Ура за възможностите за образование отвъд учебника и Училище Френе в Бургас!

4txclx7mi9_p101069400_07_27_10still010

Много е хубаво, че на все повече места из България има смислени алтернативи на държавното училище и все повече родители имат избор за децата си! Едно от тези места е училище Френе в Бургас и за него ми се иска да разкажа днес.

Френе използват похвати от съвременни образователни методи: проекто-базирано обучение, учене чрез преживяване, междупредметни връзки (мултидисциплинарност), Монтесори педагогика, сугестопедия, демократично образование, самонасочено учене.

Ето и ценностите им:

„Ние развиваме свободно училище, което предлага образователни услуги за деца и възрастни в подкрепяща и спокойна среда. Посредством внасяне на иновативни практики и постигане на синергия между най-добрите от актуалните методи на обучение, Училище “Френе” работи за реформа в българското образование на местно и национално ниво.“

Поздравявам екипа на Френе за смелостта, подхода и усилията! И всички родители, които избират мъдро за децата си!

Интервюто с Николета – основател и ръководител във Френе – тук.

Визия за София и 24 дългосрочни цели за развитието на града

993748_832048150161425_4886313529167002474_n

От бъдещия кмет на София искам да има визия за София. Защото най-вече градът ни страда от това, че повечето от управниците му нямат визия, като цяло и в частност визия за този град като град, като столица, като Европейска столица, като град за своите хора. Липсата на визия води до това много от живеещите тук да не си припознават мястото като свое и да не го обичат. Липсата на любов винаги е фатална. И за човека. И за града. И за планетата.

Радвам се, че има екип, който да поработи по бъдещето на този наш град и в навечерието на изборите са изработили план с 24 основни цели за развитието му – Визия за София. Тези дни те представиха тези цели и защото ми се струва важно да знаем, че това се случва, да го осмислим и да обговорим – публикувам тук.

“София 2050 е компактен, многообразен и адаптивен град, управляващ умело ресурсите си и включващ гражданите в решенията за бъдещето, за да създава и поддържа разнообразни възможности за развитие и високо качество на живот.” – под тази визия, представена за първи път на форума, се обединяват всички дългосрочни цели, които представляват основата на документа и които бяха определени след много анализи, изследвания и консултации с експерти, бизнес, администрация и граждани.

Разгледах публикуваните до момента неща и се радвам, че се прави опит да се мисли в много и различни перспективи:

  • качествена градска среда – естествено
  • мултифункционален град – мда
  • компактен и концентриран град – малко мъгляво
  • високопродуктивна икономика – сложно
  • център за иновации – няма нужда да се чака
  • устойчив и иновативен туризъм – хм, добре
  • кръгова икономика – да!
  • устойчив ресурсен и енергиен баланс – супер
  • чиста среда – 2050 е късно
  • адаптивен град – да
  • жива среда – 2050 е късно
  • активно придвижване – 2050 е късно
  • глобална и регионална свързаност – ок
  • популярен масов транспорт – 2050 е късно
  • мобилността като услуга – добре
  • развит културен център – брей
  • автентичен и много пластов град – това си е сега така, но да се запази
  • позитивен имидж – хм, любопитно
  • сближаване и общност – ключово
  • образование, насочено към бъдещето – това бъдеще е сега …
  • здравословен живот и здрави хора – това следва да е днес, иначе може да няма за кого да се прави
  • общината е стратег – това ми се иска да видя как е
  • автоматизиран административен процес – очакваме, дано не е чак 2050
  • децентрализирано и демократично управление – много хубаво

Хайде да видим който и да дойде за кмет да привиди тези цели за свои и да започне да работи активно по тях. От нас зависи да го изискаме. Ако успеем да не си изберем популист ще е супер, защото може би ще има реална възможност за промяна.

Ура за Споделена зеленчукова градина 1 в София, Горичка и отдадените на градското земеделие!

69342869_10156595945523325_8636031827447906304_o

Хубави неща се случват! Темата за градско земеделие ми е много на сърце и няма как с радост да споделя и за новата Споделена зеленчукова градина в София, дело на усилията на Горичка, Диана Димитрова и много други хора. Поканих Диана да разкаже в подробности. Надявам се да вдъхновим още хора да се замислят и задействат в тази посока!

Как се роди идеята за Споделена зеленчукова градина в София?

Споделена зеленчукова градина 1, която бешеизградена тази пролет, е първата градина създадена в рамките на Инициативата за развитие на градското земеделие в София. Тази инициатива беше стартирана през октомври 2017 от Горичка и вече две години обединява ентусиазма и енергията на хора и организации с желание в София да има цяла мрежа от споделени зеленчукови градини.

Иначе първата споделена градина в София е Градина заДружба, стартирана през 2015 година, която се намира в покрайнините на кв. Дружба.

Създадената от нас Споделена зеленчукова градина 1 е демонстрационна градина. В нея прилагаме много практики за устойчиво земеделие и за борба с климатичната криза, като се стремим да даваме добрия пример и да образоваме хората около нас. Например, използваме само ествествени средства за растителна защита и за подхранване на почвата, поливаме с дъждовна вода, събираме отпадъците си разделно, компостираме, използваме, каквото може многократно. А скоро ни предстои и да инсталираме соларна система, с която ще си произвеждаме чиста електроенергия за нуждите на градината.

Какъв бе процесът от идея до нейната реализация?

Идеята за тази конретна градина се роди в рамките на Инициативата за развитие на градското земеделие.

