общи неща, които си пиша тук
честит празник
на всички,
които ежедневно
се занимават със Az-jenata.bg
и я правят такава,
каквато е – идеална
за близо 400 000
читателки месечно!
благодаря ви, че
бяхме заедно всички тези
години и че продължаваме
с усмивка и увереност напред!
благодаря ви!
днес цял ден си мисля. искаше ми се да напиша нещо хубаво за България. какво харесвам в нея. какво й е уникалното. опитах се да съм честна. ето ги клишетата в редичка. вадя ги от една анкета, която проведох преди година с мои студенти, за нещата, с които се гордеят, че са българи.
природата. имаме прекрасна природа. и другаде има природа уникална. природата по принцип си е уникална навсякъде. има и държави, лишени от именно такива красоти и благини, те пък си имат свои природни красоти. лошото е, че това, което го имаме почти сме го затрили и не е останало много, с което да се гордеем.
историята. славна история, така казват. ако прочетем чисто историята, без национален филтър или засилена доза родолюбие, както и без политически пристрастия ще видим, че има и доста моменти, в които да се срамим. особено в контекста навремената, в които живеем.
хората. хората тук са добри, красиви, честни, работливи, гостоприемни. все клишета от останали в миналото. е, това за най-красивите жени все още силно битува. останалите са не само под съмнение, но накои напълно са заличени. за сметка на това списъкът от стари времена може да се допълни с хитри (Андрешко), завистливи (я не сакам да съм добре, а Вуте да е зле). хора като хора, мисля си аз, навсякъде сме / са еднакви.
кухнята. превъзходна. истината е, че в кулинарно отношение сме силно повлияни и много не се различаваме от съседните нам държави. освен това масовката в заведения изравни вкусовете и в най-честия случай сервира буламачи. влусни гозби има във всяка кухня, стига да са приготвени с желание и вкус, както и с качествени продукти.
талантите. певци, музиканти, артисти всякакви, спортисти – надарена нация. да бе да. истина е, че имаме единици, които да ни прославят в дадена област, но те по-скоро са изключенията, които потвърждават правилото. и за да не съм толкова скептична – тук нещата са като с природата – и да има нещо ценно, нито го търсим, ното го развиваме и насърчаваме. за жалост.
достатъчно е човек да е попътувал малко из света, за да разбере, че има много други места с уникална по своему природа, с богата и пребогата история, с добри и талантливи хора, с прекрасна кухня.
и все пак сме българи. обичам България. и искам децата ми да познават и обичат родината си, но да са широко скроени да разберат, че това място е по-специално за тях само защото са родени тук. да се чувстват комфортно навсякъде по света.
Честит празник!
Going home – така се казва снимката на Iain Cochrane (United Kingdom) по темата Why Afghanistam matters
нима именно за това не мечтае всеки – да има дом, в който да се завръща, в който да намира спокойствие, уют, отмора, място за себе си
и ми е тъжно за хората, които нямат път назад, към дома, тези, за които разказва и Светла, тези, които толкова нетолерантно избягваме да погледнем в очите, а отвръщаме поглед встрани, когато ежедневно ги срещаме по улицата и вместо дом им предлагаме затвор …
една неприятна история на Gombeto с виртуален тормоз и заплахи се разиграва тези дни. смело е публикувал в блога си подробности.
дали институцията на г-н Явор Колев има как да се самосезира в подобни случаи?
ако четете това, дори да не прочетете цялата случка – сменете си паролите на пощи и акаунти, ако скоро не сте го правили. не се знае кой от къде надзърта и какво се случва в главата му.
„Сдружение Демокрит,
младите учени „2х&3х“,
сдружение „Когито”,
и Докторантски съвет към БАН
среща с АКАД. Н. СЪБОТИНОВ на тема „РЕФОРМАТА В БАН”
НА 16.02.2010 Г., ВТОРНИК, ОТ 15.00 ЧАСА
В ГОЛЕМИЯ САЛОН НА ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ, БАН
Каним всички, които се чувстват млади и имат не/щастието да работят в БАН!
Особено горещо каним и журналистите сред нас!
Симпатизанти от университетите, бизнеса и институциите също няма да върнем… „
интересни дискусии се оформят около темата ГМО. експериментът с предния пост по темата също доведе до любопитни коментари. при Григор се е завихрила още по-доляма дискусия. на много други места из нета – също.
