За дебютната книга на Юрий Рахнев Странично осветление разбрах от публикация във фб на Иван Димитров и веднага бях заинтригувана. Грабна ме и корицата на Люба Халева. Любопитството ме загложди. Веднага си купих книгата от любимата Книжарница зад ъгъла и я захванах.

Уау. На един дъх. Животът като черна дупка с „хищна паст, безмилостно поглъщаща светлина и време“. Между две вдишвания. С цялата меланхолия, усещане за безвремие, неудачност, странност, плахост, обсесия, неудовлетвореност, удовлетвореност, лигаво, цинично, бутафорно, странично осветление, претенция, висока литература, жестове, шльокавица, на ъгъла на Вазов и Раковска, Ливърпул, Прага, потиснат, забравен. „Свръхпесенна скорост“.

„винаги се поражда една такава нерегламентирана непочтеност, когато те помолят разни авторитети за нещо и ти клекнеш веднага, без да мислиш за последствията.“

„И сега нямам представа, честно казано, как човек прихваща това провинциално мъжкарство, но съм наясно с него, надушвам го още от първите му насичания в изреченията, знам как цялата му безцеремонност се промъква през първите бодряшки здрависвания, първите проучвателни погледи, опрените лакти на бюрото, въртене на глава наляво и надясно, все едно се търси доказателство отвън за значимостта на цялата тази нелепа мъжкарска демонстрация.“

„Мечтая си за няколко секунди най-обикновена, истинска смъртна тишина.“

Силно препоръчвам. Бисер в съвременната ни литература.