След 9 месеца търсене на терени, участвахме в търг на Пазари Изток и наехме терена. Теренът представляваше запуснато място, използвано за нерегламентиран паркинг. За да го превърнем в красива споделена градина намерихме партньори, които ни помогнаха с финансиране за необходимата инфраструктура – Метро България, Mr. Bricolage, Хармоника, Дентална клиника Masterdent и Френското посолство. На всички тях благодарим от сърце!

Първата стъпка за физическото създаване на градината беше да изгребем наличите на терена строителни отпадъци и замърсени почви и да ги заменим с чиста почва. Докарахме 240 куб.м. чиста почва, която предварително бяхме опробвали, за да сме сигурни, че не е замърсена. След това направихме ограда, докарахме два големи резервоара за събиране на дъждовна вода, изорахме и разделихме терена на 20 малки парцелчета – всяко с площ около 8 кв.м.

Всички тези дейности бяха направени с активното участие на участниците в градината. Много хора отделиха по няколко уикенда подред, за да можем да направим градината. Това беше прекрасна възможност да се опознаем и да се научим да разчитаме един на друг.

69800282_10156595945208325_1238386573498646528_o
Сега, когато вече се берат първите домати от Споделената градина какво е усещането?

Усещането е прекрасно :о) Огромно е удоволствието да си откъснеш домат или краставичка, които сам си произвел. И ако ние възрастните много се радваме, то за децата, щастието е неизмеримо. Защото са имали възможност да участват в засяването, поливането и грижите за растенията и да наблюдават от близо чудесата на природата.

Как може този проект да се мултиплицира и на други места в София и из страната?

Няма да крия – създаването на нашата градина беше много трудно. Ние стартирахме на един много малък терен, със замърсена почва и без никаква инфраструктура. Без подкрепата от страна на Маги Малеева и без координирането на целия процес от страна на Горичка, едва ли тази конкретна градина щеше да види бял свят. Предизвикателствата бяха прекалено много. Но с общи усилия ги преодоляхме :о)

За да има много подобни споделени градини в София е необходимо общината да поеме по-активна роля като предостави подходящи терени с изградена инфраструктура на граждани и граждански организации срещу минимално заплащане. Такава е практиката във всички големи европейски градове.

69066763_10156595944783325_8274555444102430720_n
В момента работим заедно с общинското предприятие Софпроект за създаване на карта с потенциално подходящите общински терени. Работим и по идентифициране на необходимите нормативни промени, които да подкрепят развитието на градското земеделие.

Много се радваме, че развитието на градското земеделие влезе като една от стратегическите цели във Визия за София 2050. Ще работим и занапред тази стратегическа рамка да се детайлизира, за да има скоро цяла мрежа от споделени градини в целия ни град.


Какви са хората, които се включват с подкрепа и участие в споделената градина?

Участниците в градината са хора с много различни професии. Сред нас има студетнти, IT специалисти, юристи, архитекти, финансисти, експерти по околна среда, учители, инженери…. Това, което ни обединява е желанието да произвеждаме част от храната си, да се учим един от друг и от природата, да бъдем част от общност.

А организациите, които подкрепиха създаването на градината го направиха, защото вярват, че градското земеделие има има място в София и че такива споделени пространства носят много ползи за града ни.

69396456_10156595945698325_3924496920424218624_o


Ползите за хората, за общността, за обществото и града от подобен проект?

Ползите от една споделена зеленчукова градина са много.

За участниците в нея това е възможност да си произведат чиста храна, която могат да споделят със семейството и приятелите, да се свържат отново с корените си, да придобият нови знания и умения, да възпитат у децата си уважение към земята, храната и природата, да бъдат част от една позитивна общност от активни хора…Градското земеделие е и една прекрасна възможност за заетите градски хора да позабавят темпото, да се разтоварят от стреса в големия град, докато прекарат активно време на открито.

На ниво квартал, споделената зеленчукова градина може да бъде място, в което хората се запознават и общуват – нещо много важно за големия град, в който хората не се познават и много хората се чувстват изолирани и самотни. Споделените градини са и своеобразни зелени и вкусни оазиси сред бетоновата джунгла, в която живеем. Те са възможност запуснати градски пространства да се станат отново зелени, оживени и продуктивни.

За града и обществото като цяло споделените зеленчукови градини са възможност за включване и интегриране на маргинализирани групи от хора. Споделените градини са начин за локално производство на чиста и вкусна храна, без използване на пестициди, без изкуствени торове, без дълги вериги на доставка, асоциирани с огромен въглероден отпечатък. В контекста на разгръщата се климатична криза, споделените зеленчукови градини са едно от средствата, с които големите градове да се адаптират към настъпващите промени и да си осигурят поне част от необходимата им храна. Зеленчуковите градини са начин за увеличаване на озеленяването в града, което от своя страна има позитивно въздействие върху чистотата на въздуха, върху градския микроклимат, върху намаляване на наводненията при проливни дъждове. Те са и един много ценен инструмент за възпитаване на важни ценности у подрастращите, нещо което е от критична важност за бъдещето на планетата ни.


Какво си пожелаваш и какво пожелаваш на всички, желаещи да се занимават с градско земеделие?

Пожелавам си с общи усилия да успеем да убедим Столична община да подкрепя по-активно и по-сериозно развитието на градското земеделие в София. Пожелавам си създадената от нас нова споделена градина да има възможност да съществува още много дълги години. Пожелавам си и още по-успешна реколта догодина от парцела, който обработваме със семейството ми :о)

А за тези, които желаят да се занимават с градско земеделие – пожелавам им от сърце хубаво време, по-малко болести по растенията и разбира се много търпение и хъс. Защото подобно на децата, да отглеждаш растения изисква известни усилия и търпения, но пък накрая удовлетворението е огромно :о)


Снимките са от Първия празник на градския домат, който се проведе през август 2019 🙂

Може да дадете по един лайк за Горичка и да следите още техни готини инициативи тук.

