био и еко е нормално, всичко друго – не

Screenshot-12

понякога се чувствам като сектантка, като говоря на приятели и познати да не ядат вредни храни (вафли, чипс, зайо-байо …), да четат подробно етикетите, да внимават със ситните буквички и Е-тата, да изхвърлят пластмасите от кухнята си ….

ясно е, че думите „еко“ и „био“ звучат доста „модерно“, „фенси“, леко като поза, като демонстрация. много хора са отблъснати от това, а „еко“ общността се разви до определени мащаби и се капсулира в себе си.

мда …

иска ми се вече да прескочим тази бариера. био и еко да се възприемат като каквито са – естествени и не те да са отделени в ъгълчето на щандовете със специален надпис, а всички останали боклуци да са сгушени в края. иска ми се бозата да е само като тази на Хармоника, а козметиката – като тази на Weleda и всеки бизнес да е устойчив, което ще рече поне една идея повече с мисъл за хората и планетата. защото био и еко са норма, а всичко друго – не.

писах още: нямане и хранене, най-злите родни храни, „здравословен продукт“

най-голямото богатство на София

Витоша. Витоша е най-голямото богатство на София. знам, знам, че се повтарям, но не всички, които живеят в София го знаят и затова.

2

във всеки сезон Витоша е

  • истински силнодействащ антидепресант
  • най-удачната профилактика против грип
  • най-доброто лечение при лека хрема
  • извор на споделена радост
  • място за уединение или за разходка с приятели
  • средство да си в добра форма
  • пазител на доброто

писах също: моята София, август на Витоша, моловете vs планината

нямане и хранене

IMG_9798

нямането преди пълни очите на хората сега и с това те са склонни да харчат по много за глупави храни.

нямането преди и консуматортвото, богато прокламирано навсякъде и във всичко карат хората да плащат много пари за боклуци.

сякаш днес имането на лъскави, изглеждащи скъпо в опаковката си храни и напълването на кошницата е признак на успех. грешка!

бабите, които цял живот са месили баници и правили сладки днес предпочитат готови вити баници, само да ги опекат и шоколадови десерти от кутия, вместо домашните и с това хранят внуците си – от една страна за да имат повече време да гледат сериалите си, през които им пробутват именно кои баници и бисквити да вземат, от друга – защото „по тяхно време“ е било немотия и сега са някак щастливи, че за левче могат да накупят куп „вкусотии“.

така се свързват нямането с храненето и се стига до още по-голямо нямане, защото неправилното хранене води до болести, още пари за лекарства, намалена работоспособност и липса на възможности за каквото и да е друго.

добрата новина е, че купуването на основни продукти, непакетирани, не лъскави и по-малко вредни, за приготвяне в домашни условия, се завръща на дневен ред. поне при част от хората. надежда има.

много добри разсъждения по темата има и при Петър Стойков – Защо бедните ядат боклуци

писах още: и още малко за храната, най-злите родни храни, храна

не на боклуците за Коледа

IMG_8495

по времето на свръхпроизводство и свръхконсумация Коледа и всеки повод да се купи боклук, който ще има живот между половин и един час – перфектно. едните правят боклуци, другите дават пари, консумират, изхвърлят и отново.

това време на нерационалност отминава. защото идва времето на трезв поглед към природата, към планетата, към себе си. само че тук сме малко назад, защото в нямането, нямането с години и внушението за това нямане изведнъж магазини за боклуци по 1 лев ни се струват истински пещери със съкровища и купуваме, изхвърляме, купуваме, изхвърляме. изкушението е голямо. окото – ненаситно.

процесът на себеутвърждаване чрез купуване се развихря еднакво силно и при неща за лев и при неща за 50 лева и при неща за 500. често купуваме по инерция. без да се замислим. когато купуваме на децата си голям камион всъщност запълваме своите детски нереализирани коледни желания. избираме големия камион, а детето би се зарадвало и на малкия, с цена 1/3-та от другия.

