днес в Чудо голямо с децата правихме мартенички. в края бяха останали куп парченца прежда, като за боклука. но с малко въображение се превърнаха в тази красива мартенска картичка.
дадох й име: де е България
защото България е в сърцата ни. в обичта, а не в омразата. в градивното, а не в разрухата. в малките пръстчета, които сплитат мартенички …
Това Чудо наистина е голямо! 🙂
Нали?!
Другата събота сме пак заедно!