Тази тема е важна за мен и използвам да припомня:

Споделената градина в парка Темпелхоф – вдъхновение

Градско земеделие: 7 неща на които зеленчуковата градина учи децата ни

Зеленчукова градина в София. началото.

Ура за Валентина Иванова и Академия „Никола Тесла“ – Ние учим децата да разбират и управляват компютрите

team

Хубави неща се случват и промяната в образованието е ход! Ето поредното доказателство!

Как възникна идеята за Академия „Никола Тесла“?

Отдавна мечтая за образование, което вдъхновява и дава нови хоризонти на децата, помага им да израстнат и да постигнат мечтите си. Това струва ми се е мечтата на всеки родител. Но Академия „Никола Тесла“ щеше да остане само блян, ако не бях срещнала прекрасните деца от СМГ и не бях усетила подкрепата на родители им. Започнах предпазливо, с резерви, но тяхната енергия, жажда за знания и необятно детско въображение ме плениха! С програмирането се справят чудесно,  дори им е по-лесно отколкото на някои студенти. Децата в тази възраст учат с лекота. Пред тях няма дигитални бариери. Те са отворени за знания и готови да преоткрият и пресътворят света. Как да не им дадеш всичко от себе си?

Академия „Никола Тесла“ е много повече от сбъдната мечта. Тя родена от моя непоправим оптимизъм и от здравия разум на д-р Марияна Райкова. Двете заедно имаме над 17 години опит като университетски преподаватели, и двете имаме успешни кариери в ИТ индустрията преди това, и двете имаме деца и знаем пред какви предизвикателства са изправени родителите. А екипът ни расте всеки ден.

69444508_124836452204510_7361111287171907584_n
Кои са основните акценти в програмата на академията?

Ние учим децата да разбират и управляват компютрите. А те в скоро време ще бъдат повече от хората на Земята. Владеенето на поне един компютърен език е необходимост в дигиталния свят, подобно на владеенето на ангийски език за работа в международна среда. Колкото по-рано започнат децата да учат този чужд език, колкова по-лесно ще им бъде.

Ние учим децата да програмират на С++. Той позволява работа на различни нива на абстракция.  Започваме от основите на езика, през алгоритми и структури от данни, обектно-ориентирано програмиране, шаблони, архитектури на системи за съхранение и обработка на информация до професионално програмиране. Мечтаем някой ден да създадем и инкубатор, където младежите от академията да създават собствени стартъпи.

Кой е поканен – какви ученици ще влетят в Академията в началото на октомври?

Всеки ученик е добре дошъл. Ние разделяме децата по възраст и по знания. Използваме познатото разделение за езикова подготовка – А1 (напълно начинаещи), А2 (базови познания), B1 (напреднали), B2 (усъвършенстващи езика) до C1++ (кандидат-професионалисти).

За най-запалените деца от трети до шести клас сме организирали специални занимания по състезателна информатика с проф. Красимир Манев.

Имаме изнанада и за гимназистите – от 10 септември ще стартира прием за четиригодишно обучение Computer Studies, което да ги подготви за кандидатстване в най-желаните специалности във всеки технитески универститет. Съвсем скоро ще обявим условията. Тази програма е уникална за нашите ширини и е рожба на прекрасното ни сътрудничество с iStudy.

Какво ви очаква и какво да очакваме?

Очаква ни една прекрасна нова учебна година. За нас е привилегия да работим с децата и да им помагаме да развиват интересите си и уменията си. Времето им е безкрайно ценно и трябва да се използва градивно, ползотворно. За това и очаквайте Академията да се разширява и да предлага нови и нови съботни тематични занимания. Планирали сме ИТ английски и немски, физика за компютърни игри и симулации, електроника, приложна ИТ математика и разбира се – дигитални изкуства. Ще имаме и занимания за деца и родители. Надяваме се да се превърнем в любимо място за малки и големи.

db_3
Как се променя обществото ни и готови ли сме за нови постижения в технологиите?

Новите технологии ни предоставят нови възможности и така е било от как свят светува. Новите възможности ни поставят в нови ситуации, за които обществата ни нямат отработени модели и правила за поведение. Ние, децата ни и децата на децата ни ще трябва да търсим и насърчаваме използването на нововъведенията за подобряване на качеството на живота на хората. В крайна сметка дигиталните технологии са поредната стъпка на човечеството, но едва ли са последната.

Превръщането на технологиите в източник на нанеситно, безпаметно удоволствие е безотговорно разхищение на време и огромна заплаха, аналогична на пристрастяването към наркотични вещества. От друга страна, същите тези технологии, ни позволяват да носим съкровищницата на цялото човешко знание в джоба на дънките и да можем да се докоснем до него във всеки един момент. Мисля, че като общество все още не разбираме напълно и не сме готови да предпазим децата си от заплахите на дигиталното и виртуалното. Искрено вярвам, че не можем да бдим на тях непрестанно, а трябва да ги научим да се справят сами – да разбират новият дигитален свят, неговите принципи и правила и да могат да се възползват от невероятните му нови възможности, да сбъдват своите мечти.

Хайде, дайте по един лайк във фб за Академия „Никола Тесла“ 🙂
А от мен – пожелание за успех на начинанието!

