Юндола, юли 2011:
кило краве сирене домашно – 10 лв
кило кашкавал краве мляко – 12 лв
кило масло краве – 12 лв
бурканче сладко от горски малини, боровинки, бели череши, рачел – 4 лв
бурканче мариновани гъби – 5 лв
чашка пресни горски ягоди – 2 лв
чашка пресни горски боровинки – 2 лв
на пазарчето, както и из завоите до него се намират също и овче сирене, масло, кашкавал, билки, мед различни видове и още и още
повечето от продаващите са жени. гледат с надежда всеки новопоявил се и молят – „купи и от мен“.
хората в Родопите са скромни, отрудени, усмихнати, хубави, бедни, работливи, симпатични.
на хората в Родипите им е трудно да изкарват хляба си. защото няма много работа. предприятията, които не са затворили плащат ниски надници за много труд.
хората в Родопите живеят сред уникално красива природа
хората в Родопите имат шанс, мисля си, или поне ми се иска да вярвам – именно с това, което могат да произвеждат – вкусни, домашни, автентични храни. вероятно имат нужда само от малко помощ. знам, че светът е голям и спасение дебне от всякъде. знам, че има спасение и за Родопите.
Follow
За съжаление всичко това изглежда прекрасно, но само на повърхността и не отговаря съвсем на истината. Имам предвид домашните сладка, мед, сирене и т.н. Ще дам пример пак от Родопите – по пътя от Асеновград до Смолян има върволица от подобни сергии, където местни родопски баби стоят в студ и пек да продават „домашно“ произведени храни. Хората и най-вече случайно минаващи от там туристи (защото местните надали се хващат на въдицата) се умиляват от тези отрупани сергии на фона на величествените родопски гледки, спират колите и купуват „домашен мед“ по 10-12 лв. – средно бурканче например. Всички тези сергии обаче са собственост на един и същ местен „бизнесмен“, който съвсем предприемчиво се е заел със задачата да купува тенекии с мед от МЕТРО, сладка и други продукти, разсипва ги в буркани, „смилянският фасул“ е внос от Китай и т.н., дава жълти стотинки на бабите да стоят и да продават скъпо и прескъпо, защото домашното и натурално произведеното трябва да струва много пари … Със сигурност не навсякъде е така, но Бай Ганьо и на това се е научил да прави „менте“ и човек си струва да се замисли. Другият път питайте бабата къде са й кошерите с пчелите преди да купите мед, ей така от любопитство …
О…
Този коментар ми уби всичките илюзии. :(((
Мамка му, навсякъде измами и ментета… 🙁
Така бе и преди 20 години. Минавахме, спирахме, хората се усмихваха.
По отсечката Сатовча – Брацигово, пътувах три години, имаше от всичко.
Ивет, има и такива, има и от другите. Все пак ми се иска да вярвам, че има надежда за тези хора …
Напълно мога да потвърдя коментара на Ивет. Миналата година ходих до Юндола и си купих от въпросните „домашни“ сладка и „домашен“ манов мед. Всичко беше абсолютно менте, просто подигравка с хората. Не стига това, ами тази година ходих до Триград и Ягодинската пещера. По пътя има доста сергии, продаващи билки, „домашен“ мед, сирене, кашкавал и т.н. Отново си купих и отново направих пълна глупост! Медът е дори по зле от ментетата по магазините. Да не говорим, че т. нар. „домашни“ сирена и кашкавали бяха вакумирани, както са си по магазините, само етикет нямаха. Повече от такива места няма и вода да си купя, а въпросната сергия е на Емилия Байрактарова, даде ми брошурка. И останалите обаче са същите! Не правете моята грешка!
Всичко купено от Емилия Байрактарова и съпруга й Ясен е менте.Купих доста неща и всичко е менте.Нямат ли съвест тия хора.Сергията им е над Дямолското гърло посока Триград