Краят на света. И началото на следващия.

11391324_10153431755626757_6249851557579659368_n

Този пост зрее два месеца. И му дойде време. Краят на света е тук е текстът на Илия, който ме провокира да седна и споделя и аз. 

Знаех, знаехме, че ще се случи. Ювал Харари доста категорично подсказва, предрича, описва в книгите си на популярен език (тук писах за една от тях например). Редица други учени – в книги, статии, подкасти – също. Знаех/ме, че ще дойде. Не знаех/ме кога и точно как. Краят. Краят на света, какъвто го познавахме. Краят на най-добрата версия (може би) на света ни, в който най-много хора на всички времена живееха в мир и относително благополучие (да, някъде повече от другаде, но като цяло – доминантно добре).

Днес ни е плашещо, защото не знаем какво следва.

През тези два месеца – от средата на март до средата на май 2020 се споделиха много неща. Конспиративните теории се засилиха и хора, които иначе не биха реагирали запознаха да вярват в тях. Защото разумната версия, тази на учените, не е много хм щадяща.

Плашиха ни. Плашехме се.

Залъгвахме се. Трудно ни бе да повярваме какво се случва. А за това защо се случва дори не ни се мислеше. Затова по-лесно бе много хора да прегърнат конспирацията като готово смляно решение с ясен опонент и неясно основание за успокоение. Но това е друга тема.

90003996_10221275503294436_6245011009640071168_o

Личното ми виждане за случващото се и за след това също преживя голямо развитие в тези месеци. Бях донякъде подготвена. И въпреки това минах от фаза на прекален оптимизъм (мисхел си – ето сега ни е паднало – имаме свободата да го направим този свят по-добър, както искаме – да, осъзнавам наивността до абсурдност на това твърдение), през фаза на голям скептицизъм и май съм в момента в опит да установя за себе си реалистична представя за това къде сме и какво ни очаква.

Едно е ясно – светът, какъвто го знаехме, свърши. Няма да се върнем към него. Няма връщане назад. Невъзможно е. Немислимо е. По много причини. „Новото нормално“ е неясно дори за най-големите умове на днешния ден. Променени сме. Промяната е радикална. И тази радикална промяна е за всеки. За всеки човек на тази планета.

Сега да видим какво следва.

Сред нещата, които мисля, че ще ни се случат, пожелателно, добър сценарий, ако имаме мъдрост да запазим мира, който е неизменно условие за това са:

  • демокрацията като условие – макар да видяхме заплаха за демокрацията и уклон към използване на ситуацията за налагане на авторитарни мнения, демокрацията остава ключово и важно условие за бъдещото мирно добруване на хората; видяхме, че авторитарните държави никак не се справиха по-добре с кризата от демократичните;
  • граници, нации и държави – тук има много да се случва, Испания и Каталуния, Обединеното Кралство и Брекзит, още сме много не готови за по-радикална промяна в разбирането ни за себе си, а от там и за национална принадлежност и държавност; много хора, призовани да се приберат у дома си дойдоха в България, макар от години да живееха другаде, например;
  • мисъл за природата – дали продиктувано от личния ни егоизъм или от други емоции, които са ни придвижили в тази посока – представям си, че светът като цяло, ние хората, осъзнаваме вече колко много сме свързани и помежду си и с природата; няма да можем да сме толкова лакоми, безразсъдни и унищожаващи;
  • универсален базов доход – предвид задаващата се икономическа криза и с уговорката, че убд вече съществува под различни форми поне частично и у нас, мисля, че това е решение, което можем да си позволим и ще е ключово и за мира и за продължаването ни заедно напред; осъзнавам колко е сложна темата, но вече има добри практики и знам, че това е умно и добро решение; за всички критици на убд – всички тези хиляди хора, които отиват на борсата ще получават именно това;
  • 4 или 6 часови работни дни – за да има работа за повече хора и съответно трудови доходи за повече хора е нужно повече хора да работят по-малко работа, т.е. вместо малко хора да работят по 8 часа е работят повече хора по-малко време; вярвам това вече е в ход и се случи в последните месеци на много места;
  • много повече компании ще преминат към дистанционна форма на работа, не защото го налагат обстоятелствата, а защото е по-разумно, по-икономически обосновано и по-удобно и желано от служителите; съответно ще се пътува по-малко и в самия град и между градове, държави;
  • лична орговорност повече и по-осмислена; много повече лична отговорност – тук не визирам само миенето на ръце, носене на маска, протестиране, но и отговорност за себе си, общността, обществото, света; повече ангажираност в работен план, в обществен; може би звучи твърде общо и отново плашещо, но вярвам в това;
  • качеството – по-важно от количеството – убедена съм, че и на база развитие на технологиите и на всичко случващо се все повече ще сме свидетели на доминиране на качеството;
  • без разхищение – всичко ненужно, надутите балони, излишъка, приумици и капризи без мисъл освен за себе си – приключиха, това май е ясно за всички и е категорично.

