и града от подобен проект?

Ползите от една споделена зеленчукова градина са много.

За участниците в нея това е възможност да си произведат чиста храна, която могат да споделят със семейството и приятелите, да се свържат отново с корените си, да придобият нови знания и умения, да възпитат у децата си уважение към земята, храната и природата, да бъдат част от една позитивна общност от активни хора…Градското земеделие е и една прекрасна възможност за заетите градски хора да позабавят темпото, да се разтоварят от стреса в големия град, докато прекарат активно време на открито.

На ниво квартал, споделената зеленчукова градина може да бъде място, в което хората се запознават и общуват – нещо много важно за големия град, в който хората не се познават и много хората се чувстват изолирани и самотни. Споделените градини са и своеобразни зелени и вкусни оазиси сред бетоновата джунгла, в която живеем. Те са възможност запуснати градски пространства да се станат отново зелени, оживени и продуктивни.

За града и обществото като цяло споделените зеленчукови градини са възможност за включване и интегриране на маргинализирани групи от хора. Споделените градини са начин за локално производство на чиста и вкусна храна, без използване на пестициди, без изкуствени торове, без дълги вериги на доставка, асоциирани с огромен въглероден отпечатък. В контекста на разгръщата се климатична криза, споделените зеленчукови градини са едно от средствата, с които големите градове да се адаптират към настъпващите промени и да си осигурят поне част от необходимата им храна. Зеленчуковите градини са начин за увеличаване на озеленяването в града, което от своя страна има позитивно въздействие върху чистотата на въздуха, върху градския микроклимат, върху намаляване на наводненията при проливни дъждове. Те са и един много ценен инструмент за възпитаване на важни ценности у подрастращите, нещо което е от критична важност за бъдещето на планетата ни.


Какво си пожелаваш и какво пожелаваш на всички, желаещи да се занимават с градско земеделие?

Пожелавам си с общи усилия да успеем да убедим Столична община да подкрепя по-активно и по-сериозно развитието на градското земеделие в София. Пожелавам си създадената от нас нова споделена градина да има възможност да съществува още много дълги години. Пожелавам си и още по-успешна реколта догодина от парцела, който обработваме със семейството ми :о)

А за тези, които желаят да се занимават с градско земеделие – пожелавам им от сърце хубаво време, по-малко болести по растенията и разбира се много търпение и хъс. Защото подобно на децата, да отглеждаш растения изисква известни усилия и търпения, но пък накрая удовлетворението е огромно :о)


Снимките са от Първия празник на градския домат, който се проведе през август 2019 🙂

Може да дадете по един лайк за Горичка и да следите още техни готини инициативи тук.

Тази тема е важна за мен и използвам да припомня:

Споделената градина в парка Темпелхоф – вдъхновение

Градско земеделие: 7 неща на които зеленчуковата градина учи децата ни

Зеленчукова градина в София. началото.