Ура за Мария Маринова и обновената градина-площадка за игра в Люлин

67761883_458910134697873_6552495191603806208_n

Мария е майка-хакер. Решава, че средата, в която живее не й допада и … я хаква. Как ли? Ами – променя я. С креативност, проактивност и усилия, които си заслужават. Прави чудно междублоковото пространство около дома си. Ето как – споделя в този разговор. Вдъхновение е Мария и ми се иска повече хора да разберат, че каквото не ни допада можем да променим.

Как реши да се заемеш с облагородяването на градината-лощадка около вас?

Всъщност всичко е стечение на обстоятелствата. От няколко години тази площадка се беше беше превърнала в паркинг, въпреки многобройните сигнали. Лично аз съм подавала няколко пъти. Резултатът не се променяше. Дали не са реагирали на сигналите, дали просто отвреме навреме плащат нарушителите глоби – не знам, но си паркираха все така. Площадката от друга страна спря да се посещава от майки с деца, деца, възрастни хора. Има три метални катерушки, които са от моето детство. Една пързалка в полуразпади един пясъчник, който отдавна е превзет от треви , бурени, храст. Преди може би десетина години поставиха пет пейки. Практически нито е привлекателна, нито пък особено безопасна за игра. Прозорците ми гледат към площадката – кофти гледка. Добави и боклуците, които все още някой си хвърлят през прозорците и отврат. Дъщеричката ми е в тази възраст, в която излиза сама навън вече. Все трябваше да клефкам по другите площадки или да си седя на тръни къде е, какво се се случва. Не, че и сега не съм, но е различно. Мога да се покажа на прозореца и да проконтролирам нещата. Живея на първия етаж. Ако, се налага предполагам ще скоча и през прозореца. 😊 И така се стигна до 1 юни 2019 г. Всяка година се виждам в приключение къде да я заведем. Е, тази реших да и създам приключение. Сглобихме в къщи библиотечката. Изнесохме я. Още няколко дъски. Трите чадъра. Бои. И с приятелка и нейните две деца ги боядисвахме, изписвахме, инсталирахме. Децата си изкараха един готин първи юни, а аз започнах надуването на моя балон.

Това за балона – чух нещо подобно от една изключително мотивираща и надъхваща жена – Радосвета Стаменкова. Много моя философия ми дойде. Ако всеки подреди своя свят и сетне го събере с тези на другите, без да навлиза твърде в тяхното лично пространство, нито пък те в неговото, приеме качествата и недостатъците, и те неговите… образно казано, ако всеки надуе балона си, съберем ги и тогава общата ни къща ще полети, ще се издигне. И дори да се спука някой няма да е драма.

68702580_683198932198048_4741490714775388160_n

Как премина подготовката и работата по този проект?

Подготовка!? Няма такава. Вечер ми хрумва нещо – библиотечка, чаша от гуми за цветя, пейка, роял… – на следващия ден го реализирам. Не, не ми хрумва. Нямам ччак такава фантазия. Ровя се из пинтерест pinterest, виждам нещо, което ми харесва, и стига да е по силите ми, възможностите го претворявам. Истината е, че има стотици невероятно яки идеи, но аз правя само онези, които мога да сглобя и изработя от дъски от палети, плоскости пдч, мдф и подобни. Чадърите пък са от приятели. Написах един статус, че ми трябват цветни чадъри и много приятели се отзоваха.

Имаше ли подкрепа и от кого?

Да, имах и имам. Съпругът ми, който някак остана в сянка. Той е човекът, който към момента се е нагърбил основно с бюджета на семейството ни, което ми дава възможност и време да се захващам с подобни щуротии 😂 Винаги ме е пподкрепял, независимо дали харесва или не някоя поредна моя шантава идея. Подкрепа имам и от приятели – къде морална, къде финансова. Не, градинката и всичко цифром и словом струва 50 – на лева. За бои, за пръст, за цветята. И приятели са се включвали кой с пет, кой с десет лева. Така че, един балон, два балона, дузина балони и продължаваме напреТ😁

68426798_1725933380884575_544630414665318400_n

Кой се радва най-много на новостите? Децата? 

Разбира се, децата. Площадката отново заживя. Страхотно е да чувам под прозореца си отново детска глъч. Епично е да видиш как по късна доба тийнове си светят с телефоните и четат стиховете изписани на пейката. Как всеки божи ден от вече три месеца възрастна жена подкрепяна от дъщеря си, защото е трудно подвижна идва поседява на пейката, гледайки децата как играят на „Не се сърди човече“, което се оказа голям хит 😊 Автомобилите драстично намаляха. Мръсотията също. Всеки ден преди да си тръгнат една компания измита и изхвърля импровизиринати кошчета – две кутии от сирене, май. Имам планове да направя и такива, които ще се впишат в „стила“ на градинката. Не всички са радостни и доволни. Но, са малцинство. Дори не желая да говоря за тях. Такива турбо киселяци винаги е имало. И по врремето, когато аз бях дете…в динозавърската епоха 😁

Какво ти донесе този проект?

