за да не се налага да емигрираме, за да сме щастливи.
общи
общи неща, които си пиша тук
Followи ние с Виктор за читанките и книгите
Виктор е човекът, който преди събираше книги на файлове, беше организирал много хора да сканират и OCR-ват, че да има слепите какво да четат. правеше го преди. имаше „безмонитор.ком“ – виртуална библиотека и много хора му бяха благодарни. после първо го наградиха, а после го заплашиха, Виктор и той спря да се занимава с това. вместо да сканира и да дава на други да четат жена му му чете лично и само на него книгите новоизлезлите, дето още ги няма на брайл или дигитални и така се затвори един голям прозорец за слепите у нас.
по-рано днес Виктор гостува на една влиятелна телевизия, а ето че сега гостува и тук по темата за книгите:
„Тия хора не разбраха, че както светът на книгите се е променил след Гутенберг, толкова, а може би и повече светът на книгите се промени след Интернет.
Ако има сайт с файлови книги, и с есемес аз да си плащам по два лева за файлова книга, Читанката и безмонитора нямаше да ги има. Ама не, те искат всичко, сега, по много, за 20 и повече лева за книга. Е не става, ще трябва да се преориентирате или да се хванете за друг бизнес …
Във издателите са файловете, нека ги продават. Така ще се спасят много дървета, които иначе биват изсичани за хартия. 🙂
Понякога ми е мъчно, жал ми е за тия хора, но не съм чул за фалирало издателство. Значи са добре, ама искат повече печалба. Е нЕма.“
–
ако питаш мен – мисля, че е не е въпрос на печалба. въпрос е на концепция, на начин на мислене. светът има нужда от нов начин на възприемане на интелектуалната собственост и отношение към нея.
както казва Сет Годин – книгите, хартиените книги са вече само сувенири, хората искат да притежават една за спомен. защо иначе ти е да си купуваш книга на хартия.
тези дни на презентация на готината кампания на тийнпроблемс Якото четене видях, че всъщност библиотеките тотално са изгубили стойност у нас. освен че са изчезващ вид като такива – едва около 6% от младежите са казали, че взимат книги от библиотека.
мисля, че тук и сега е дошло времето на виртуалните библиотеки. те идват с новото мислене за авторството, изкуството, текстовете и тяхното консумиране. в тези библиотеки ще има всяка книга и в оригинал и в превод. може би дори в няколко различни превода. ще има книги, издадени преди столетия на хартия, а и такива, завършени от авторите им вчера. изборът ще е труден и лесен. ще ми липсва само мирисът на хартия. но все някак ще свикна. сигурно и ти така.
–
а междувременно – скорошното пълно разчистване на огромния масив хартиени книги у дома доведе до два кашона повтарящи се или ненужни ми вече заглавия, отделно от някои пълни нонсенси за днешното време, които видяха своя път към рециклирането. та ако някой има идея къде могат да се дарят тези книги, барабар с временно притежаваните върху тях права, доколкото все пак са купени и ще бъдат подарени – моля да сподели. мога да пусна и списък и да се избират от тук, но се страхувам, че списъкът е дълъг и скучен.
този кенеф. на втори юни.
„нека учи детето. да понаучи английски, да избяга от този кенеф тук …“ поклати глава той и продължи със сходна терминология да обсъжда бъдещето и миналото на България. а на мен ми стана обидно. и тъжно. не само защото беше пролетно слънчево утро, бях изпратила децата на училище и бях на път за работа, където очаквах един ползотворен ден. не само защото тук познавам прекрасни хора, имам толкова много любими места, живея и дишам всеки ден.
стана ми тъжно, защото мечтата на този човек е била да се развива, а не е имал шанса или може би волята и упоритостта това да се случи. и вини за това другите. и вярва, че навсякъде другаде е по-добре от тук. и пренася несбъднатите си въжделения върху своето дете.
тъжно е, защото тук живеят много хора, които мислят по този начин. и докато много хора мислят това място така нещата няма да се оправят. защото нещата няма да се оправят от самосебе си.
… защото преди всичко трябва да сме човеци, после вече българи и патриоти… е написал Христо Ботев. именно ако сме човеци няма да се оказва, че сме в кенефа. в този или който и да е друг.
погледнато от друг ъгъл кенефът е навсякъде. защото сме хора. просто е различно почистен и подреден. какъв е – ние си го правим. и от нас зависи.
/а ти пусна ли водата преди за излезеш …/
в деня на детето: добри родители ли сме?
в деня на детето ми се иска да помисля за това добри родители ли сме? и да поразсъждавам на глас. ще ми се да не се сещаме за децата си само на рождения им ден, Коледа или 1 юни. а да сме с тях, наистина с тях, не формално физически, а отдадени, загрижени, влюбени, забавляващи се, обичащи, усмихващи се ежедневно, т.е. всеки ден.
в деня на детето с болка гледам към младите майки, които не спират да пушат, докато носят детето си и после не го кърмят, защото е по-лесно. и които се събират по градинките не за да са с децата си и да играят с тях, а за да пушат и пият кафе с другите майки, обсъждайки цените по моловете и поредния сериал, докато децата им наоколо се самовъзпитават и израстват в самота.
