защо ще гласувам за сините в неделя?
Никола Пенев изказва и моето мнение
дори и да не е за сините – гласувайте в неделя.
общи
общи неща, които си пиша тук
FollowЗемята след време – през погледа на децата
бяхме поканени с Деси Бошнакова и Ясен Атанасов да журираме в детски литературен конкурс в Увекинд – Земята след време
66 деца между 8 и 13 се включиха в конкурса с есе или стих, позволявам си да цитирам някои, мисля, че има над какво да се замислим, а децата както винаги са невероятно креативни, искрени и точни
„Бъдещето е един хубав подарък, който те кани със своята перфектна опаковка, само за да разбереш, че наградата са официални гащи на „Милан“. На един фен ще му хареса, но на всеки друг или ще му е смешно, или ще се ядоса.“
„Светът след време ще е прелестен. Няма да има хора с увреждания. Всички ще са здрави и няма да има смъртоносни болести.“
„Ако имах власт и аз определях бъдещето щях да направя така, че всички да са щастливи!“
“ … няма да има боклук … няма да се застрояват поляните и ще има повече паркове …“
„Аз съм оптимист и вярвам. Вярвам в хората. Вярвам, че те няма да позволят Земята да бъде погълната от океаните. … Животът на Земята зависи от нас, хората!“
„Нашата планета е в беда! …“
„Бъдеще, бъдеще,
което си напред,
чакай ни, чакай ни,
ние сме на ред!“
да, скоро те ще са наред, дано се справят по-добре от нас …
без брак или колко сме консервативни
„Двойките, които живеят без брак, не получиха възможност да узаконят връзката си. В предпоследния си работен ден депутатите отхвърлиха текстовете от новия Семеен кодекс, които регламентираха т.нар. фактическо съжителство. От тях можеха да се възползват поне 300 хил. души – колкото по последни данни живеят без брак.“ /Дневник вчера/
междувременно коментар от преди седмица – „младите вече не се женят, затова се правят все по-големи и помпозни абитуриентски вечери“
междувременно в Исландия имат за премиер жена, която има официален хомосексуален брак и това е ок за всички тук. отново – много сме далече, не само географски.
два щриха от лятото на учениците в Исландия
говорихме си с Маргьорет днес на обяд и много се впечатлих от разни неща, които се правят за учениците в Исландия:
– от 14 годишна възраст започват работа през лятото – вместо да се шляят по улиците (моловете), седят пред телевизорите или в нета, децата боядисват оградите на детски градини или обществени площи, садят цветя и подобни неща, за което получават заплащане за труда си и свикват на работа, отговорност, дисциплина отрано; организацията се поема от държавата;
– в началото на ваканциите в Исландския университет в Рейкявик има седмица на отворените врати за ученици – децата се записват, има малка такса, идват цяла седмица и сами избират в какви курсове да се запишат за седмицата, а преподавателите от университета имат за задача да им покажат, че да се учи в университета е забавно, че е различно от училище; темите, по които говорят са различни от тези, преподавани в училище, а и децата свикват с университета и не се плашат от него.
колко сме далеч от всичко това, не само географски.
/снимката е от централното фоайе на университета/
разговор за слабата активност на евроизборите
говорим си с мои приятелки, професорки в университети в Глазгоу и Барселона за евроизборите и слабата активност навсякъде
споделят, че хората не са мотивирани да гласуват, например защото в условия, в които университетски бюджети се режат на поразия заплатите и условията на труд на евродепутатите растат нагоре и не връщат достатъчно резултат за обществото за изхарчените от тях пари.
мисля, че при нас тази перспектива тепърва ще се разгръща. мисля, че хората у нас нямаха ясна идея въобще, отвъд партийната надпревара, какво точно ще правят там тези техни избранници, с какво ще се занимават, с какво ще допринасят. битката при нас бе на цветове и акцентът „генерална репетиция за големите избори“ не ми харесва, отвъд това, че така се харчат два пъти повече пари и беше напълно безсмислено да е така, но с такова правителство – разсипията е навсякъде, видимо.
гласувайте в неделя!
много хора вече писаха защо да се гласува, тук ще разкажа освен за общовалидните и за онези малки неща, които правят всяко гласуване приятно лично за мен
гласуването е в неделя – мързеливият ден. понякога се наговаряме и ходим с моето семейство, а последния път и тази неделя ще ходя с моя син, който вече е голям (почти на осем) и иска да дойде, любопитен е. а това е приятно – да вървим заедно към училището, в което съм учила в първите си години, то си е все същото, да си спомням и да споделям отдавна минали моменти, да си говорим наши си неща.
самото влизане в училището също е тръпка, да си припомниш коридорите, из които си тичал преди хм … много години, да ти замирише на училище, да изскачат от паметта местата, на които си се крил или си правил бели с бандата … кабинетите, шкафчетата, черната дъска с тебеширите, коридорите, парапетите …
отделно от това, в днешния ден училището и секцията са пълни с хора, които виждам изключително рядко – съседите от близки и далечни улици, учители, съученици, с които, не бързайки за никъде, се заговаряме приятелски, усмихваме се, без да знам за кого ще гласуват те и без те да знаят за кого аз, просто е приятно да се срещнем ей така.
всички гласуващи са някак бодри и усмихнати, знаят, че дори да гласуват за различни партии са на една страна – на активните. горди са, че дават гласа си. тече нещо като постоянно шествие към училището и обратно. някои идват с коли, други използват да си направят разходка ей така, в неделния ден. оживено е в двора и вътре като около кошер.
очаквам неделната разходка. разходете се и дайте своя глас и вие.
време е за добрите
макар отново с лека закачка към другите, новата комуникация на Синята Коалиция е много по-добра, защото е положителна и с това ме радва.
наистина, време е за добрите
неделя сутрин с децата при понито в зоопарка – покана
неделя преди обяд няма да вали и дори ще има малко слънце, поне така обещаха синоптиците
вземете децата и елате на голяма забава по повод 7-мия рожден ден на Az-deteto.com – при клетката на осиновеното ни пони Вихър от 10.30 до 12.30 – ще има игри, закачки, награди, клоуни, фокуси, състезания, хапване и торта, балони и подаръци за всички деца! ще е весело!
покана: Празник на буквите събота 10.30 театър София
поканата е за Празник на буквите и промоция на новата книжка от поредицата „Аз детето“ – „Аз и дислексията“
събота, от 10.30 пред тратър София, децата ще рисуват с тебешири, очакват ги много изненади и награди
криза = липса на работа
когато в продължение на месец – два всеки ден поне 3 до 5 души ме питат за работа, колкото и голям оптимист да съм, знам, че нещата не вървят на добре, ама никак
колкото и от специализираните сайтове за работа да ми разправят, че кризата не пречи да си смениш работата или че фирмите не бива да уволняват хора по време на криза – това са само приказки
официалните статистики по въпроса не ме вълнуват. те са само празни цифри
нещата са сериозни.