днес цял ден си мисля. искаше ми се да напиша нещо хубаво за България. какво харесвам в нея. какво й е уникалното. опитах се да съм честна. ето ги клишетата в редичка. вадя ги от една анкета, която проведох преди година с мои студенти, за нещата, с които се гордеят, че са българи.
природата. имаме прекрасна природа. и другаде има природа уникална. природата по принцип си е уникална навсякъде. има и държави, лишени от именно такива красоти и благини, те пък си имат свои природни красоти. лошото е, че това, което го имаме почти сме го затрили и не е останало много, с което да се гордеем.
историята. славна история, така казват. ако прочетем чисто историята, без национален филтър или засилена доза родолюбие, както и без политически пристрастия ще видим, че има и доста моменти, в които да се срамим. особено в контекста навремената, в които живеем.
хората. хората тук са добри, красиви, честни, работливи, гостоприемни. все клишета от останали в миналото. е, това за най-красивите жени все още силно битува. останалите са не само под съмнение, но накои напълно са заличени. за сметка на това списъкът от стари времена може да се допълни с хитри (Андрешко), завистливи (я не сакам да съм добре, а Вуте да е зле). хора като хора, мисля си аз, навсякъде сме / са еднакви.
кухнята. превъзходна. истината е, че в кулинарно отношение сме силно повлияни и много не се различаваме от съседните нам държави. освен това масовката в заведения изравни вкусовете и в най-честия случай сервира буламачи. влусни гозби има във всяка кухня, стига да са приготвени с желание и вкус, както и с качествени продукти.
талантите. певци, музиканти, артисти всякакви, спортисти – надарена нация. да бе да. истина е, че имаме единици, които да ни прославят в дадена област, но те по-скоро са изключенията, които потвърждават правилото. и за да не съм толкова скептична – тук нещата са като с природата – и да има нещо ценно, нито го търсим, ното го развиваме и насърчаваме. за жалост.
достатъчно е човек да е попътувал малко из света, за да разбере, че има много други места с уникална по своему природа, с богата и пребогата история, с добри и талантливи хора, с прекрасна кухня.
и все пак сме българи. обичам България. и искам децата ми да познават и обичат родината си, но да са широко скроени да разберат, че това място е по-специално за тях само защото са родени тук. да се чувстват комфортно навсякъде по света.
Честит празник!
Follow
Честит празник! 🙂
Далеч преди да се появи националната държава, историците дискутират какво е националност, нация, национализъм. Ходя на курсове по история в най-толерантната точка на Европата, твърде възможно и в света.
Впечатлява ме начина, по който се преподава. Това което ме впечатлява повече е сходствата между национално освободителните процеси от 1830 по стария континент.
Трети нямаше да го има без чешкия модел на национално освободително движение, френската революция, полските бунтове..;научавам го днес и то навън.
Навън винаги е по-лесно да имаш отношение към батковината. Години подред импотентни посланици опитват да организират бг общност около нещо..години подред няма около какво. Права си за всичко в курсив, но не работи. Символите са слаби или ги няма, оттук държавността е под въпрос. Цялата идея за национална гордост е под въпрос.
На графичен език, републиката има нужда от редизайн.
Дискутирали сме и преди силата на символите. Днешните символи на бг: Бойко и кучетата му, чалгата и силикона, публичните разстрели в столицата – разединяват, няма спор. Врагът е някак вътре, хем познат, хем близък, хем не предизвиква съпротива, протест, гняв дори. Езикът престана да бъде допирната ни точка, щото днес ни служи да се разграничаваме един от друг. Религията в традиционния й вид не носи утеха, щото не взема отношение към Могилино и живота на слабите, а се кахъри с Хари Потър.
Няма сериозен европеец, дето да не се присмива като чуе бг.
В номинираните за Оскар филми тази година пак има „бг“ изцепки.
Нямам представа какво се празнува днес,за всеки случай иде реч за мъртви герои, дали живота си за мъртва кауза.
Сигурно по него време е било яко да си бг. Днес обаче..днес по кой начин е, не стига до мен.
„които да ни прославят в дадена област“
прославянето е идиотизъм който не знам откъде е толкова разпространен. Какво по дяволите значи прославяне. Дидие Дрогба прославя Кот Д’Ивоар и като го прославя какво, сега го бях забравил всъшност да проверих от къде беше, та какво като го прославя? на Кот Д’Ивоар-рци ще им пораснат рога ли? или на ямайците покрай Болт.
Това прославяне е мега простотия и не вълнува никой освен смачкани народи и тоталитарни режими
in2h20 и voxy, напълно съм съгласна с вас. благодаря!
„и искам децата ми да познават и обичат родината си, но да са широко скроени да разберат, че това място е по-специално за тях само защото са родени тук. да се чувстват комфортно навсякъде по света.“ – присъединявам се напълно към това:) Поздрави и повече поводи за национално самочувствие. Поне някакви, м*мка му…
Жюстин, пишеш „… изключенията, които потвърждават правилото.“ . Сигурно съм глупавичък, но така и до днеска (на 45 години съм) не разбрах защо даскалите го повтарят това нещо. Не му схващам смисъла.
Нима 2 и 2 не винаги е 4 и ако има такова нещо, то потвърждава, че 2 и 2 е 4?