имам доста приятели, които изпитват страх от кучета, страх от животни. ако не е страх то е неприязън и раздразнителност. обясняват го или с лоши спомени от детството или просто нямат обяснение.

страховете са, за да се преодоляват, при големите, зрелите хора. също така наша отговорност, на големите е да не вменяваме личните си страхове у децата.

децата имат нужда да общуват с животните. животните по-често усещат децата и тяхната непринудена любов и им отвръщат със същото – заиграват ги, закачат ги и са внимателни, пазят ги. децата и животните играят заедно чудесно. забавляват се. научават се на грижа и нежност.

хора, които обичат животните са хора, които обичат живота. хора, които са способни да убият животно са и хора, способни да убият човек. плашат ме. и ми е тъжно за тях.

престъпна безотговорност накара този усмихнат блог да стои повече от седмица с намусена тема и да не промърква дори. всички оправдания са недостатъчни и напълно излишни. хората писаха и защо да участвате в БГ Сайт и за Стъклен дом и БГ Сайт и за какво ли още не. а тук усмихващите се зачезнаха. време е да вдигнем оптимизма на обичайните му нива. ето – Варна е град, пълен с котки. много котки. всякакви. и те са на почит. почти като в Истанбул. или като кучетата в София. но котките са по-аристократични същества. малко по-мързеливи, но държат на своето, с характер.  ето я една котка, уникално украсила страната-стена на една книжарничка, някъде в периферията на центъра на Варна.