основните неща, които правят впечатление:
– темата се коментира основно или най-вече от мъжете. жените относително по-рядко изказват мнение, а когато изказват такова то е против ГМО, докато при мъжете по-скоро клони към „за“;
– много от коментиращите защочват с „аз не ям ГМО, предпочитам БИО продукти, но нямам нищо против ГМО“ или „ами не купувай кренвирши от 4 лева“, сиреч – абе нека за бедните има манджа, пък било то и вредна, нали аз съм си добре;
– хората се замислят по темата, четат, някои ги хваща и параноя;
– доста казват, че са се уморили да говорят и споят по темата, в последните седмици, но продължават да го правят.
според мен целият този процес на разнищване на темата онлайн е важен защото показва, че вече имаме основи на гражданско общество (сори за клишето, но всъщност това е много важно нещо, пък било и клиширано), което за съжаление е основно онлайн, но все пак се чува, буни, действа и понякога е чуто от управляващите (без значение кои точно са те). показва, че темата е важна и хората тук четат, информират се, искат да знаят още, влизат в спорове и имат становище. и не могат лесно да бъдат излъгани. а това е добре.
с или без мораториум, ясно е, че ГМО и без законно разрешение си има у нас, да не говорим за вносни храни, не от ЕС (например от Китай)
очевидно генно модифицирани храни у нас има под път и над път, данните са от 2004-та насам, официални
при изследвани соя, царевица, ориз става ясно, че има доста продукти, съдържащи яко (разбирай над допустимите 2%, лошото е че не се казва колко, може да е и 100%) ГМО – вафли, салами, луканки, наденици – все българско производство! тези продукти са на трапезата ни ежедневно …
ето малко цитатче:
„Нестандартни проби, които би следвало да бъдат етикетирани са:
– КРЕНВИРШИ. Пробата е постъпила за изследване от РИОКОЗ Перник, с резултат над 2,0% ГМО, българско производство.
– СУРОВИ КЕБАПЧЕТА. Пробата е постъпила за изследване от РИОКОЗ Пазарджик, с резултат над 2,0% ГМО, българско производство.
– КЕБАПЧЕ ОТ СВИНСКО МЕСО. Пробата е постъпила за изследване от РИОКОЗ Сливен, с резултат над 2,0% ГМО, българско производство.
– СОЕВИ ГРАНУЛАТИ.Пробата е предоставена за изследване от РИОКОЗ Русе, с резултат над 2,0% ГМО, произход Сърбия.
– СОЕВ ГРАНУЛАТ. Прабата е предоставена за изследване от РИОКОЗ Габрово, с резултат над 2,0% ГМО, произход Бразилия.
– ВАФЛИ ОБИКНОВЕНИ С ЛЕК ЛИМОНОВ КРЕМ. Пробата е предоставена за изследване от РИОКОЗ Бургас, с резултат над 2,0% ГМО, българско производство.
– БЯЛО СОЕВО БРАШНО „IZZI”. Пробата е предоставена за изследване от РИОКОЗ Пловдив, с резултат над 2,0% ГМО, внос от Сърбия.“
пълните данни тук, на сайта на Национална лаборатория за контрол на ГМО
ГМО вреди, за сега доказано на:
– репродуктивното здраве
– алергии и натравяния
– ракови заболявания – а броят на заболелите от злокачествени заболявания у нас нараства ежегодно!
държа да знам, че даден продукт няма ГМО. моля ако няма – слагайте надпис „без ГМО“! искам да знам, когато дадена храна има ГМО!
