в деня на детето ми се иска да помисля за това добри родители ли сме? и да поразсъждавам на глас. ще ми се да не се сещаме за децата си само на рождения им ден, Коледа или 1 юни. а да сме с тях, наистина с тях, не формално физически, а отдадени, загрижени, влюбени, забавляващи се, обичащи, усмихващи се ежедневно, т.е. всеки ден.
в деня на детето с болка гледам към младите майки, които не спират да пушат, докато носят детето си и после не го кърмят, защото е по-лесно. и които се събират по градинките не за да са с децата си и да играят с тях, а за да пушат и пият кафе с другите майки, обсъждайки цените по моловете и поредния сериал, докато децата им наоколо се самовъзпитават и израстват в самота.
в деня на детето с учудване чувам за майки, които пускат децата си в биг брадър или пускат децата си да гледат биг брадър, вместо да поиграят с тях, пък ако ще и пред компютъра, но заедно, хора, които под оправдания от всякакъв вид, като например че нямат пари не завеждат детето си поне в парка или в планината, а го оставят на самотек из кварталните улици.
баба ми казваше „лесно майка се не става“, визирайки някои от по-трудните моменти от бременността. истината е, че наистина не се става лесно майка. няма идеална майка. но може би капчица повече старание, целувка сутрин на раздяла и вечер преди лягане, желание за разговор и споделяне и поне по едно искрено „обичам те“ всеки ден ще сложи повече усмивки на лицата на нашите деца. и така утре ще има повече усмихнати хора по улиците.
Follow
Сигурно ще се появят хора, които да ти опонират с кризата, нервите, проблемите, напрежението, нервите, липсата на разбиране и т.н. никого неизвиняващи обстоятелства.
Като гледам отношението на майките една към друга и към децата в парка и понякога ми идва да прибегна към насилие.
Това поведение не ме плаши, защото съм много социално ангажиран или пък презагрижен за децата на другите…от чисто егоистична гледна точка – децата, израснали по този начин след няколко месеца – години ще започнат да общуват с моето дете …и то няма да е подготвено за подобни отношения… и сигурно няма да знам как да реагирам …
За съжаление, повечето майки :
1. не комуникират с децата си по никакъв начин
2. пренебрегват децата си в името на „по-висша“ цел като маникюр или „Листопад“
3. вече дори не готвят на децата си 🙁 Много тъжно, че след години, те ще са пораснали, а няма как да казват „Най-много обичам супата на мама“…
Аз съм щастливо дете, защото имам най-прекрасната майка! 🙂
Честит празник!!!
Става дума за нервно, темпераментно, конфликтно общество в което е ок да се прибягва към насилие; възпитанието изобщо не е задача само на родителите.
Всичко трябваше да възпитава
зеленото по улиците
начина по който паркираме
подреждането на бутиците
комуникацията по тв
Вместо това,
не ми се говори.
Аз съвсеееееем извън темата да вмъкна, че „Листопад“ е филм за здравите семейни връзки. И че в този филм и бащите са родители.
Всъщност бащата там казва, че най-лошото, което може да му се случи, е да се срамува от детето си.
А ако искате мнението ми по темата… жал ми е за деца, които дори на Първи юни играят с майките си, вместо с други деца.
Светлина, права си, всяка крайност е досадна. Не говоря за това децата да играят с майките си само! Но майката да се интересува от детето си, ОК? Проблемът с Листопад ли? И всички подобни. Да ОК, проповядват страхотни ценности, но „изяждат“ реалността на хората, които ги гледат. Тези хора се чувстват удовлетворени вътрешно от случващото се в сериала и не си дават зор да изпътат същото, но на живо, в своето семейство. ОК?!
Възможно е „Листопад“ да е смислен, нямам идея… Това, което исках да кажа, беше, че вместо да обърнат подобаващо внимание на децата си, някои майки предпочитат да гледат сериали или да клюкарят със съседките… :/
Колкото и внимание да обръщам на моите деца все имам чувство, че не е достатъчно.
Затова си ги водя навсякъде когато има възможност и в мнооого много краен случай ги оставям на баби. За повече от 6 години, само 2 нощи не съм била с тях.
Всяко дете има нужда от специално внимание и контакт с родителите си.
ОК.Въпреки че не ми е ясно как телевизията изяжда реалността, а книгите и учебниците – не.
И не ми се връзвайте много 🙂 Аз нямам телевизор 🙂
Здрасти
Това е много трудно да станат родители и най-трудно е, че е изпълнила отговорност на родителите. В днешния свят никой не е време за техните семейства, особено за тези, които правят работни места, така може да не си родители вина, но чувство депресия след като е прочел тази история.
Благодаря