Най-важната ни задача – да останем човеци.

Няколко публикации, които имат разсъждения в тази посока и според мен правят добър анализ на случващото се:

Как премина за мен изолацията тези два месеца – какво ме усмихваше и какво не толкова – писах тук.

Хайде, време е за новото.


Снимките, не както почти винаги в този блог, не са мои, а са събирани из нета. Благодаря на авторите им. За жалост стоят в анонимност. Ако дадат знак ще дам кредит.

Учителите по време на извънредното положение

54518993_364597304265820_6838600216073994240_o

Здравко Минчев е преподавател по английски език в държавно и в частно училище. Вярва в светлото бъдеще на образованието, но е категоричен, че то е възможно само, ако всички учители работят заедно за това. Бил е наш харизматичен лектор в „Училище за бъдеще“.

Ето какво споделя за ежедневието си в последните два месеца.

„Да обясня какво работя в момента като учител:
1.Софтуер: Zoom, Teams, Google Classroom, Quizlet, Wordwall, Kahoot, Paint, MS Word, MSExcel, Voice Recorder, Google Forms, Office365Forms, Shkolo.bg, Learningapps, Liveworksheets,
електронни учебници на Анубис, на Klett, на Longman, на Просвета, на Рива,
онлайн и офлайн речници,
информационни платформи,
GoogleDrive, OneDrive.
Естествено – YouTube и Ucha.se.

Със сигурност пропускам нещо.
Ползвам всичко това не защото не съм се организирал, а именно и тъкмо защото СЪМ се организирал добре и защото искам на учениците ми да не им липсва реалната среда.
Като казвам „работя“, имам предвид „създавам съдържание“, „произвеждам продукт“ (не просто свалям снимки и документи). Създавам нови интерактивни уроци с публичен достъп ( в друга ситуация вероятно бих могъл да работя само това и да вземам отделна цяла заплата).

2.Ежедневно (понякога часове наред) консултирам родители и колеги по телефон и чат за работа с всичко гореизброено.

3.Проверявам домашни: гледам клипчета, преглеждам онлайн тестове, снимки на писмени задачи, връщам коментари, пиша оценки, готвя нови уроци почти всяка вечер до полунощ, често сутрин почвам (довършвам снощната) работа от 5:00, защото не мога да оставя някого неоценен. Е, пропускам, защото 24 часа не са 30 часа.

4.Получавам по 40-60 домашни на ден. Телефонът и компютърът не ми излизат от ръцете дори когато съм на разходка в парка. Без телефон съм само докато карам колело. Днес надвечер в Острова се усетих в един момент, че съм отворил едновременно четири приложения (GoogleClassroom, VideoPlayer, Shkolo, Dictionary), докато проверявах домашните на три класа от три различни дати.

5.Извън това личният ми живот също тече – жена, дете, закуска, боклук, прахосмукачка, магазин, домашни любимци…

6.За разнообразие карам и онлайн курс по квантова механика в KhanAcademy.

От всичко това родителите и учениците виждат само „Добро утро, изпълнете тази задача утре до 17:00 часа“ и „Пратете пак, защото не се вижда добре“, както и „Браво, работиш без грешка!“.

Сега си представете как някой минава покрай мен в парка, вижда ме с телефонче в ръцете и си вика: „Ей, тия даскали с тая криза си живеят живота! И даже заплати вземат!“.

Представете си и как някаква колежка снощи в една група ми вика: „Моята работа е да си преподавам уроците, не да знам как да блокирам нашественици в Zoom“.

Ммммбожкеее!…

Сега чао, защото отивам да науча още нещо за електромагнитната индукция.“