и все пак мисля, че 2011-та вече е време за практичните подаръци. не тези, които ти подаряват, практични са, но захвърляш в шкафа. подаръците по списък, индивидуално за всеки, нещо което харесва, обича, ще влезе в употреба веднага и ще зарадва човека. в този порядък според мен са и самоделните подаръци, които може да са малко инфантилни, доста сантиментални, но винаги са ценни. днешният ден няма нужда от еднодневки и прахосъбирачки. има нужда от оптимизация. и предполагам с това почти всички ще се съгласят.

ако мога да перефразирам: за Бога, братя, не купувайте боклуци!

писах още: какво искат децата ни за Коледа и харесвам коледните празници

сигурни признаци, че нещата се променят

IMG_6070

пред все повече блокове пространствата са обгрижени и уютни

IMG_6480найлоновите торбички се продават, което ще намали вероятността да украсяват дърветата след всеки по-силен вятър, в много градове забраниха продажбата им

290462_10150314020703988_636708987_7819536_986774455_oградовете ни все повече заприличват на човешки градове, обитавани от хора с грижа  /още много снимки на променяща се София – тук/

parking_mall_sofia

на много места има стойки за паркиране на колела – в университетите, в моловете … /снимката е от Mall of Sofia, Velobg.org/

голямата промяна идва с промяната в малките неща, които се случват на различни места от всички нас. макар и бавно България се променя към едно по-добро място. знам, че е така.

форум Промяна е тази събота, 26 ноември, очертава се като най-любопитното от всички любопитни събития, които Горичка правят. ела.

писах още: Варов. Горичка. промяна, форум Родителство, красивата непозната София,

и още малко за храната

IMG_6510

няколко прости правила за храната, които се опитвам да спазвам в нашето семейство:

домашна храна – приготвена от основни материали, без добавки чудни и полуфабрикати, просто продукти, подправки, всичко сготвено у дома е по-добро от всяко, внесено от вън; храна без опаковки – добра храна;

прясна храна – всеки ден нещо различно, не консервирано, не замразено – хем по-вкусно, хем по-здравословно; и с любопитство;

сезонна храна – всеки сезон върви със своите храни, така и ритъмът на ежедневието е по-лек; есен – тиква и праз, пролет – ягоди и череши;

сурова храна – което може сурово – нека е сурово, всяко хранене – поне по нещо необработено термично на масата – салата, плод, ядки;

българска храна – произведеното тук е по-добро, най-вече произведеното на село, на чисто; пропътувалата хиляди километри храна не е прясна, не е добра, защото само доставянето й е коствало огромен ресурс;

био храна – или organic, по възможност, защото често е трудно да се намери, или е доста скъпо, но винаги, когато може, с отговорност към нашето здраве, с отговорност към здравето на планетата.

Този пост е посветен на Blog Action Day 2011 – FOOD

Писах още:

идеи за зелени идеи :)

хората правят секс 350 часа годишно, а търсят къде да паркират 450 часа годишно. яко.

презентацията е отлежала, но стойностна. Любо Ноков за зелените идеи в маркетинга. 20-тина минути е. препоръчвам.

цък: http://vimeo.com/9120000

10 начина да направим света по-добър

днес с Деси (boshnakova.com), Руми (getlocal.com) и Апостол (зелените рицари) влязохме неволно в разговор за това как да направим света по-добър, всъщност по-добро място за живеене. излязоха няколко различни начина и по класическото клише, което хората много обичат – ето ме с обобщение за 10-те начина да направим света по-добър:

  1. да обичаме ближния (не само семейство, близки, но и съседите, хората по принцип); обичаме тук включва грижа и уважение;
  2. да образоваме по-добре децата си – да настояваме за смяна в образователната система;
  3. да не изоставяме децата си в домове, да няма деца за осиновяване, да се грижим за децата си;
  4. да черпим повече мъдрост от възрастните хора и да ги уважаваме, а не да ги оставяме на произвола на съдбата;
  5. да сме с грижа към природата и устойчивото развитие, зелените идеи, което включва и това да имаме по един поне кошер с пчели във всеки двор, например или да се движим повече с колела, вместо коли;
  6. да възпитаваме у себе си и децата си повече вяра в собствените сили и увереност, че може всеки един от нас да допринесе нещата да са по-добре;
  7. да не разчитаме държавата / общината / другите да свършат всичко – да почистят, да посадят дървета, да се погрижат за улиците и парковете, да се захванем и свършим нещо и ние, още сега;
  8. да не изхвърляме болкуците си където и да било и да изказваме недоволство, категорично недоволство, когато ставаме свидетели на това други да го правят;
  9. да не се оправдаваме с бездействието на другите, а да правим нещата така, както искаме самите ние да са – по-добре;
  10. да се усмихваме – защото една усмивка сутрин може да обърне и най-киселия човек в не толкова кисел и поне малко по-добър.