в деня на детето с учудване чувам за майки, които пускат децата си в биг брадър или пускат децата си да гледат биг брадър, вместо да поиграят с тях, пък ако ще и пред компютъра, но заедно, хора, които под оправдания от всякакъв вид, като например че нямат пари не завеждат детето си поне в парка или в планината, а го оставят на самотек из кварталните улици.
баба ми казваше „лесно майка се не става“, визирайки някои от по-трудните моменти от бременността. истината е, че наистина не се става лесно майка. няма идеална майка. но може би капчица повече старание, целувка сутрин на раздяла и вечер преди лягане, желание за разговор и споделяне и поне по едно искрено „обичам те“ всеки ден ще сложи повече усмивки на лицата на нашите деца. и така утре ще има повече усмихнати хора по улиците.
нон стоп купон до края на май
ето какво ни се изсипва на главите в идните дни, веднага след днешния AC/DC и Бегбеде от миналата седмица (видео тук), снощи вечерта на Beatles в НБУ и след семинара днес за Малкия и среден бизнес в Интернет …
утре, събота – Нощта на музеите (пълната програма – тук)
пак утре, събота – велошествие и ден на велосипедите
неделя – ПР приз, презентации на номинираните, ние сме с номинация за БГ Сайт 2009
неделя – Idea Challenge Day, Аулата на СУ
понеделник, 17 май – Мобилен маркетинг и реклама 2010, събитие на списание .Net
вторник и сряда, 18-19 май – Конференция Журналистика и ПР от мобилния телефон, НБУ
27 май – MIF
31 май – 4 юни – Уеб Експо
това са само главните точки, има още толкова много случващо се!
и някой ако каже, че му е скучно!
похвално
София кипи от кърпежи и копки.
това е единственият по рода си надпис, който видях до момента, похвално, достатъчно любезно и грамотно!
„извиняваме се за временните неудобства“
понякога на човек му е нужно толкова малко.
подари половин час на Денят на Земята 22 април
кварталът, в който живея имаше в детството ми две градинки. днес едната се оказа частна собственост, а реституираните собственици живеят в чужбина и вече е почти горичка, непроходима и не-градинка. другата, цяло чудо, през есента от общината я реновираха – разбирай напълно оправиха – прекопаха, направиха алейки и цветни кътове, стегнаха люлките, пързалките, направиха пясъчник. като в приказките. все още градинката е в идеално състояние. пазим си я хубава. за сега.
за жалост на много други места не е така. няколко пъти в последните дни ходя по работа в блок, който е в хубав квартал, но е потънал в боклуци наоколо, а на вратата на асансьора има оставен мобилен телефон и безпардонен надпис включваш „хубави свирки“ и „само 15 лева“. радвам се, че не бях със сина си, който с любопитството на своите осем бърза да изчете всеки надпис, попаднал пред очите му. и се чудя на хората, живеещи в този блок – нямат ли деца, не им ли пука, хайде дори с боклука наоколо да са свикнали, то поне надписите по коридорите да им правят впечатление …
22 април е Денят на Земята. много добра инициатива е подел един от интересните хора, с които ме срещна блогът ми – Петър Рашев – България има нужда от действие! както се пееше в песента – „ако до всяко добро същество“ и на принципа „капка по капка – вир става“ ние с Петър вярваме в силата на блогърите и каним всеки, който се чувства дискомфортно от ситуации, като втората и иска нещо, като описаното в първия абзац от този пост, да се присъедини, да почисти пред своя вход, блок, своето пространство, да покани и съседите си да се включат и направят пространството да изглежда по-добре и да е по-чисто. и после да разкаже за това, а защо не и предварително, с което да насърчи още хора да се включат. е, добре, не вярваме в чудеса, но все пак, отново както казват мъдреците „и най-дългият път започва с първата крачка„. нека я направим сега.
биг дизастър
не съм мислила, че ще сложа линк към Труд, но ето че се случва – фб ми го подаде. касае биг брадъра, който тече в момента. не съм гледала и секунда от това. но не го харесвам. не харесвам също, че има хора, които казват, че не го харесват, но го гледат. кое ме възмущава ли? децата там. (не само в това издание. децата нямат място на подобно място!!!) и децата пред екраните. (те са там. особено през ваканцията.) това безумие трябва да спре!
а/морал-на-нова
две неща ме подразниха яко в последните дни и отново се запитах за границите на нашето падение и отговорността на медиите или по-скоро липсата й.
– билбордовете за биг брадър, в които пише неща, които не съм сигурна как се възприемат например от вече сричащи първолаци, т.е. деца
– в „най-добрата майка“ водещата безцеремонно повтаряше и повтаряше пред жадните за подобни кървави драми зрители и на живо пред детето за убитата му майка и пак за убийството й и после пак и пак …
не искам регулация на медиите. а саморегулация. но явно много искам.