Какво ми донесе ли? Много, ужасно много. Най – вече ми върна вярата и надеждата, че рано или късно отново ще сме държава на гражданите, а не на мафията, че ще бъдем нормални, казано простичко. Няма начин това, в което се затънали днес да е вечно. Не така е устроен светът. Ще рухне. Може би няма да доживея този момент, но поне ще знам, че аз съм направила всичко по силите си, така както го разбирам, за да останем на светлата страна. И най – паче ми носи увереност, че децата ми искат също да са от джедайте 😊

Не знам точно. Казах го и на друго място. Това да дам интервю, да изляза от зоната си на комфорт – анонимността е само и единствено, защото предполагам, че това може да се превърне в „Предай нататък“. Един невероятен филм впрочем. Изключително вдъхновяващ. Истината е, че не е трудно. Не отнема и кой знае колко време. За средства вече казах. Минимум. Моят опит – стана ми смешно, честно. Не съм направила нищо, което да не може да направи всеки.

Сигурна съм, че има много хора, с далеч по – големи умения от мен с боравенето със зеге, чук, тесла и четки. Тук няма не мога. Единствено искам – не искам. Трима съседи, примерно и един уикенд. Ще кажат, да ама общината, държавата… и ще са прави, но аз просто се уморих и остарях да ги чакам да си свършат работата. Не искам и децата ми да остареят в очакване.

Как може твоят опит да се приложи и другаде и би ли помагала?

Да, бих помогнала, но единствено на гражданска инициатива. Нищо, което което би имало общо с община или пък, ако усетя, че е с някакви скрити подбуди.

Ура за Село назаем и Анелия от Долни Вадин

67395600_1211247735713577_2672278984569389056_n

Анелия и Нина са двете активистки, които се опитват да съживят малкото китно селце край Дунава – Долни Вадин. Селото е много старо, за него се споменава в различни хроники още от 1600 година. Днес е останало с едва около 100-150 души. Лятото е живо, зимата – трудно. За да опитат да оживят – инициират Село назаем. И за това си говорим с Анелия в това интервю. Тя е прекрасна – вдъхновение, действие, изобретателност и истински родолюбец, вероятно от най-истинските, които познавам. Когато върви из селото и види пластмасова бутилка нейде – навежда се да я вземе. Двете с Нина кандидатстват по различни проекти, за да докарат в годините активисти, доброволци, художници, за да освежат селото и помогнат на възрастните хора да се подготвят за зимата. Затова и я поканих да си поговорим. А видях всичко с очите си, защото бях на това приказно място и ви каня да отидете и вие!

Как възникна идеята за „Село назаем“?
Село Долни Вадин е едно от многото затихващи села в България. Намира се в пограничен северозападен район по поречието на р.Дунав с население 140 жители, предимно хора от третата възраст – 80% живеят сами. Голям процент от тях имат нужда от помощ. Според статистиката този район на България е най-бедния и обезлюден. Отдалечеността от областния град – Враца(120 км) и от общинския център – Оряхово (35 км) прави селото изолирано от редица услуги. В същия момент Долни Вадин е едно тихо, спокойно и живописно място, където човек може ефективно да си почине от забързаното ежедневие. Напоследък се забелязва все по-засилен интерес от млади хора към живота (почивката) на село. В разговори с тях, те ни споделят, че са привлечени от селото най-вече заради спокойствието и тишината, чистият въздух, реката, характерната кухня, отзивчивостта и общуването с местните хора.
Идеята възникна още към края на 2014 година, но ни трябваше година и половина, за да я избистрим и да се „престрашим” да реализираме такъв проект. Много пъти група съмишленици коментирахме, обсъждахме, предлагахме, докато стигнем до формàта на „Село назаем”. Идеите бяха разнородни – фестивал, празник, уъркшоп, тиймилдинг…, но в крайна сметка избрахме да дадем селото си назаем за няколко дни на доброволци от града, които не са имали възможността да се докоснат до българското село или ако някога са ходили на село, почти са забравили как протича животът там. Ето защо през 2016 г. дадохме селото си „назаем” на градски доброволци, които да погледнат селото през техните очи и да ни дадат визия за развитие.

Разкажи какво е различното тази година, когато организирате 4-то издание?
Всяка година фокусът на проекта е различен. През 2019 г. за пръв път „Село назаем” се прави за пет дни (Първи и втори сезон бяха за 10 дни. Третото „Село назаем – училище по живот” беше само експертно). В четвъртото издание одобрихме 19 градски герои /това е основната група/, като тяхната задача беше да помагат не само в домакинствата, в които живеят, а и на възрастните хора в махалата. При пристигането им те получиха график с дейностите за всеки от дните, като сами трябваше да открият на кои възрастни хора да помогнат. Връчихме им карти със места и забележителности на Долни Вадин, като те сами трябваше да открият и да се снимат на обекта. На няколко места ги очаквахме, за да разкажем историята за даденото място. Освен основната група има предвидени и няколко посещения на експерти в „Село назаем”. Тяхната цел е да помогнат на читалището като организация. Да дадат експертното си мнение по различни въпроси. Да обучат нас, колеги и ентусиасти решени да заредят промяна в населените си места.

