twitter, fb, блогосфера – основна тема в последните дни – изборите и агитация на хората да гласуват.

дано е имало смисъл. дано преобладаващите цветове из тези пространства са и в реалния вот. ще видим утре. дано няма големи разочарования.

Follow

защо ще гласувам за сините в неделя?

Никола Пенев изказва и моето мнение

дори и да не е за сините – гласувайте в неделя.

Follow

говорихме си с Маргьорет днес на обяд и много се впечатлих от разни неща, които се правят за учениците в Исландия:

– от 14 годишна възраст започват работа през лятото – вместо да се шляят по улиците (моловете), седят пред телевизорите или в нета, децата боядисват оградите на детски градини или обществени площи, садят цветя и подобни неща, за което получават заплащане за труда си и свикват на работа, отговорност, дисциплина отрано;  организацията се поема от държавата;

– в началото на ваканциите в Исландския университет в Рейкявик има седмица на отворените врати за ученици – децата се записват, има малка такса, идват цяла седмица и сами избират в какви курсове да се запишат за седмицата, а преподавателите от университета имат за задача да им покажат, че да се учи в университета е забавно, че е различно от училище; темите, по които говорят са различни от тези, преподавани в училище, а и децата свикват с университета и не се плашат от него.

колко сме далеч от всичко това, не само географски.

/снимката е от централното фоайе на университета/

Follow

много хора вече писаха защо да се гласува, тук ще разкажа освен за общовалидните и за онези малки неща, които правят всяко гласуване приятно лично за мен

гласуването е в неделя – мързеливият ден. понякога се наговаряме и ходим с моето семейство, а последния път и тази неделя ще ходя с моя син, който вече е голям (почти на осем) и иска да дойде, любопитен е. а това е приятно – да вървим заедно към училището, в което съм учила в първите си години, то си е все същото, да си спомням и да споделям отдавна минали моменти, да си говорим наши си неща.

самото влизане в училището също е тръпка, да си припомниш коридорите, из които си тичал преди хм … много години, да ти замирише на училище, да изскачат от паметта местата, на които си се крил или си правил бели с бандата … кабинетите, шкафчетата, черната дъска с тебеширите, коридорите, парапетите …

отделно от това, в днешния ден училището и секцията са пълни с хора, които виждам изключително рядко – съседите от близки и далечни улици, учители, съученици, с които, не бързайки за никъде, се заговаряме приятелски, усмихваме се, без да знам за кого ще гласуват те и без те да знаят за кого аз, просто е приятно да се срещнем ей така.

всички гласуващи са някак бодри и усмихнати, знаят, че дори да гласуват за различни партии са на една страна – на активните. горди са, че дават гласа си. тече нещо като постоянно шествие към училището и обратно. някои идват с коли, други използват да си направят разходка ей така, в неделния ден. оживено е в двора и вътре като около кошер.

очаквам неделната разходка. разходете се и дайте своя глас и вие.

Follow