споделеното тук е от моята камбанария, но обобщава мнението на не малко колеги, преподаватели в различни висши учебни заведения за студентите днес. важно е да се знае, че това са неща, които важат не само за моите студенти, но за студентите по принцип, в България, а за някои от аспектите – и по света
споделянето не е с оглед да оплюем студентите, някой ВУЗ или системата, а да се замислим и направим, всеки това, което е във възможностите му, нещо, за да променим ситуацията в позитивна насока
неграмотност е силна дума, но липса, у част от студентите, на базисни познания по български език и правопис – нещо не просто дразнещо, но отчайващо на моменти. не мисля, че и преди е било много по-добре. просто не е било толкова видно, в ерата на Интернет и компютрите някак това се вижда по-лесно
copy/paste. всеки ще се съгласи – толкова искусително лесно е да направиш гугъл сърч и да изкопираш първото или второто, което ти падне. стереотипът е у тях отдавна, от ученическите години, когато учителите не са онлайн, че да погледнат от къде е „взаимствано“, продължава с копиране на готини SMS-чета, вместо на замисляне и измисляне сам на такива, та до курсовите и дипломните … нужно е ясно правило, като в западните университети – хванат ли те с c/p – наказание, повторно – вън от университета. за жалост моделът е силно натрапчив и тотално отмива способността за мислене, анализиране, създаване
работа и учене. това не е първото поколение студенти, които работят. истината е, че едва около 30% от тях работят. но не на всички им остава време, достатъчно време за четене и учене. а за какво е студентството, ако не именно за голям обем четене и учене. времената са сложни, но кога не са били
учене за диплома, не за знания. предполагам и това винаги го е имало. все си има някакъв процент от хората влезли да учат без да знаят защо, само за да са в София, за да не накърнят мераците на родителите си, да поживеят малко, ей така, на майтап. любопитното е, че тези хора не рядко стигат до диплома. естествено после никога няма да работят по специалността не само защото не искат, но и не могат
списъкът може да продължи, но няма смисъл, защото нищо няма да се промени. гледах някакъв спор между ректори на уриверситети по повод този в Перник – говореха за фуниите, на къде да са обърнати, къде да е цедката – на входа или на изхода. нямаха единно становище. не е ясно още защо държавата бълва специалисти в области, в които има много, а не прави нищо за други, в които има глад. ясно е, че и за в бъдеще в България ще има достатъчно ИТ търсене. но за разлика от Румъния, където на високо ниво се взеха мерки преди години и в момента има достатъчно кадри, у нас нищо не се прави.
студентите са млади хора, като цяло мислещи. ако изискваме повече от тях – аз, ти, университета им, цялата система – ще е по-добре за тях и за всички. важното е добра воля да има. и да не тръшкаме врати, обвинявайки другите за собствените си неуспехи.
за да не остане само некрасивото – ето и на студентите с любов
тази нощ TTVI излъчиха нашия филм „Целувка за лека нощ“. искрено им благодаря!
работихме с Андрей по този филм през пролетта на 2007-ма, с много страст и емоции. получи се добре. темата бе важна за нас, за обществото. но бе избутана от последвалата голяма шоу-кампания на bTV и Могилино
целта на филма и на цялата ни кампания Аз съм, за всяко дете – семейство! беше не да затваряме домове, преселвайки децата в различни други институции. искахме да поговорим с хората, оставящи децата си в институции, за отглеждане, че за всички – за децата, за самите тях и за обществото като цяло – ще е по-добре да не ги оставят. децата имат нужда от много малко – най-вече от обич, за да растат. и ако не й се гледа на една майка едно дете, по-добре да не го ражда. а не да го изоставя. децата в институции за жалост са все още константното около 8 000 … по официални данни. цифрата може да варира. но при всички случаи е пъти по-висока от други европейски държави. да оставиш детето си в институция е като социално клише, случва се без особено да се замисли някой. системата е такава, не само го позволява, а на моменти го насърчава. знам, че ти, който четеш това, със сигурност не си си оставил детето. но около 1000 майки и тази година ще го направят. и все още, години след Могилино и Целувка за лека нощ не сме изградили адекватни механизми за справяне с явлението, за преодоляване на безхаберието.
на TEDxBG една от най-силните лекции бе тази на Ива Бонева, която в края призова да не се дарява на домове. каза също, че в домовете децата не плачели, защото няма кой да ги чуе. много пъти съм била в домове, различни домове. знам, че това не е вярно. децата там плачат. дори много плачат. но този плач остава не чут. защото лелките наоколо спират да го чуват в даден момент, рано или късно. предполагам е естествена защитна реакция. а всички ние никога и не го чуваме този плач. защото тези деца остават невидими за нас. пък било и сградите, в които да са настанени да се намират в центъра на София или където и да е другаде. странно защо се наричат домове. толкова далеч от дом е това място … остатъци от едно друго мислене и време, с което не можем да се разделим и днес, толкова години по-късно.
и така, малко джавкане (разбирай шоу). а керванът си върви.
малка сцена, в която главната героиня празнува своя 90-ти рожден ден, заснета в далечната 1963-та долетя от Белгия чрез моя приятел Жан и замина към Дания към моята приятелка Лидия като забавен подарък
желаещите да се посмеят – моля, последвайте този линк, а коментарът – любовта няма възраст
темата за лудите баби бе подета като блог-игра, допадна ми и съвпадна в момента, този пост не се състезава
Follow