Как е възможна промяната в малко село, като Долни Вадин?
Всяко населено място се променя. Това е необратим процес. Дали към добро или лошо е въпрос на избор на хората, които живеят в него. Като всички малки селца в България, Долни Вадин се топи. Ако скръстим ръце и гледаме безучастно отстрани, процесът ще е главоломен и след 2,3 години селото ще е” мъртво”, ако и да има хора в него.Всъщност това важи за всяко населено място. През последните 10-12 години група хора сме се заели да работим за Долни Вадин и да го държим живо, чрез различни инициативи, кампании и проекти. Искрено вярвам, че тепърва малките селца ще се възраждат и ще се преоткриват от градските хора, защото това спокойствие, тишина и природа го няма в градското забързано ежедневие. А тук на село времето тече по различен начин. Тук можеш да ходиш бос на воля, да си позволиш да си свободен и независим, да се радваш на малките неща и да получаваш внимание и уважение от местните. Промяната на едно село много често може да дойде отвън. Ето „Село назаем” променя селото от добротворци, дошли от различни краища на България, които се състезават за място в проекта, готови да оживят Долни Вадин, дори и за няколко дни. Нестихващият интерес към проекта ни дава надежда за българското село, а успешните 4 сезона ни убеждават, че пътят е правилен. Само за тазгодишното издание само за 10 дни /колкото траеше записването/ се записаха 46 доброволци, готови да помагат на възрастните хора в Долни Вадин.
С проекта „ Село назаем” подобряваме жизнената среда на възрастните хора, като ги срещаме с различни хора, които постоянно живеят в града и нямат връзка с българското село. Така разнообразяваме сивото ежедневие на хората от селото и им осигуряваме възможност да участват пряко в проекта и така да се почувстват полезни и значими. Вдъхваме им частица надежда, че селото ни не е забравено. А така и те да компесират липсата на деца и внуци, които живеят далече или в чужбина и „все нямат време за нас”. От друга страна популяризираме малкото населено място, като възможност за пълноценна почивка, ползвайки природните дадености и тишината, която Долни Вадин предлага.

До момента сме показали, че инициативата е устойчива във времето и дава добри резултати. Ефектът е двупосочен. От една страна възрастните хора с нетърпение очакват срещите с градските доброволци, за да споделят своите преживявания, спомени, надежди и очаквания. От друга страна доброволците идвайки на село, помагайки на хората тук, общувайки с тях се обогатяват и разтоварват психически от забързаното градско ежедневие.

Проектът е от голямо значение за с.Долни Вадин. Това е един обмен на доброто. Една стъпка към подобряване живота на село, към по-смисленото остаряване на възрастните хора и към осмисляне на ценностите от страна на младите. Сблъсквайки за няколко дни хората от града и селото, младостта със староста, материалното с духовното богатство, бетонът с природата, напрежението със спокойствието, ние провокираме интереса на много градски хора вече няколко години. Фактът, че интересът расте и все повече хора намират смисъл в доброволчеството на село е един добър показател за значимостта на проекта. А този модел може да се приложи към всяко малко българско село, във всяка точка на България.

Ако някой иска да помага – как може да го направи? От какво имате нужда?
Има различни начини човек да помага на едно малко северозападно село. Винаги може да дари средства на читалището, които ще се използват за инициативи, свързани с подобряването на средата в Долни Вадин; може винаги да дари своето време за помощ на възрастни хора; може да се включи по време на акции за почистване крайбрежната ивица в района на селото; може да пише за Долни Вадин и така селото и районът да стават все по-популярни; може да даде ценни идеи за бъдещи проекти и да участва активно в тях и още много начини, за които ние сме отворени.

От къде намираш сили и вдъхновение за всички тези прекрасни дейности, който организирате една след друга?
Животът ме е срещал и среща с много лъчезарни хора, от които можеш да черпиш вдъхновение. Вдъхновяват ме и искрящите очи и разговорите с местните, когато заедно сме направили поредната инициатива и те са доволни от това. От една прокрадваща се сълза от благодарност. И не на последно място – от инат. А той ми е нужен, за да не се отказвам. А вярвайте ми, има много препятствия, на които трудно се отстоява.

Кое ти носи радост в ежедневието?
Малките неща : песента на птичетата рано сутрин; глъчката на лястовичките, свили гнезда на читалищните прозорци; изгревът, залезът, Дунав; сутрешният поздрав с колегата; радостните новини за успехите на децата; срещата с много позитивни, знаещи, можещи и завладяващи хора и най-вече свободата да живея на село.

Какво казваш на всеки, който не вярва, че промяната е възможна?
Казвам, че докато не опиташ, няма как да знаеш. Научила съм се да вярвам не на думи, а на дела. Делата правят промяната – не думите. И още нещо: „Една птичка пролет не прави”- ако някой си мисли, че може сам да промени нещо е в голяма заблуда. Нямаш ли съмишленици, с които заедно да преминете и през провалите и успехите, няма как да ти се получи. И може би затова не симпатизирам на хора, които парадират с първо лице единствено число.

И какво пожелаваш на Долни Вадин?
Пожелавам на селото си още много поддръжници, доброволци, симпатизанти и приятели, които да продължават да променят Долни Вадин, за да остане на картата на България.

67568386_1211248619046822_6030078090095362048_n

Един от хубавите проекти, един от многото, е новата беседка, изградена със съвместни усилия и дарения, която се намира на брега на Дунава, между Горни и Долни Вадин. Пред нея има и малка къщичка за свободен обмен на книги. Непременно посетете и носете да оставите някоя книга 🙂

Ура за Coworking space Viliss в Пазарджик

4

Ето, че и Пазарджик се включва в екосистемата от споделени работни места и вече има Coworking space Viliss! Разговорът е с неговата създателка – Вили Тодорова.

Как се роди идеята да има в Пазарджик co-working и как я реализирахте?

Преди около 2-3 години за първи път прочетох за Коуъркинг в световен мащаб и появилите се вече и в големите градове на България подобни пространствата. Тази форма на отдаване на помещения под наем ми прозвуча много интересно и ме заинтригува. Трябваше време да осмисля има ли това „Чудо“ почва тук?! За град като Пазарджик май все още звучи новаторски. Но реших да рискувам.

