вероятно един от най-важните ключове за живота днес се крие в смисъла на думата „щедрост“. забързани, уморени, изнервени, озлобени, смятащи че всичко и всички са против нас, намусени, кисели, опаки, зли, сиви пропускаме едно елементарно решение. „щедрост“.

щедростта не е само за богатите. не се отнася само за милионера, който подхвърля 100 лева дарение за някой дом веднъж в годината. не е в 20-те стотинки, които минувачът пуска в шапката на уличния музикант, 50-те стотинки срещу повяхнала китка на бабата на улицата или левчето за босото цигане, което мие прозорци на коли по светофарите.

щедростта е отвъд материалното. тя е усмивката, споделена със съседите пред входа. това е добрата мисъл за приятел. това е подарената книга. протегнатата ръка. телефонното обаждане на някой, който го очаква. това понякога дори е един лайк или едно „браво“ в коментар във фейса.

щедрост е да дадеш повече – в работата си, в отношенията си с хората, във всичко. баба ми казваше „винаги давай малко отгоре от теб“. без да очакваш нищо в замяна. без да смяташ ползи и да правиш сложни калкулации кой колко. дай повече.

щедрост е да отидеш да раздаваш супа на бездомните или да храниш кучетата в приюта. щедост е да вземеш кутия блажна боя и да боядисаш пейката пред блока, а после и катерушката и пързалката, защото съботният ден е дълъг. щедрост е да измиеш някой път мърлявия асансьор, който постоянно иначе те дразни. щедрост е да вземеш всички недочетени нови книги и да ги дариш в близкото читалище. щедрост е да минеш до родното си училище и да попиташ дали пък нямат нужда от нещо, с което да помогнеш.

щедрост е просто да се усмихнеш сутрин в огледалото и да започнеш деня позитивно.

щедростта е нещо толкова човешко. за жалост, само благородните хора са готови за щедрост.

подарявам ти това слънчево сърце, което ме порази вчера. и не забравяй за тази красива дума „щедрост“.

Follow

не, не виждат страхотии в randome търсене или ей така случайно

НО, децата ни виждат неща, за които дори не сме се замислили, а в голяма степен именно ние им „ги сервираме“:

• какво пишем ние на стените си във фб (защото твърде вероятно са ни приятели там);
• какво пишат и качват нашите приятели по стените си (а ние сме лайкнали, коментирали);
• какво пишат и коментират учителите им и техните приятели (защото и те са им приятели);
• виждат всеки банер, който им обещава, че печелят безплатно iPhone или таблет или всякакви джаджи (да, над 80% от децата, които срещах по време на кампанията Сърфирам безопасно бяха виждали и доста над 50% бяха кликали на този банер);
• и да – децата вярват, че ще получат iPad или някаква чудна джунджурия безплатно, ако си оставят личните данни …;
• да, децата ни могат свободно да поръчват онлайн и го правят, дори без да разберем …

т.е. социалните мрежи многократно увеличават шума и за децата ни и скъсяват всяка дистанция между тяхното общество и това на големите. това за децата между 1 и 5-6 клас. след това повечето се научават и имат два (или повече) фб профила – един за родители, учители, общество и един за приятели, съученици, нови запознанства.

децата ни живеят в истинска дигитална джунгла. оправят се добре в нея. тези, които не се оправят добре сме ние, родителите. а училище за това няма.

Follow

това на листа написаха деца от Градския ученически парламент в Шумен днес, след като ги помолих да напишат най-екстравагантно изглеждащите думи на „шльокавица“. имах нужда от „превод“, наистина не се оправих …

дебатът идва по повод Интернет и масовото клише, че Интернет е голямото зло, довело до подобни явления, до неграмотността на младите хора. истината е, че това явление не е от днес. Интернет само подсилва, прави по-видими тези процеси.

децата масово пишат на фонетична, например. защо ли? защото така се научават да пишат сами. защото всички игри са на английски и цялата информация достига до тях е на друг език, по друг начин, а не на кирилица, на български. в 5-ти клас започват да ги учат как се пише на компютър и ги карат да преминат на БДС, след като от поне 2-3-4-5 години те вече пишат на фонетична, ако пишат на кирилица въобще.

от друга страна писането на латиница или „шльокавица“ прикрива неграмотността. но и се пренася – колко пъти в реклами, вестници, документи виждаме „какав“, вместо „какъв“, например.

и все пак – това са нормални процеси. езиците се развиват, нещата се променят. днешните българи са вероятно толкова грамотни, колкото и предците си, просто критериите днес са други.

неграмотният си е неграмотен на всеки език, а и по-важно е какво пишем, а може би не чак толкова – как го пишем. дори на академиците това да звучи ужасно.

тези размисли дойдоха от дискусията на PR Thursday днес в Шумен. радвам се, че дойдоха и много университетски преподаватели, ученици, културни дейци и се получи интересно. поздравления за Милена и Алекс, които организираха събитието и за инициативата Шумен – живият град

Follow