кварталът, в който живея имаше в детството ми две градинки. днес едната се оказа частна собственост, а реституираните собственици живеят в чужбина и вече е почти горичка, непроходима и не-градинка. другата, цяло чудо, през есента от общината я реновираха – разбирай напълно оправиха – прекопаха, направиха алейки и цветни кътове, стегнаха люлките, пързалките, направиха пясъчник. като в приказките. все още градинката е в идеално състояние. пазим си я хубава. за сега.
за жалост на много други места не е така. няколко пъти в последните дни ходя по работа в блок, който е в хубав квартал, но е потънал в боклуци наоколо, а на вратата на асансьора има оставен мобилен телефон и безпардонен надпис включваш „хубави свирки“ и „само 15 лева“. радвам се, че не бях със сина си, който с любопитството на своите осем бърза да изчете всеки надпис, попаднал пред очите му. и се чудя на хората, живеещи в този блок – нямат ли деца, не им ли пука, хайде дори с боклука наоколо да са свикнали, то поне надписите по коридорите да им правят впечатление …
22 април е Денят на Земята. много добра инициатива е подел един от интересните хора, с които ме срещна блогът ми – Петър Рашев – България има нужда от действие! както се пееше в песента – „ако до всяко добро същество“ и на принципа „капка по капка – вир става“ ние с Петър вярваме в силата на блогърите и каним всеки, който се чувства дискомфортно от ситуации, като втората и иска нещо, като описаното в първия абзац от този пост, да се присъедини, да почисти пред своя вход, блок, своето пространство, да покани и съседите си да се включат и направят пространството да изглежда по-добре и да е по-чисто. и после да разкаже за това, а защо не и предварително, с което да насърчи още хора да се включат. е, добре, не вярваме в чудеса, но все пак, отново както казват мъдреците „и най-дългият път започва с първата крачка„. нека я направим сега.
Follow