И създадох първото Коуъркинг пространство, в което всеки със свободна професия – freelancer, втора работа или малък бизнес, може да наеме бюро за ден, седмица, месец или година, или за колкото време му е необходимо.

nor

Има ли вече интерес и какво дейности предлагате?

Важен момент, който провокира е, че Coworking предлага решение на проблема с изолацията. Много хора на свободна практика го изпитват, докато работят у дома. Това им позволява да избягат от разсейването и домашната обстановка. Този тип пространства предоставят социална среща на група хора, които все още работят самостоятелно, но споделят синергията, която може да се случи от работата с хора на подобно място.

Какви са перспективите и с какво Вашето място обогатява града и startup общността?

Coworking space Viliss разполага с две зали подходящи за провеждане на бизнес срещи, семинари, лекции, както и за творчески работилници, представяния на автори, изложби, коктейли и партита или друго събитие.

Предлагаме и възможност за наемане на самостоятелен офис за месец, година или дългосрочно – гъвкави схеми според предпочитанията на клиента.

На нашите клиенти им харесва нестандартната среда – колаборация между офис, домашен уют и артистична обстановка. Вече провеждаме събития от различен характер – представяне на книги, продукти, срещи на млади хора с различни каузи и интереси, фотографски събития, обучения, семинари. Отворени сме към нови идеи.

Какво си пожелавате?
Пожелаваме си много клиенти, които да намерят своето пространство тук и да провокираме ново развитие в различните бизнес и творчески индустрии.

Може да откриете Coworking space Viliss на отлична локация в самия център на гр. Пазарджик, бул. България 57, Бизнес център АК, ет.3.

 

www.facebook.com/CoworkingSpaceViliss

Писах още за: StudyHub в Студентски град София, Switch Coworking Varna, Дигиталните номади,

Ура за StudyHub в Студентски град – София

StudyHub

Говоря си с Мартина Георгиева от основателите на новото споделено място в Студентски град – София – StudyHub 🙂

Какво е StudyHub?

StudyHub е проект за споделено пространство за учене, чиято цел е да вдигне мотивацията и амбицията на студентите в Студентски град.

Кой е поканен и какво предстои?

StudyHub ще бъде споделено пространство за учене върху философията на споделените работни пространства. Ще бъде оборудвано с помещения за самостоятелно учене и с общи зони, в които студенти от различни университети и специалности да могат да се свързват или да присъстват на културни и образователни събития.Дейността на StudyHub започва чрез създаването на едно помещение, работещо 24 часа, 7 дни в седмицата. То се намира в Студентски град на адрес ул. Жак Натан 10, на партерен етаж. Помещението е с обща площ 170 кв.м – това осигурява над 40 учебни места. Ще бъде с денонощен достъп и без почивен ден, с адаптирана среда за хора в неравностойно положение и с постоянно дистанционно видеонаблюдение за сигурност. Достъпът ще е с абонамента карта, каквато ще могат да закупят студенти от всички университети.Вторичната функция на StudyHub е място за образователни и културни събития, което чрез методите на неформалното образование да дават на студентите допълнителни знания и умения.Целта на проекта е, чрез създаването на едно споделено пространство за учене, да насърчим студентите и младите хора в България да комуникират помежду си и така да се мотивират и амбицират, че висшето образование е важно. Чрез използването на мястото, както индивидуално, така и за групови занимания, клубни дейности, семинари и изнесени университетски лекции, би се поощрила социалната комуникация, което от своя страна ще мотивира и амбицира студентите.

Разкажи ни за екипа?

Екипът ни се състои само то студенти, като всички сме под 25годишна възраст.

Искрено желая успех! 

 

Ура за Switch Coworking Varna

IMG_2759

Христомир Христов е много засмян, начетен, широкоскроен човек, който не обича да мрънка, а действа. Той е на 27, роден  и израстнал във Варна. Учи психология в Манчестър, а след това във Франция – мениджмънт на хотели и ресторанти. Завръща се в България за да работи, но записва тук втора магистратура – Предприемачество и се влюбва в тази среда. „Понеже най-лесно се учи чрез практика, се роди Суич – Switch Coworking Varna.“ и допълва за себе си „Китарата и пианото са ми страст и първи приятели“. Е, как да не искаш да разкажеш за този човек? Ето, срещам ви 🙂

Как възникна идеята за Switch Coworking Varna?

Идеята за създаване на коуъркинг спейс беше на партньора ми Антон. Познанството ни се дължи на неговата инициатива да работи в екип с друг човек с ентусиазъм и познания в управлението на собствен бизнес и в изграждане на добри и ползотворни отношения с клиенти.

Кой е поканен и кой най-често идва при вас? И какви събития организирате?

При нас най-често идват фрийлансъри. Поканен е всеки, който има желание да работи при нас или просто иска да види дали концепцията за работа в споделен офис ще е пасне на неговата динамика. А в следработно време, пространството ни е отворено за събития от различен характер – провеждали сме както лекции и семинари насочени към кариерно развитие и предприемачество, така и забавления в популярният „Рисуване и Вино“ формат.

Варна е на път да се превърне в стабилен дигитален хъб за България – споделяш ли това мнение и какво още, освен наличието на хубави co-working места е нужно за целта?

Дигитализацията на работната среда стимулира всеки професионалист да достигне нови хоризонти, Варна е един от градовете в България, в които това се случва осезаемо бързо. Наличието на подходящо място за работа и творчество е само един от елементите. Смятам, че най-важно е развитието на човешкия ресурс – голяма част от „дигиталните номади“ са се посветили на технологиите като средство да улеснят работата и ежедневието си. Младите и възприемчиви хора, връщащи се от чужбина, също носят този дух на мобилност и гъвкавост, който пречупва рутината и ограниченията на старите модели на работа.