е-книги и учебници vs хартиени

IMG_4490

след размишленията как раницата да тежи по-малко ето и някои основни предимства на електронните учебници и книги, сравнени с хартиените:

  • първо и много важно – с електронните книги не се унищожават дървета за печат и тиражи;
  • електронните книги не заемат място в библиотеката, това за къщоте, които са претъпкани с книги и няма място за повече, както и за куфара на почивка или раницата към училище;
  • ако решиш, че искаш да четеш ново заглавие не губиш време до книжарницата, да обикаляш и да търсиш, не чакаш новоизлязло заглавие да дойде до тук с поръчка за седмица – имаш го в рамките на няколко минути само – искаш – четеш;
  • електронни известия – излиза втора част и директно разбираш с нотификация, без да чакаш да прочетеш по медиите за това;
  • подсказват ти любезно другите читатели на тази книга какво са чели – може да ти е полезно за избор на следващо заглавие; оценяваш и гледаш как е оценена всяка книга, четеш коментарите на другите и оставяш свои;
  • е-учебниците се обновяват ъпдейтват веднага – виждаш тъпа грешка и я поправяш и каниш хората, които са си я купили – да си ъпдейтнат версията, съотвенто бисерите от учебниците и новите версии учебници – много по-бързо се обновяват;
  • по-ниска цена на книгите – естествено е малко поне по-ниска от хартиената;
  • много безплатни книги – всички книги със свободни авторски права са на разположение – това е цялата класика в оригинал, много други съвременни автори, които са дали текстовете си за свободно четене,а те не са малко.
  • линкове – голямото богатство на електронните книги – всяко нещо, което изисква да се ообясни, разяснение, препракта към друг текст – лесно и бързо, вместо да се ровиш с цифрички с дребни букви в края на тома;
  • другите малки благинки на е-книгите – водиш си електронни записки, лесно споделяш с другите, отбелязваш си с електронен показалец, виждаш колко процента си отметнал, увеличаваш си шрифта при нужда, ако шофираш или караш колело – може да включиш да ти чете, с избор на мъжки или женски глас и още и още …

естествено хартиени книги ще има дълго. но има място и за електронно. време им е.

има поминък за Родопите

IMG_2525

Юндола, юли 2011:
кило краве сирене домашно – 10 лв
кило кашкавал краве мляко – 12 лв
кило масло краве – 12 лв
бурканче сладко от горски малини, боровинки, бели череши, рачел – 4 лв
бурканче мариновани гъби – 5 лв
чашка пресни горски ягоди – 2 лв
чашка пресни горски боровинки – 2 лв

на пазарчето, както и из завоите до него се намират също и овче сирене, масло, кашкавал, билки, мед различни видове и още и още

повечето от продаващите са жени. гледат с надежда всеки новопоявил се и молят – „купи и от мен“.

хората в Родопите са скромни, отрудени, усмихнати, хубави, бедни, работливи, симпатични.

на хората в Родипите им е трудно да изкарват хляба си. защото няма много работа. предприятията, които не са затворили плащат ниски надници за много труд.

хората в Родопите живеят сред уникално красива природа

хората в Родопите имат шанс, мисля си, или поне ми се иска да вярвам – именно с това, което могат да произвеждат – вкусни, домашни, автентични храни. вероятно имат нужда само от малко помощ. знам, че светът е голям и спасение дебне от всякъде. знам, че има спасение и за Родопите.