най-хубавото на това лято

е, че беше едно дълго лято. едно дълго, прекрасно лято. лято, което всички ние заслужавахме, след дългата, сериозна зима

имаше и още хубави неща в лятото тази година

. чалга музиката се чуваше на по-малко места, отколкото преди. и все повече хубави кътчета са заредени с добра музика

. случиха се чудни концерти, дойдоха големи звезди и заредиха всички ни с позитивни емоции

. политиците се изявяваха малко, а хората повече или не им обръщаха внимание или гледаха с насмешка и бързаха да се порадват на лятото

лятото беше хубаво. и въпреки всичко – беше тежко.

есента е вече добре дошла.

–

писах още за какво е лятото и за книгата добавено лято, за моята българия и нещата се променят

за какво е лятото?

за да се попръскаш с вода и тичаш на воля по зелената трева

за да потанцуваш под дъжда, а после да поджапаш бос из локвите смело

да побъбриш в безвремието с любимите хора

да прочетеш хубава книга на плажа

да се завираш из храстите и намираш малинки или да се протягаш на пръсти, за да откъснеш най-узрялата черница

да се люлееш на въжена люлка под ореха, ама силно

лятото е с дъх на праскови, смокини и пъпеш, с вкус на домашен сладолед с касис, с аромата на сладко от вишни и пясно набрана лавандула, мащерка и риган

лятото е за да посрещаш с припева на птичките изгрева в планината и изпращаш залеза над нежно спящото море

да, това е моето лято. вероятно ти имаш своето и то е различно, но все така прекрасно, нали?

лятото е за всички летни бели и забави, за всички малки неща, лятото е усмивка и щедрост, прави ни по-лениви, но и по-добри, по-спокойни и по-човечни, може би …

лятото изтича бързо, като пясък между пръстите. не го изпускай.

имам доста приятели, които изпитват страх от кучета, страх от животни. ако не е страх то е неприязън и раздразнителност. обясняват го или с лоши спомени от детството или просто нямат обяснение.

страховете са, за да се преодоляват, при големите, зрелите хора. също така наша отговорност, на големите е да не вменяваме личните си страхове у децата.

децата имат нужда да общуват с животните. животните по-често усещат децата и тяхната непринудена любов и им отвръщат със същото – заиграват ги, закачат ги и са внимателни, пазят ги. децата и животните играят заедно чудесно. забавляват се. научават се на грижа и нежност.

хора, които обичат животните са хора, които обичат живота. хора, които са способни да убият животно са и хора, способни да убият човек. плашат ме. и ми е тъжно за тях.

уча децата си на арменски език. не защото някога ще им потрябва. това е мъртъв език. говори се само в диаспората, разпръсната на хиляди места из света. но въпреки това е богатство. учат и немски, и английски. вероятно ще има и още. не защото имат амбициозни родители. а защото времето, в което живеем е такова.

отделно от факта, че всеки нов език подпомага усвояването на процеса на учене, развива ума, дава нови възможности за реализация и т.н. всеки нов език дава и нов поглед към света, добавя още капчица поне толерантност и възможност да разбереш другия, поднася ти наред със самия език цялата култура зад него, а с това неизменно ставаш още по-любопитен, по-освободен, по-човечен.

не че не живеем в свят, в който и само с английски вероятно напълно ще си си ок. и вероятно няма да страдаш много, ако не четеш Шилер или Верлен в оригинал. свят, в който и само с шепа думи можеш да се справиш доста прилично.

да, живеем в глобалното село. и изборът е твой. може, баба, и само с тенкю. вероятно може и без него. изборът е твой.