Лично теб какво те вдъхновява в работата?

Харесвам динамиката на работата си. Новите и интересни запознанства, които правя ежедневно ми носят вълнение и удовлетворение. Най-много ми харесва това, че не знам какво ме очаква утре.

Пожеланието ти към всички от Варна, които още не са наминали да ви посетят?

Ако искат да влязат с усмивка и да бъдат посрещнати с усмивка, са добре дошли!
IMG_2765

Може да им дадете по един like във фб най-малкото или да наминете да ги видите – Варна, бул. Сливница 60. Мястото е креативно, уютно и приемащо!

Ура за Сдружение Кашалот и Спирка за разкази

IMG_2749

Много харесвам смислени граждански инициативи от креативни и проактивни хора, които вместо да мрънкат се захващат и променят средата си, за да живеят по-добре в нея. Отдавна давам за пример инициативата Спирка за разкази, а наскоро научих и повече за инициаторите й – група активни млади хора от Варна. И реших, че си струва повече хора да научат за тях, пък може и някой още да се вдъхнови за действие в своя град или своето място.

Ето и целия ни разговор с Теодора от Сдружение „Кашалот“

Как възникна вашата група и дейност и какви бяха мотивите ви в началото?
„Кашалот“ възникна спонтанно – от една идея на група приятели, които искаха да направят нещо интересно във Варна. Започнахме като неформална група, която се запази и впоследствие се регистрирахме като формално сдружение. Идеята беше за „Морски слънчогледи“ – да преобразим плажните чадъри, които се намират на всеки градски плаж и да ги превърнем в соларни зарядни станции. Да вземем нещо, което всеки познава от ежедневието си, и да го превърнем в нещо малко по-различно, да му дадем малко по-нестандартно приложение и да покажем, че около нас (в градската среда) има много потенциал творчество и създаване. Това ни беше и мотивацията – една хубава идея, която искахме да осъществим в родната ни Варна. Така започнахме преди вече 4 години.

Днес, вече няколко години по-късно, с проекти в няколко града – доволни ли сте и със същия ентусиазъм ли продължавате?
Определено да. Много се гордеем с проектите си (първият „Морски слънчогледи“ и текущият „Спирка за разкази“, който тази година е с второ издание). Работим с много ентусиазъм, ограничени средства и огромна помощ от прекрасни наши приятели, които помагат. Радваме се, че със „Спирка за разкази“ тази година имахме възможност да излезем извън Варна (в София и Пловдив) и да покажем и на други места, че градската среда е неизменна, но често пренебрегвана част от ежедневието ни. Това ни дава още повече сили и вдъхновение да продължаваме и да измисляме нови идеи за „умна“ промяна на средата около нас.

Кои са най-предизвикателните моменти в подобна доброволческа дейност и кои най-възнаграждаващите?
Най-голямото предизвикателство, разбира се, е намирането на достатъчно средства, с които да осъществим проекта. Целта ни е да успеем да набавим средства за основната част на всеки проект, като нашият труд на този етап наистина е доброволен (макар и да ни отнема немалко време). Но безспорно е изключително удоволетворяващо да видиш идеята си осъществена не само в родния си град, но и в София и Пловдив, например. Радваме се също, че успяваме да въвлечем много съмишленици, които да помогат за реализацията на идеите ни (които макар и прости, невинаги са много лесни за осъществяване).

Лично за Вас какво Ви донесе работата на доброволец по този проект? Имате ли си любим?
Както казах, най-много ме радва, когато видя една идея осъществена. Радва ме това, че се стремим проектите ни да не са само визуално приятни, но и полезни и практични. Любим проект нямам, защото всичките ни проекти са родени и осъществени с много любов и желание (и не малко упорство) и обичам всеки от тях еднакво.

Ако някой иска да помага на своя град, да го променя, а още не се е престрашил – как ще го окуражите и какви съвети бихте дали накратко?
Ще му кажа да не се страхува и просто да пробва. Да не мисли за всички възможни трудности, които го чакат (такива неизбежно има, но ако започнем да мислим за тях от самото начало, няма да стигнем много далеч). Големите идеи се крият в малките неща около нас. Градската среда е едно прекрасно поле за реализация на творчески идеи и позволява да развихрим въображението си, без да трябват непосимно много средства. Затова ще кажа – давай, пробвай, нищо няма да изгубиш, дори и да не стане, като си го представяш. Най-важният съвет, който мога да дам, е „Вярвайте си“. Всеки от нас може да направи нещо и просто трябва да се престрашим. А най-добре е да не сме сами, а заобиколени от приятели и съмишленици, защото така успехът ни наистина ще е гарантиран. Ние сме добър пример за това.

Какво предстои?
В момента приключваме с второто издание на „Спирка за разкази“ и имаме финални дейности по проекта. Надяваме се да успеем да намерим достатъчно финансиране, за да стане „Спирка за разкази“ устойчив във времето проект, който да може да се осъществява и на други места в страната.
Имаме идея и за преобразяването на старите улични телефони, но това е още на доста ранен етап и имаме много работа, докато го докараме до работещ проект.
Като цяло надяваме се да продължим започнатото, да го надграждаме и да вдъхновяваме хората още повече.

 

IMG_2748

Ако и на вас ви допада дейността им – дайте им поне по един лайк във фб – Сдружение „Кашалот“ или се свържете с тях и помогнете с друго  🙂