Ехааа много ме грабна и впечатли романа Вулкан на Елена Алексиева.

Както и при другите романи на Елена Алексиева – философски, многопластов, изключително динамичен, но и забавен, комичен, искрен. Всяка глава от 18-те може да си е отделен разказ, има своите персонажи, свой стил и свой свят. И все пак заедно работят в едно и оформят драматичен, комичен, тъжен и доста реалистичен сюжет, който препуска, сякаш в различни орбити около Вулкан, който и съществува и не.

Много ме докоснаха и възрастният художник Клаус и неговата гледачка Магда, и пънкаря Сатан Пидропски и Афродита, Милена, мафиотите, които получиха толкова интересно развитие, журналистката, пазача, лудницата, пънк поезията, ученият в търсене на несъществуващото, Церовски. Плътни, земни, убедителни, самотни, уверено-неуверени, в динамика, в отстояване, в сблъсък, в живот. Майсторски преплетени.

Романът е едновременно фикция, но и хирургичен разрез на обществото ни с всички културни наслагвания от нееднозначната история на последните десетилетия в България.

„… бързо стигна до тънкото прозрение, че свободата не е нещо, за което ти плащат, а по-скоро ти плащаш за него. Само че не беше чак толкова забогатяла. Имаше си други, по-насъщни материални потребности.“

„Всички лъжат. Как после да оправяш света, когато той стои насреща ти и те лъже?“

„Пуснем ли тръбопровода българският селянин ще стане като руският олигарх – ще иска да се разхожда по света, да си купува острови, самолети, футболни клубове и прочее глезотии. И като може човекът – а той ще може! – що да не си купува? Стига с тия национални комплекси! Така и Европа ще дръпне покрай нас.“

Ох, великолепно го е написала, описала, хванала, компресирала и разказала човешки Елена Алексиева. Наистина Браво! И ви каня да го прочетете този роман – идеален е за уикенд четиво, за почивката, на плажа или в планината, в някое сгушено селце или в метрото на път за работа.

Люба Халева – корица – гледа те този Вулкан и не те оставя 🙂
Борис Минков – редактор. Браво и на целия екип на Жанет 45.

За друга книга на Елена Алексиева писах, и май съм я чела на същото място като тази – Свети Вълк.